Честита Нова Година на всички, с пожелание най-вече за здраве! Благодарим ви, че ни четете и се радваме на всеки, който се отбива тук в нашия блог.
Ще открия 2013 година с нещо симпатично, бяло, пухкаво и ако решите да го ядете - вкусно. Заешко задушено във фурна.
Много обичам заешко. Правя го един-два пъти в годината и съм го готвила всякак - със зеленчуци и със/без маслини и гъби,с картофи, в гювеч, на фурна или в тенджера под налягане. Обаче най-предпочитаният ми начин е с леко френски маниер, като никога не спазвам оригиналните рецепти без да бутна или да добавя нещо. Навик- какво да се прави, и нова дреха да си купя, аз винаги ще й зашия копче или ще и махна такова.
Но да не се отплесвам - рецептата ми е семпла и разчита на ароматите.
Зайчето ми обикновено е домашно и не се налага да го мариновам предварително, както дивото. Не е и толкова сухо, избирам го да е над 2 до 3 кг, така че да няма нужда от шпиковане със сланинки или разни други чалъми. Омазвам го с кашичка от една лъжица горчица, чесън и естрагон - оставям го да постои, последния път едва половин час. Леко го запържвам( ползвам масло, но може и друга мазнина ) за да се запази месото сочно и го слагам там, където ще се пече. Кипвам две чаши бяло вино в тигана, в който съм го запържила (обикновено избирам някакво шардоне) и добавям още естрагон и мащерка. Хвърлям малко лук на ситно, чесън и шепа кубчета нарязани корени от целина, ливвам виното, покривам тавата и пека около два часа. Последният път ползвах плик за печене. После може да го зачервите леко и е готово.
Малко информация, която ми беше интересна - естрагонът (тарос) е ароматна подправка, която в тази рецепта се връзва идеално и с мащерка, и с розмарин. Аз избирам да го комбинирам с мащерка, е да, тя ми е слабост, но отсега да кажа - в тази рецепта естрагонът важният. Някъде четох, че бил роднина на пелина, въпреки че не е горчив като него. Сигурно на това се дължи този прекрасен аромат на ливади и билки, който се усеща, когато ядете зайчето. Заедно с мащерката и виното всичко се смесва в една неустоима комбинация.
Абе вкусотия.
Този пост го писах преди празниците, но се оказа, че не съм приключила със зайците. Наближи Коледа и в моя блог се размрънках, че искам да повярвам в Дядо Коледа и даже му написах писмо. Той пък взе, че изпълни едно от желанията ми - подари ми малко търпение. Заедно с него (търпението, не Дядото) и с указанията и кройките в подарената на дъщеря ми книга за шиене (ах, как мразя иглите и всичко свързано с бодове и конци), направихме пробна плюшена играчка -
коте. И познайте какво животно искат моите деца като следваща играчка ? Зайче :)
Честита Нова година, Кайти! Нека е добра, спокойна и благодатна!И да готвим заедно още мноооого време!
ОтговорИзтриванеОт това зайченце по френски маниер ми потекоха лигите, много обичам заешко, ама много!Мисля от офиса да се изстрелвам направо към кварталната месарница да проверя имат ли някой одран заек и да почвам бойните действия по твоята рецепта.:))
П.С.Онова изречение за шиенето, иглите и конците много ме разсмя. Просто защото аз съм съвсем същата - обичам да работя с двете си ръце, но не и да шия! Боцкането с иглата ме влудява и категорично отказвам дори копчета да пришивам. Предпочитам да изчистя цялата къща, но не и да зашия дупка на чорап, честно!
А вашата кукла е много хубава, браво на мама и щерче!
ЧНГ 2013 и тук, Кайти, Гуени! :)
ОтговорИзтриванеЗа зайчето нямам думи, само пак ще кажа - Кайти, покрай тебе и аз започнах да използвам мащерката - става супер в кюфтета 1/2 свинско, 1/2 телешко. А котето е просто страхотно, браво на вас! Котките носят голям късмет, неслучайно е дошло при вас! :)
Честита да е! Много ускивки и късмет! Зайчето е един път!
ОтговорИзтриванеБлагодаря Гуен, Сонче и Траяна !
ОтговорИзтриванеИ на вас всичко хубаво през тази година :))