За провалите с едни сърми в листа от лапад

    Казват, че провалите са важна част от живота, нещо нормално,  от което да се поучим. След това помпозно  начало ще кажа – ще се поуча, ама нъцки. Самодоволното ми девешко его, решило, че след като се захващам с неща, за които имам капацитет, съм застрахована от провали. Има няма дни след един брашнян соден провал, дойде ред на друг – зелен и оризов.

     Не обичам много сърмите със лозов лист – те са ми груби, дори и по-крехките, е ..може и въпрос на вкус да е, но бях решила, че ще ги направя с листа от лапад. Такива съм яла и много ми харесаха.

     Първи неуспешен опит – мама- свеки ми донася поредната порция листа, заделям аз собственоръчно такива, дето уж ще ми свършат работа. Правя си плънка – задушавам лук и чесън, добавям измития ориз, докато стане стъклен, обилно джоджен, сол и чер пипер. Готвя до готовност. Заемам се с листата ...и още на първото завиване се оказва, че тези дето си ги харесах ми идват малки. Абсурд  да завия нещо в тях.  Мда...провалите са резултат от грешни преценки. От наличният ориз имровизирам някаква манджа и чакам втората порция лапад. Този път обясних на свекърва ми за какво са листата, че жената поне знае за какво иде реч. Все пак, когато тя е готвела, аз съм си мислела че бебетата ги носи щъркелът.  А провалите учат да се вслушваш и в чужди мнения.

    Втори полууспешен опит – листата идват, оказват се дълги колкото половината ми ръка, а те моите никак не са къси. Трябва да се почистят дръжките по дължина, колкото да се изреже стърчащата им част. Пипкаво нещо, от типа, за които не ми стига достатъчно търпение. Но няма как- почиствам и после ги попарвам леко в гореща вода, за да омекнат и да могат да се навиват. Упражнението с  ориза е готово, само като изстина му добавям сирене. Започвам да навивам. Навивам...навивам..10 сърми...навивам...край нямат...усещам аз, че и там нещо не ми е наред – май трябва да са по-стегнати...навивам 20 броя...нервите ми играят танц със саби или нещо още по-бързо....хеле на 40-тата довърших . Подредени в тенджерата, доливам вода и затискам с чиния. Слагам и засилвам котлона с идеята да го намаля, като заврат, но те гадините ме изненадват – тенджерата клокочи и всичко подскача барабар с чинията.  Докато намаля, докато се успокои ситуацията - махам от котлона, уж знам, че малко време им трябва ..и какво да видя. Не стига, че долния ред сарми са залепнали, ами цъфнали и като майски рози, оттук-оттам ориз наднича, бе излагация отвсякъде. Останали бяха няколко  манекенки като за снимка, но с  различни размери, останалото беше трудно да нарека сърма. Слаба утеха, че бяха вкусни.Милото две  чинии изяде – с кисело мляко с чесън, но за да ми е гадно не ме критикува, та не можах и на него да си го изкарам. Седях и мърморех пред чинията – на провала фатката му е да можеш  и да го понесеш.
     Трети опит – вероятно предстои. Преди щях да бъда сигурна, че ще е успешен, сега само се надявам. Провалите учат да не си вириш много носа. Все се надвам и аз да съм научила нещо или ако съм научила, да не го забравям.

      За провалите толкова. Честита Цветница !