Патешко магре (филе)

Публикувано от кайти
     
     Зимата е време на тъмните пива и тъмните меса. Такова месо е патешкото, а магре се наричало филето с кожата (и аз скоро разбрах от тук ). Най-важно за него е, че  е сухо и не трябва да се обработва топлинно дълго време за да не изсъхне съвсем. По желание се яде алангле, нещо с което не можах да свикна.

     Имах патешко магре под ръка и се чудех какво да го правя. След кратка разходка из нета и любимите ми кулинарни сайтове скалъпих и рецепта. 

Млечна баница

Публикувано от Gwendoline  
 
Не мога да си обясня как съм могла да забравя този толкова любим десерт от детството ми. Нямам представа и защо у дома никога не са ми приготвяли такова нещо, а винаги се случваше да попадам на млечната баница единствено по столове - училищни и студентски.

Миналата седмица с една приятелка имахме среща за обяд и подгонени от брулещия леден вятър из центъра на София, някак на майтап се намърдахме в стола на едно голямо учреждение. Влязохме в огромно помещение, пълно с хора, маси и вкусни миризми, един спокоен оазис насред нервния град. А сред изобилието от манджи, на рафта с десертите се кипреше забравената млечна баница.

Хорър или шкембе-чорба и пастърма

Публикувано от кайти
      
      Кръв, черва и мозъци -  за вас е филм на ужасите, а за мен са субпродукти, тоест нещо за ядене. Днес ще се опитам да ви заинтригувам с предложения от тази категория, но различни от най-популярния черен дроб. Как ви звучи - крехка пастърма от сърца, вкусна супа от език и класиката - шкембе чорба?

    За начало ви сипвам по една шкембе-чорба. Първо сварявам шкембето за около половин час и изхвърлям тази вода (ако ползвате готово сварено, това не е нужно ). После варя шкембето със сол, дафинов лист и черен пипер. Това е най-простия твариант. Аз обаче предпочитам във водата, в която варя шкембето, да добавя телешки крак (в идеалния вариант би било джолан), а понякога и някое свинско краче). Варя в тенджера под налягане за около 2 часа. Когато е готово добавям прясно мляко (200-300 мл) и правя запръжка от масло, брашно и червен пипер. След това много чесън и люто и се затварям в къщи поне за 24 часа!  :)

     Следва свинският/телешки език.

Да разтоварим (лятно)

Публикувано от кайти

От хола в трапезарията. Хранене.

От трапезарията - пред телевизора.

От телевизора до мамини (за да се наядем, естествено).

От там - обратно в къщи. Хоп - дошла вечерята и пак на масата.

Няколко дена на работа и... аууу отново празници.

Повторение на горното.

Познато ви е, нали :)

  

Рецепти днес няма, защото не са кой знае какви невиждани кулинарни постижения.

Само малко снимки и моите предложения за разтоварване, които правя в подобни  случаи. 

Зайченцето бяло

Публикувано от кайти

          Честита Нова Година на всички, с пожелание най-вече за здраве! Благодарим ви, че ни четете и се радваме на всеки, който се отбива тук в нашия блог.
          Ще открия 2013 година с нещо симпатично, бяло, пухкаво и ако решите да го ядете - вкусно. Заешко задушено във фурна.

         

Баклава

Публикувано от Gwendoline

Смятам да завърша участието си тази година в общия ни кулинарен блог с една всеобща любимка - празничната баклава. У дома вече ни обхвана предколедната треска, децата се вълнуват дали ще получат желаните  подаръци, а аз правя последни приготовления. Обичам да сме заедно около масата, обичам да имаме гости, обичам да подарявам подаръци, обичам хората да са доволни и щастливи. 

Доброто настроение винаги идва и от добрата храна. Тук споделям моя начин за приготвяне на баклава, който научих преди години от верния приятел нета и вече не я правя по друг начин.

Предколедно (нещо за пиене)

Публикувано от кайти

    Седмицата ми беше натоварена - психически и физически. За капак ме довърши и Коледния купон с част от хората, с които работя. Въпреки, че се опитвах да не прекалявам, на другия ден все още се чувствах преяла и леко препила, а краката ми носеха пресни спомени от високите токове на ботушите и хората, които друсках. Бях недоспала, беше ми студено и въпреки, че у нас е топло, обличах дреха върху дреха.

    Предобед някак мина, с децата изрязахме около 50 шарени и весели хартиени снежинки, които закачихме тук-там. Все още телом ми беше некомфортно и тогава се сетих за рецептата за топъл зимен коктейл със ябълков сайдер, който прочетох  ТУК , в случай че пожелаете да спазите оригиналната рецепта.

    Не си  падам по коктейли, но това определено беше точното нещо за случая. Леко измених рецептата по предложение на авторката и според моя вкус.

    Имах у нас от най-хубавият сайдер, който ако беше лято нямаше да хабя по този начин. Това, че е газиран не му пречи. Сложих го да се кипне заедно с десетина зърна карамфил, канела (трябваше да е на пръчка, но нямах) и щипка индийско орехче. Пропуснах да добавя твърдия алкохол -ром или някакакъв бърбън. Е, само този път.
    Добавих бучка масло (по желание) и прецедих, прелях в чаша, подсладих  с мед и мушнах няколко резенчета ябълка. След като го изпих загрях и се освежих, а светът стана топъл и уютен. 

               
   


















      Следобеда премина във фотосесии, направени от сина ми. Ето поздрави и от нашия коледен елен, който детето папарашки издебна, когато си  шушукаше нещо с Дядо Коледа. Онова на ухото на Еленчо е една от снежинките. Нямало розови снежинки ? Аааа, има, има - питайте дъщеря ми :)

      Толкова засега от мен, аз мисля малко да си почина. Ако не се видим до тогава Весело посрещане на Коледните празници и не се преуморявайте ! 

Сладки масленки, захарно-канелени бисквитки, какаови снежинки!

Публикувано от Gwendoline

Тези дни просто не мога да спра. Вероятно се дължи на предколедното настроение у дома и хубавия сняг отвън. Та искам да кажа, че произвеждам сладки, курабии и други нездравословни храни като на конвейр. Мъжът ми само вдига многозначително нагоре вежди щом отново мерне в списъка за пазаруване все същите продукти - масло, захар, брашно, канела, ядки. Вдъхновението ми идва от един любим сайт, чиято собственица не веднъж ме е черпила с нейните сладки творения, та поне знам с какво се захващам. 

Нещо за душата - трюфели

      Всичко започна с ваниловата есенция, която скоро си направих. Заинатих се, че няма да ползвам синтетичната и освен истинска бурбонска ванилия си набавих и ванилови шушулки пак от този вид. Не съм разбирач на ванилии, но Ради  (колежка ) ми каза така :  - Ще ти взема и ще ти пратя бурбонска, тя е най-хубава. После при Йоана прочетох същото и пак там нагледно видях как стават нещата.
      И ето ме с няколко разцепени на две ванилови шушулки, малко алкохол (най-добре водка, но може и друг), десетина и кусур дни чакане и малко шишенце с много и прекрасен аромат. 

      

Домашна лека торта

Публикувано от Gwendoline

Не знам какво ме прихвана снощи, но реших да направя една тортичка. Сигурно защото видях кутията с маскарпоне в хладилника и ми стана гузно, че я оставям така да отвисява, вместо да направя някой сладкиш. Днес е събота и тъкмо всички сме си у дома, идеален повод да има нещо по-така за десерт. За пръв път правя домашен пандишпанен блат, сигурно можеше и по-добре да стане, подозирам че не се надигна достатъчно. Ще пробвам пак скоро.

Пъстърва на фурна. Идва Никулден!

Никулден е утре, но аз не издържах и метнах във фурната купената днес пъстърва. Не ядем често риба, за мое съжаление, но просто няма откъде да си набавя прясна риба. Замразената не я признавам. Днес приложих най-простата тактика - наредих рибите в тава, наръсих отвън и отвътре с подправка за риба, после напъхах резени стар лук във всяка риба, ръснах отгоре зехтин и май това е всичко. А да, сложих в тавата и няколко кръгчета морков, за цвят.

Ориент експрес

       Ако не обичате агнешко, това не е вашият пост. Ако  обаче  сте любопитни да внесете арабски привкус във вашата кухня, ще се радвам да продължите с мен.
      Дадоха ми шилешко месо - тоест поотраснало агне, преди да стане дърта овца. Беше от предпочитаното ми - с кост. От този вид става най-вкусния месен бульон и хич не ми се слуша как агнешкото мирише. Мирише на агне, както пилешкото на пиле и рибата на риба. И на тази тема много се паля, за което се извинявам отсега.
      Та значи - месцето беше оваляно обилно със черен кимион и оставено да полежи така няколко часа. Тази подправка обикновено я ползвам  за поръсване на питки и солените курабии, които правя.  Има интересен вкус, който се затруднявам да опиша. Снощи дъвках усилено няколко зърна с тази цел, обаче не, не мога, и не ми остава друго, освен да кажа, че няма общо с познатия ни вкус на  кимион и придава интересна нотка на яхнията.

      Изглежда така  :

П, Пости, Праз

 Публикувано от кайти  

   Постите ли ? Аз не, но веднага оказвам пълна подкрепа на тези, които спазват тази традиция, с няколко идеи. Хрумна ми, когато правех набързо ей тези гъбки, напълнени с чесън и маслинка . Странна, но приятна комбинация между другото (и се извинявам за туфата с магданоз, но аз него не го ям, а направо паса ).

    Та значи - имам един любим зеленчук, който е леко пренебрегван и с който ще ви занимая след малко – праз. Той е в разгара на сезона си и освен с месо е много вкусен и постен. Например,ако сготвите праз с ориз.

    И така, започвам по хронология.

Какво да сготвя набързо ?

   Не, не и не.

   Заглавието трябваше да е " Всички обичат мексиканско ", което е реплика от любимо филмче на децата, но пътя ми до Мексико в кухнята, мина именно през питането  - "Какво да сготвя набързо ? "
   По принцип знам и ползвам някои рецепти - сирене по шопски в микровълнова (20 минути ), леко задушено пилешко месо и лъжица сметана накрая (30 мин)  или картофи нарязани на по-дребно с колбас (бекон, пилешко), малко кашкавал отгоре и бум във фурната под формата на запеканка (40 минути). Сега обаче мисълта ми е за самото питане.

    Освен,че майка ми имаше едно готварско книжле с това име, този въпрос го задавам, ако се налага да се впиша в разнородна женска компания, която не познавам добре (например на автобусна спирка с колежки). От това се раждат и добри идеи - например едната казва -  " Що ли не метна един боб ? ", другата  - "Абе я да взема кило кайма ..", а на мен ми идва наум да комбинирам и двете, защото ги обичам.

   Това представлява чили кон карне или казано на български - боб с кайма по мексикански. Става бързо (с консерва боб), телешката кайма се води диетична, а и децата го харесаха. Върви с биричка или вино, освен ако не сложите от тях, защото има и такива рецепти. Всъщност рецепти бол, вижте например ТУК  . Хубавото е, че това е манджа, която търпи вариации. Първото ми чили кон карне беше доста чили и си го ядох сама, във второто не сложих царевица и така всеки път с нещо повече или по-малко, но винаги вкусно.

   Следва  една мексиканска пилешка супа. Рецептата е на мой колега, който освен финансов има и сериозен професионален кулинарен стаж.

   Задушават се чушки (и люти), лук и чесън, счукан бахар и зърна бял пипер. Добавя се пилешко месо ( за предпочитане от филе и без кубчета изкуствен бульон). Когато месото е сварено се добавя предварително запържено в масло брашно, с което супата се сгъстява. Сервира се с парчета авокадо и прясна салца (обикновено ги пропускам) и лимонов сок. Проста, с деликатен вкус на истински бульон, вкусна и сгряваща.

   Тази супа се поднасяла с тортила чипс. От него между другото трябваше да направя начос, пак по желание на децата,но отпадна ( fuck- off Cartoon network). Те просто си го ядяха така.
   А когато направя истински тортили непременно ще се похваля.

   И за край исках да завърша със снимка и кратко описание на едно гуакамоле, ама и двете се налага да ги чакам, а на мен търпението ми е липсващо качество.
   Толкова за комбинацията  Мексико и бързо готвене.
   Набързо :)

  
  

 

 

Нещо солено за закуска

Публикувано от Gwendoline

Събота е и всички сме вкъщи. Сутринта се събудих отпочинала, лежерна, за никъде не бързам и не дебна с едно око стрелката на часовника, както е в обикновен делничен ден. Ха, доброто ми настроение бързо се преобразува в желание да угаждам на домашното народонаселение и затова се заех да им спретна една по-завъртяна закуска.

Тези солени кексчета ги видях тук и вече два пъти ги правя съвсем успешно. Рецептата леко я измених, като вместо бяло брашно сложих грахам, а сиренето котидж въобще отпадна от рецептата, такова не се намира в моя хладилник, та сложих съвсем обикновено натрошено сиренце. 

Не смятам, че кексчетата загубиха нещо от тази промяна, освен че с бялото брашно придобиват по-златист вид, а с грахама стават по-тъмни и не съвсем представителни. На вкус обаче тези мини кексчета са много добри, идеална закуска и добро начало на един слънчев, мързелив ноемврийски съботен ден.

   

Да почетем празника, за всеки случай! :)

Тази година не правих нищо по случай разпространения вече и у нас Хелоуийн. Просто възрастта на децата е такава, че едното е вече голямо, другото - твърде малко.

Все пак, за да омилостивим Духовете, реших да постна един тиквен сладкиш, който правих преди... една година. Отново няма да давам рецепта - основата е като кекс, покритието е от тиква - не помня как го направих, действах на автопилот.

...

...

...

Всъщност, липсва ми домашното отбелязване на тази нощ! Може би, защото дълги години голямата щерка правеше големи и весели организации. Затова, за да не е пък съвсем без нищо, реших все пак аз да се маскирам. И да, успях да изплаша домашните си - надявам се - и Духовете! Традиция, няма как - макар и нова! :)

...

Триизмерна торта-кученце

Едната от сестрите ми продължава да експериментира в тортено-кулинарния отрасъл - сега са наред триизмерните торти.

И понеже много искат да си вземат лабрадор, първата триизмерна торта е едно малко лабрадорче.

...

...

Рецепта и начин на приготвяне, то се знае, няма да пиша - твърде далеч съм от тия умения и съответно не зная нито едното, нито другото. Затова пък ме бива по яденето. :)

Ето го кученцето - разрязано. ;)

И още един път - от друг ъгъл:

...

Покрай тортите и кучетата се сетих, че в някои азиатски страни яденето на кучешко месо е възприето за нормално и в реда на нещата. По същия начин, както при нас е прието за съвсем обикновено яденето на съответните други животни. Та, малко на майтап, ако на някого му липсва кучешкото месо у нас, спокойно може да си прави такива тортички. Пък и с форми на други животни - ако е решил да се пробва във вегетарианството. Е, вкусът е съвсем различен, но поне ще си подслади душата. :)

Лесна баница за мързеливци

Ще продължа темата за домашните баници, започната от Magicktarot в предишната публикация, но вярна на себе си, отново ще наблегна на леснините в готвенето. Не знам защо някои хора не ми вярват, че хич не обичам сложните изпълнения в кухнята (знаят се кои са, хихи), но пък винаги оценявам старанието и постиженията на други, по-сръчни, по-вдъхновени и с повече опит в кулинарното изкуство.

Днес ще споделя моя начин за една бърза домашна баница по изпитана (и признавам, открадната!) рецепта.

Необходими продукти:

• един пакет готови кори
• 5 яйца
• 1 ч.ч. натрошено сирене, може и повече
• 1 непълна лъжичка сода
• 1 кафена чашка олио
• 1 ч. ч. вода

  Време за приготвяне - около 10 мин.

Разбивате яйцата, водата и содата. Добавяте натрошеното сирене и олиото. Избирате средна по размер тава и започвате да редите лист по лист корите, като върху всеки намазвате от сместа. Ако не ви стигне, направете си още смес, като за последния лист трябва да остане малко за заливка отгоре. Ако не печете върху хартия, тавата трябва да се намаже с мазнина.

Баницата се пече на предварително загрята фурна на 200 градуса за около 30 минути. Нарочно предавам в телеграфен стил рецептата, защото не представлява нищо особено, освен факта, че така направена, баницата става лека и немазна, което в моето семейство силно се предпочита. Аз самата обичам по-мазна баничка, ноо, съобразявам се с преобладаващия вкус у дома. 

Предполагам всеки знае, че е хубаво горещата баница да се наръси със студена вода и да се покрие с кърпа за известно време. Като поизстине се нарязва на парчета и е време за ядене. Добър апетит! 

Вита баница от грахам брашно със зеленчукова плънка

Вече няколко пъти правя вита баница. Най-неочаквано за мен, понеже мислех, че никога в живота си няма да се науча и няма да направя дори една, тъй като не ми се е удавал случай, а и баницата не е най-диетичното ястие. Направих обаче компромис - използвах пълнозърнесто грахам брашно, а плънката, то е ясно, за да се спази разделният принцип - от задушени зеленчуци.

Ето я в цялост и готовост:

Рецептата за тестото видях от Нета. Много е лесна.

1 кг брашно

1 супена лъжица винен оцет

1 с.л. сол

хладка вода на око

Замесва се средно меко тесто, разделя се на 7-8 топчета и се оставя да престои 20 минути. После се разточва с точилка - да стане по-голямо от педя и се тегли с ръце - както стане! Постепенно човек свиква с разтеглянето и се получават сравнително тънки кори. Разтеглената кора се поставя на плота, върху който се работи, намазва се на око с краве масло или друг вид мазнина и по средата й се полага плънката. После се завива и се слага в намазнена тава. Отгоре самата баницата се намазва с олио или масло. Готово разположената в тавата баница се слага в затоплена фурна и се пече, докато се зачерви. Аз я слагам първоначално на 190 градуса отгоре и отдолу, след около 30 минути увеличавам на 220 за още 20 минути - но всичко това се прави на око, то се знае.

Плънката от зеленчуци:

1 глава кромид лук

четвърт зелка

половин броколи

четвърт карфиол

1 зелена чушка

1 морков

1 домат

сол, черен пипер, червен пипер, чубрица, майорана, копър

Нарязани на ситно се задушават в тенджера с малко вода и мазнина, докато поомекнат.

Като се извади от фурната, още докато е гореща се напръсква с малко студена вода - може би, за да поомекне, тъй като пълнозърнестото грахам тесто е доста грубо и твърдо. Но по принцип това с напръскването се препоръчва при всички видове баници, дори и тези от бяло брашно.

Ех, много ми харесаха тези баници! Засега няма лоши последици за фигурата ми, още повече, че ги хапваме с червено вино. Но може и заради него да е тази липса на последици! :)

Домати с босилек

Публикувано от Gwendoline

Не знам дали това е точно салата, вероятно може да мине и като разядка, най-вече заради вида си. Става дума за любимите ми розови домати, в комбинация със сирене, чесън и босилек. Особено последното.

Винаги използвам от розовите домати, защото имат съвсем друг вкус от обикновените, както и винаги ги беля. Не правя компромис за нито едно от двете.  

Следва нарязване на шайби на всеки от доматите, с дебелина около половин сантиметър. Подреждам ги в по-широчка чиния, като плато.

А това е пастата от размачкано обикновено краве сирене, солидна доза зехтин, шепа ситно нарязан пресен босилек (може и сух) и две-три смачкани скилидки чесън. Ароматът, който се носи от тази непретенциозна смес е меко казано божествен. От нея гребвам с лъжичка и поставям върху всеки от доматените резени. Ако ще поднасям салатата пред гости, доматите ги режа непосредствено преди сядане на масата, защото ако престоят, губят от вида си. Пастата обаче я подготвям поне час по-рано и я оставям в хладилника хубаво да се смесят ароматите.

Остана да си призная, че любимото ми питие е мартини, което може би не е най-подходящото за тази експлозивна разядка, но на мен ми се услажда винаги и този път също не го пропуснах. 

Наздраве от мен и да знаете, че тези домати са просто един път! :)