Терапия на готвенето. Тайните на овесените ядки

Публикувано от кайти

   Да, знам заглавието е за зарибяване. И да, съгласна съм, че овесените ядки не са най-атрактивната храна. Доскоро и аз си мислех така, особено като гледах лепкавата каша, с която закусваха по-пухкавите ми колежки. Мнението ми обаче се промени, когато подтикната от нуждата да оправя перисталтиката на две от децата ми, започнах да ги ползвам в по-интересни и много вкусни рецепти. 
   Искаше ми се да напиша пост с аромат на ванилия и вкус на шоколад. Или да се опитам да ви изкуша, разказвайки за средиземноморски бриз, носещ миризма на печен хляб, чесън и маслини. Е нещо от това ще откриете в днешните ми рецепти. Искам да ви разкажа  как, когато трънчетата в главата ми започнат да ме боцкат прекалено силно, за да се отърва от тях се затварям в кухнята. Обичам да бъда сама със себе си, лукс,който рядко ми се отдава и кухнята ми е място точно за това. Започвам да се нося из нея, да кълцам, режа и разбърквам, докато накрая съм забравила за нещата, които ме притесняват и  съм започнала да се усмихвам при мисълта какво хубаво нещо ще излезе от усилията ми.
  Започвам с обикновено содено тесто, в което разбърквам продуктите в следната последователност – 1 ч.ч кисело мляко угасено с 1.ч.л. сода за хляб, 1/2 или по-малко зехтин(олио), 1/2 ч.ч. натрошено сирене и разбира се, овесени ядки - 1 ч. чаша. Към това прибавям брашно, колкото да стане не много гъсто тесто (около 2 ч.ч. и малко отгоре, като всичко се бърка с лъжица).

Една част от тестото правя на топки, които нареждам в тавичката, бодвам отгоре им парче кашкавал, парче колбас или парче топено сирене (нали се сещате, че трябва да угодя на всички вкусове). В другата част от тестото слагам малко чесън на прах и ситно нарязани маслини.Този вид  са ми любими и егоистично или не, но ги правя специално за себе си, а всеки е свободен да яде и от тях. Тези ароматни и вкусни солени курабийки приготвям често като бонус, когато за обяд или вечеря има нещо не толкова любимо или интересно. Ако останат (рядко се случва) са вкусни и на другия ден. А че са и полезни с овесените ядки в тях - това е безспорно!

  В други терапевтични кулинарни дни зареждам с настроение чрез сладкото. Едни изключително хрупкави, с аромат на ванилия, шоколад за разкош и намек за ореховки, овесени курабийки.

Рецептата е :

• Овесени ядки 250 г
• Краве масло(олио) 125 г
• Захар 1 чаша(може и кафява)
• 6 с.л брашно- препълнени
• 2 яйца,
• ванилия,
• орехови ядки,
• шоколад нарязан на малки парчета,колкото ви душа поиска.

   Маслото се разбива със захарта, прибавят се яйцата, брашното овесените и орехови ядки и ванилията. Получава се лепкава смес, която без да се помайваме, пускаме на разстояние в намазана тавичка. Пече се на умерена фурна около 15-20 минути.

Никога не остават за другия ден. След първата изяждаш втора, трета и накрая свършват.

Толкова за терапията.

   Извън нея правя и една торта с блат от овесени ядки, крем от заквасена сметана, а между тях един пръст рендосани ябълки –невероятно лека и вкусна. Рецептата я откраднах от седмичната брошура на един от големите супермаркети и си я префасонирах по мой вкус. Тъй като обаче мен тортите леко ме изнервят няма да я включвам в  този пост, просто давам пример за изполването на овесените ядки дори и в такова капризно нещо като торта.

   Ето как изглежда блатът .

  А как ще си направите тортата, зависи само от вас.

  


   И накрая,защото аз когато се храня, често накрая засолявам вместо да завърша със сладкото, не забравяйте – ако обичате да панирате, овесените ядки могат да се ползват и за това. При мен бяха тези кюфтенца.

  Терапия, забавление или и двете - изборът е ваш.

   Весели празници!