Аз съм домакиня. От новия съвременен тип. Kаквито сме повечето жени тук.
За мен това изявление не включва само сериали, пиене на кафе със съседки и гоблени. Oзначава, че мога да готвя повече от добре, да поддържам себе си и жилището си, да ходя на работа и да си гледам децата. А това в днешно време си е трудничко.
И представете си - чета един ден в някакъв от любимите ми кулинарни сайтове, как истинската домакиня ТРЯБВАЛО да може да прави И торта. Щото манджи и меса всеки можел.
- Че ти торти не правиш - казвам аз на себе си, четейки.
- Кой бе ? Аз лииии ? - извисява фалцет второто ми инатливо аз. - Не си познала !
Не съм по сладкото, правила съм малко торти с прости рецепти, дето не трябва да деля жълтък от белтък или да сипвам на тънка струйка някакво нещо в друго нещо.Това е за напреднали, пък аз май не съм. Сега обаче е засегната честта ми домакиня и веднага се заравям в рецепти, докато си харесам една рецепта за лек плодов сладкиш с полу-пандишпанено тесто и сини сливи (такива имах под ръка), които да префасонирам в торта.
Себедоказването започна, но линк с източник не мога да посоча, защото преписвах рецептата, а него изгубих в ровенето.Впоследствие се оказа, че това е много популярният обърнат сладкиш с плодове.
Най-долу ще запиша рецептата, а сега само ще разказвам. Започнах като карамелизирах захар ( количеството - по желание) и още горещият карамел изсипах на дъното на формата за печене с махащ се ринг . За карамела сложих 2 с.л захар и малка бучица масло на котлона. Не бърках, а само разклащах. Не знам защо, но като пекох, този карамел намираше начин да изтича и да капе върху печката, така че в следващите рецепти карах без него. След това наредих нарязаните на две сливи с отрязаната част надолу. Впоследстие сладкишът се обръща и плодовете остават отгоре. Разбих четири яйца с една чаена чаша захар до получаването на пухкава смес, без следи от кристалчета. Отделно пресях една чаена чаша брашно и я размесих с един пакет бакпулвер и две ванилии.
Добавих внимателно брашното съм разбитите яйца със захарта и получената смес изипах във формата за печене върху сливките. След това във фурната (в никакъв случай отдолу) на около 150-180 градуса, като към края я намалих още. Пробвах с клечка дали е готов, като клечката я забивах поне на три места - в центъра и в периферията, която при мен се опича по-бързо, докато средата остава все още сурова, затова внимавайте :)
Обърнах още топла тортата върху поднос и всички сливи ми се усмихнаха щастливо ето така :
Реших да направя един сметанов крем, като разбих кофичка сметана с пудра захар и ванилия. Сложих го отгоре, но да ви кажа честно, с първоначалния си вид (като на снимката) сладкишотортата изглеждаше не по-зле.
Снимка с крема нямам, защото атаката на народонаселението у нас ми попречи, добре поне че я снимах така.
За всеки случай след седмица повторих за да затвърдя резултата, като този път я поднесох с топка сладолед. После я направих с ябълки. После я направих без плодове и след разрязване на две имах и блатове за торта. По някое време пробвах с нектарини и...оказа се сполучлива и лесна рецепта.
След всичко това с новопридобито самочувствие, си направих няколко извода :
Първо - не мързелът, а инатът е голяма работа.
Второ - най-тежко е, когато трябва да доказваш нещо на самия себе си.
Спокойно бе, домакиня си - това е трето, но към мен си.
Та така- вече мога спокойно да се връщам към соленото и месата.
Добавих внимателно брашното съм разбитите яйца със захарта и получената смес изипах във формата за печене върху сливките. След това във фурната (в никакъв случай отдолу) на около 150-180 градуса, като към края я намалих още. Пробвах с клечка дали е готов, като клечката я забивах поне на три места - в центъра и в периферията, която при мен се опича по-бързо, докато средата остава все още сурова, затова внимавайте :)
Обърнах още топла тортата върху поднос и всички сливи ми се усмихнаха щастливо ето така :
Реших да направя един сметанов крем, като разбих кофичка сметана с пудра захар и ванилия. Сложих го отгоре, но да ви кажа честно, с първоначалния си вид (като на снимката) сладкишотортата изглеждаше не по-зле.
Снимка с крема нямам, защото атаката на народонаселението у нас ми попречи, добре поне че я снимах така.
За всеки случай след седмица повторих за да затвърдя резултата, като този път я поднесох с топка сладолед. После я направих с ябълки. После я направих без плодове и след разрязване на две имах и блатове за торта. По някое време пробвах с нектарини и...оказа се сполучлива и лесна рецепта.
След всичко това с новопридобито самочувствие, си направих няколко извода :
Първо - не мързелът, а инатът е голяма работа.
Второ - най-тежко е, когато трябва да доказваш нещо на самия себе си.
Спокойно бе, домакиня си - това е трето, но към мен си.
Та така- вече мога спокойно да се връщам към соленото и месата.
Иначе рецептата на кратко:
4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч пресято брашно
1 ванилия
1 пакет бакпулвер (аз слагам по половин ч.л сода и лимонтозу, което представлява самия бакпулвер)
Мням, мням, поздравления, Кайти! Ох, тия сливи! :))) Аз направих сладкото, по-точно се води май конфитюр, печен на фурна, ама не снимах, пък и станаха само три буркана от кило и вече остана само един. Някой път и аз ще пробвам твоята рецепта, за гости! :)
ОтговорИзтриванеEee Сонче, водиш с едно на нула дет се вика - печен на фурна, не като моето мармаладче:))
ИзтриванеЩе пробваш ами, аз как се пробвам....в медитацията :)))))
Това е любим сладкиш у дома - карамелен:) Чуден е станал, макар и на инат:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря Траяна - чуден, чуден -ама само за половин ден :))
ИзтриванеИ у нас е вече любим :)
Поздрави !
Прилича на дъхава плодова пита, ще я пробвам тези дни, докато има сезонни плодове. И евалла за ината, това е голяма сила, от инат чудеса съм способна да направя, ейй! :)
ОтговорИзтриванеГуени, на теб ще внимавам какво ти отговарям, че неофициално съм признала теб за Баш сладкарката измежду нас и съм леко неуверена на този терен:)
ИзтриванеТази рецепта с разни леки разлики на места се водеше плодова пита, на места сладкиш, обаче я имаше наречена и торта ( има блат,пълнеж и крем,дето го пропуснах накрая , е нека да е торта плийз )
Та значи, гледай на опита ми със снизходителност и го наричай Торта моля, че ми отива на кино самочувствието на домакиня :)))) иначе мхм... амаха ще трябва да се доказвам на съвсем традиционна такава и леле -мале какво ме чака...не ми се мисли :)))
Упс, моля за извинение, значи тук говорим за ТОРТА! :)) Сега да продължа с отхвърлянето на обвиненията в невероятни сладкарски умения, щото аз едва от вчера правя туй-онуй и като една много "скромна" личност, бързам да си се хваля сама в нета.
ИзтриванеНяма какво да спорим кой е по-по-най, всяка от нас (модерните жени) се оправя с куп неща, като готвенето освен домашно задължение (все пак няма как да оставим децата гладни!), повечето пъти е и удоволствие, поради което имаме този блог, нал` тъй?
И последно - хич не обичам думата Домакиня, защото ми навява асоциации за "топчеста лелка с ролки в косите, спретната в басмен пеньоар на огромни цветя" ....брр! А ние сме мацки!:))
Торта я ! :))
ОтговорИзтриванеМоже да е от вчера, но сладкоправенето ти пасва и ти се отдава идеално, недей ми скромничи :-Р
Вземам забележка- нито сме топчести, нито с ролки,ние сме три мацки.
Дето И готвят, освен само да изглеждат като такива :)))