Translate

вторник, септември 25, 2012

Плодова торта на инат


 
 Аз съм домакиня. От новия съвременен тип - домакиня- мацка ( това след поправката на Гуен ). Kаквито сме повечето жени тук.
   За мен това изявление не включва сериали, пиене на кафе със съседки - клюкарки и  гоблени ( бррр, изнервих се още на втората буква на последната дума).
   Oзначава, че мога да готвя повече от добре, да поддържам жилището си, да ходя на работа и да си гледам децата. А това в днешно време си е направо супергероизъм.
   И  представете си - чета един ден в някакъв от любимите ми кулинарни сайтове, как истинската домакиня ТРЯБВАЛО да може да прави И торта. Щото манджи и меса всеки можел.
  - Че ти торти не правиш- казвам аз на себе си, четейки.
  - Кой бе ? Аз лииии ? - извисява фалцет второто ми инатливо аз. - Не си познала !
  Не съм по сладкото, правила съм малко торти с прости рецепти, дето не трябва да деля жълтък от белтък или да сипвам на тънка струйка някакво нещо в друго нещо.Това е за напреднали, пък аз май не съм. Сега обаче е засегната честта ми домакиня и веднага се заравям в рецепти, докато си харесам една лека плодова торта с полу-пандишпанено тесто и сини сливи (такива имах под ръка). 
   Себедоказването започна, но линк с източник не мога да посоча, защото преписвах рецептата, а него изгубих в ровенето.
  Започнах като карамелизирах захар ( количеството - по желание) и  още горещият карамел изсипах на дъното на формата за печене. След това наредих нарязаните на две сливи с отрязаната част надолу. Разбих три яйца със една чаена чаша захар до получаването  на пухкава смес, без следи от кристалчетата. Отделно пресях една чаена чаша брашно и я размесих с един пакет бакпулвер и две ванилии.
  Добавих внимателно брашното съм разбитите яйца със захарта и получената смес изипах във формата за печене върху сливките. След това във фурната( в никакъв случай на дъното) на около 150-180 градуса, като към края я намалих още.
  Обърнах още топла тортата върху поднос и  всички сливи ми се усмихнаха щастливо ето така :


     След това вариантът беше желатин, с който аз нямах никакъв опит и логично отхвърлих. Реших да направя един сметанов крем, като разбих кофичка сметана с пудра захар и ванилия. Понамазах отгоре, но да ви кажа честно, с първоначалния си вид (като на снимката) тортата изглежда  по-впечатляваща и не толкова стандартна.
    Снимка с крема нямам, защото атаката на народонаселението у нас я понамали и фотосесията остана без модел.
    За всеки случай след седмица повторих за да затвърдя резултата, като този път я поднесох с топка сладолед. После я направих с ябълки. После с нектарини и...оказа се сполучлива и лесна рецепта.
    След всичко това  с новопридобито  самочувствие, си направих няколко извода :
    Първо- не мързелът, а инатът е голяма работа.
    Второ - най- тежко е, когато трябва да доказваш нещо на самия себе си.
    Спокойно бе, домакиня си - това е трето, но към мен.
    Та така- вече мога спокойно да се връщам към соленото и месата.   

8 коментара:

  1. Мням, мням, поздравления, Кайти! Ох, тия сливи! :))) Аз направих сладкото, по-точно се води май конфитюр, печен на фурна, ама не снимах, пък и станаха само три буркана от кило и вече остана само един. Някой път и аз ще пробвам твоята рецепта, за гости! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Eee Сонче, водиш с едно на нула дет се вика - печен на фурна, не като моето мармаладче:))
      Ще пробваш ами, аз как се пробвам....в медитацията :)))))

      Изтриване
  2. Това е любим сладкиш у дома - карамелен:) Чуден е станал, макар и на инат:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Траяна - чуден, чуден -ама само за половин ден :))
      И у нас е вече любим :)
      Поздрави !

      Изтриване
  3. Прилича на дъхава плодова пита, ще я пробвам тези дни, докато има сезонни плодове. И евалла за ината, това е голяма сила, от инат чудеса съм способна да направя, ейй! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гуени, на теб ще внимавам какво ти отговарям, че неофициално съм признала теб за Баш сладкарката измежду нас и съм леко неуверена на този терен:)
      Тази рецепта с разни леки разлики на места се водеше плодова пита, на места сладкиш, обаче я имаше наречена и торта ( има блат,пълнеж и крем,дето го пропуснах накрая , е нека да е торта плийз )
      Та значи, гледай на опита ми със снизходителност и го наричай Торта моля, че ми отива на кино самочувствието на домакиня :)))) иначе мхм... амаха ще трябва да се доказвам на съвсем традиционна такава и леле -мале какво ме чака...не ми се мисли :)))

      Изтриване
    2. Упс, моля за извинение, значи тук говорим за ТОРТА! :)) Сега да продължа с отхвърлянето на обвиненията в невероятни сладкарски умения, щото аз едва от вчера правя туй-онуй и като една много "скромна" личност, бързам да си се хваля сама в нета.
      Няма какво да спорим кой е по-по-най, всяка от нас (модерните жени) се оправя с куп неща, като готвенето освен домашно задължение (все пак няма как да оставим децата гладни!), повечето пъти е и удоволствие, поради което имаме този блог, нал` тъй?
      И последно - хич не обичам думата Домакиня, защото ми навява асоциации за "топчеста лелка с ролки в косите, спретната в басмен пеньоар на огромни цветя" ....брр! А ние сме мацки!:))

      Изтриване
  4. Торта я ! :))
    Може да е от вчера, но сладкоправенето ти пасва и ти се отдава идеално, недей ми скромничи :-Р
    Вземам забележка- нито сме топчести, нито с ролки,ние сме три мацки.
    Дето И готвят, освен само да изглеждат като такива :)))

    ОтговорИзтриване

Зарадвайте ни с коментари!

e-mail абонамент