Лято сбогом .

   
   Лятото свърши. Не само, защото из въздуха мирише на печен пипер, а звуците на резачки са нещо обичайно за почивните дни.
   По ненарочна  статистика го установявам винаги, когато наближи началото на септември, защото тогава имам рожден ден. Винаги за ден -два става хладно и един тъничък вятър напомня злорадо - Радвай се докато има още топли дни, че ще свършат.
    Горещи дни ще има, даже и през ноември, но нищо няма да е същото. Аз обожавам топлото, дори да ме кара да лепна като тулумбичка или да ми забавя мисловните и физически процеси, като муха, залепнала в мармалад.
   Точно с мармалад от сливи реших ритуално да се сбогувам с лятото.
    Сега ще напомня, че ние трите още в началото решихме тук не само да готвим, но и да си говорим. Затова отново няма да ви утежнявам с рецепти. Сладко от мармалад може да си направи всяка домакиня, стига да иска. Аз от друга страна не съм и от домакините, които фанатично ще правят всякакви зимнини, само защото домашното било по-вкусно. Когато мога обаче ( при мен е когато имам време) с удоволствие правя някой мармалад, защото е лесно и приготвянето му е микс от аромати, консистенции и вкусове.

     Ето нарязаните сливи, които стояха една нощ със захар. Отвътре са жълто-зелени като сгорещени и изсъхнали от юлското слънце треви, а отвън сини като топла августовска нощ. 

   Следват любимите ми неща - няколко карамфилчета ( по навик сдъвквам едно ), ванилия на прах и няколко листа индрише. Карамфилът придава един особен тръпчив аромат,който се допълва с този на сливите. Ванилията е....ама  вие си знаете вълшебната и миризма, няма какво да ви я описвам. А индришето подозирам, че се ползва и защото е естествен стабилизатор. Заедно със сливите са като магия. Лятна магия.

  След това го оставям да се вари кажи - речи само, но бъркам по малко.Накрая слагам в бурканчетата и готово. Това, което не се е събрало в тях, бива почти веднага изядено с няколко домашно - приготвени бисквитки.

    Мдааа...лятото се изниза като мехурчетата на направения от дъщеря ми Принцески плодов пунш ( проста лимонада, с парченца плодове, ама и индустрията за деца не прощава ).

      Пиех студената лимонада в горещия ден и се прощавах с лятото.Спазих кулинарния ред, като го посрещнах със скарите и го изпратих с десерта.

Ще го чакам догодина отново. С разни спомени и няколко бурканчета мармалад.