Translate

сряда, април 30, 2014

Супичка от охлюви (направена от тате) или как никога не е късно да се изненадате от себе си

    Дълго заглавие, къса рецепта и много приказки. Голяма кулинарка, ще кажете, дето баща и готви чорбите. Всъщност тези охлюви сама щях да си ги правя (защото ги обичам), след като милото уговори около дъждовете да ни съберат. Да, обаче аз с кокошия си мозък, съм пропуснала една много важна подробност.
    Айде подред – прибира се мъжът ми с блеснали очи и ми подава тежка торба с думите –  ето  охлювите. Супер, радвам се аз и какво да видя – те вътре живички, мърдат и се кокорят с рогцата си – очи. Е що съм решила, че ще ми ги доставят в умряло състояние както пилетата от магазина не знам, но изведнъж взех да мигам и заеквам, представих си как се гърчат и ме гледат с укоряващи очи, докато ги варя живи…абе ревнах със сълзи  на милото, че няма да ги убивам, готвя, пипам и т.н и т.н и т. н. Ето тук много се изненадах от себе си, защото цял живот се имам за корава..хм..домакиня.
     Мъжът ми, иначе нервен по природа, този път изненада мен с мъдра реакция - само въздъхна тежко и гледайки мрачно настрани, разпореди да се обадя на тате, че ще ги занесе той да се оправя с тях. Както се оказа,на него пък не му се занимавало с пипкавата охлювена работа.
    А те, животинките, трябва първо 2 денонощия да седят в (примерно в тенджера) затиснати ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с нещо тежко, за да се изчистят от това, което са яли. Което ми напомня как  навремето като бях малка, една сутрин намерихме кухнята цялата в охлюви. Милите бяха надхитрили баща ми и  бяха успели да излязат. Гледката беше сюрреалистична – кухненска стая в панелка цялата в мекотели.
    След това се измиват добре в студена вода и се слагат наведнъж или на порции във вряла вода. Тези две операции, колкото и да се мисля за хладнокръвна , се оказаха не по вкуса и силите ми.
   Водата се изхвърля и вече охлювите, заедно с разни зеленчуци – моркови, лук, чесън, пащърнак, целина и каквото се сетите, се варят поне 3 часа. Може с черупките, ама после ще се цапате , затова най-добре без. Когато се чистят, от месото им оставям само долната част, с която охлювите пълзят.  Обичам тази тъмна супа люта и харесвам мириса, който ми напомня за коприва. Иначе се готвят и с ориз и панирани, но за мен супичката е върхът. Става за мезе на ракия, оказа се че става и за биричка, стига разбира се изобщо да обичате охлюви. Ако не обичате остава изводът, че никога не е късно за изненади. Всякакви.

5 коментара:

  1. Посмях се здравата, въпреки ч изцяло ти съчувствам за изживяването! Потрисащо е да свариш живо нещо, пък било и такова нелицеприятно пълзящо гадинче. Признавам, не съм опитвала и нямам намерение да пробвам охлюви, както и други подобни, най-вече октоподи, само като видя пипало в чиния и ставам от масата! :))) Но предполагам, че останалата аудитория тук ще оцени по-добре твоите усилия, хубави празници и почивка ти желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Весели и на теб ! Далеч от пипала хихихи :)

      Изтриване
  2. Чудна супа! Явно аз съм по-корава:), щото ги оправям бързо и много ги обичаме, ама втора година няма откъде да си набера:) Непременно ще пробвам супата.Весели почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Евала Траянче :)) Респект !
      Да ти пратя малко от моите охлюви, с тия дъждове ще има и за теб :) Весели празници и почивка !

      Изтриване
  3. Е, как е чудна без да е пробвана?

    ОтговорИзтриване

Зарадвайте ни с коментари!

e-mail абонамент