Translate

сряда, февруари 26, 2014

Домашни тортили, стават и за начос


   Тези мексикански щуротии  се промъкнаха в нас покрай децата. Във филмчетата 90% от героите ядат или начос или буритос или нещо подобно. Основното, което ги свързва е тортиля - мексиканска питка с царевично брашно. Не претендирам, че давам най-точната информация за тези храни - когато опитах да проуча нещата се обърках още повече :)
    Сега ще споделя и една лична тайна. Много често използвам здравословието за причина да направя това, което си наумя у нас. Е, често наистина предпочитам домашно приготвеното, вместо дежурното изречение на милото " В магазина има готово, защо си играеш да го правиш вкъщи "
Така беше и с купешките тортили - децата ги харесаха, но аз не - бяха ми безвкусни, жилави, а отзад на опаковката имаше вложени сума ти неща, повечето от които не приличаха на нищо, което става за ядене. Освен това обичам да меся, факт на който още се чудя, но това е положението - няма какво да ме спре. 
    Рецептата копирам директно от свежата Анабел от 24 китчън. В линка има и клип, улеснението е пълно. Моята промяна на рецептата беше, че замених една чаша пшенично брашно с  царевично. Освен това реших да приготвям половината доза, от нея ми излязоха 4 тортили, но това може би защото и чашата ми беше малка.

 Продукти за цяла доза :




           3.5 ч.ч. брашно    
           1 ч.л. сол
           0.5 ч.л. сода бикарбонат
           0.5 ч.ч. олио
           1 ч.ч. гореща вода








     В купа смесете брашното със солта, содата, олиото и водата. Разбъркайте и омесете тестото около 20 пъти, като го натискате, за да се образувал глутен. Сложете тестото в купа и го покрийте с кърпа. Оставете го 15 минути да почине. 
   Разделете тестото на половинки, след това на четвъртинки. Всяка четвъртинка разделете на четири топчета. Разточете всяко топче с точилка много тънко. 
   Изпечете тортилите в загрят тиган без мазнина. Печете по 30 секунди от всяка страна или докато се издуе тортилята и се образуват мехурчета. Аз подскачах от радост, че се получават точно такива. Ако можех да докарам и идеално кръглата форма на готовите и салто щях да направя, но това не можах, язък.
  
     Подреждате ги една върху друга в чиния. Слагате във всяка по желание някаква плънка, увивате и ядете. Това представлява бурито. Снимка на готово такова нямам, защото като ги изпекох и децата вече дебнеха около мен и чакаха да грабнат чинията с готовата и увита с плънка тортиля. Хубаво е, каквото и да правите, да го направите веднага след като изпечете тортилите -аз чаках да направя всички и те после станаха чупливи и трудно се увиваха.
   Но дори това се случи - може да направите чипс от тортиля, като я начупите на парчета, намажете с олио, отгоре сложите каквото искате и запечете за десетина минути. Това пък май се казваше начос. Моят начос (първата снимка) е от готовия тортила чипс, с някакво месо,кашкавал, кетчуп и майонеза. Надявам се да е последния начос, купен от магазина, който ще приготвя у нас, но за това последното не съм сигурна и няма да се заричам :)





събота, февруари 22, 2014

Какаов крем с фалшива тиква



  Искате нещо сладко и шоколадово, а в главата ви връхлетяват калории, фигура, диета, обиколка на талията и всякакви способни да убият радостта от храненето дразнещи мисли.
  Тогава сварявате във вода парче от неголяма тиква. Добавяте ванилия и нещо за подслаждане – алтернативи на захар има достатъчно – мед, стевия, кафява захар или каквото прецените. След това пасирате с малка част от водата до гладък крем.
  Добавяте най-хубавото какао, което имате – една две лъжици или колкото ви душа иска. Задължително какао –а не някакво разтворимо подобие на такова. Аз ползвам едно холандско, което като го сложа в  някой сладкиш ммм...тук ми идват наум звуци и определения на възтрог, които ще звучат по-скоро еротично, отколкото кулинарно :)

  Тиквата има сравнително неутрален вкус, а този на какаото доминира. Колкото до това, че е фалшива–ами да,  без канела или джинджифил, тиквата не е тиква, а пълнеж на един страхотен и елементарен крем. 

вторник, февруари 18, 2014

Нещо бързо с праз



     Едно лесно и бързо предложение, ей така между другото,  за нещо с праз – зеленчук, който аз много обичам. Получава се едно такова мусакоподобно на форма и напомня огретен , ама не съвсем. Леко е, постно и върви добре с бяло вино. Предразполага към импровизации, нещо което винаги ми е много приятно в една рецепта.

2 стръка праз, нарязани и задушени до омекване (може и вариант бланширане , ама е пипкаво)
1 глава лук (по желание)
3 с.л царевично брашно
прясно мляко – на око, около половин чаена чаша за разбъркване на брашното в него
вътре може се добавят (евентуално) и един жълтък на яйце, кашкавал, сирене – всичко с уговорката, че може и без тях.
Моят вариант беше без яйце, със сирене, а когато нямам мляко, слагам вода и една с.л заквасена сметана.
накрая сол, черен и бял пипер, розмарин, но последния само защото го обичам печен, иначе каквото
зелено харесвате и смятате, че ще ви се върже на вкус е добре дошло.
     Става буквално за 10 минути.  Докато задушавах праза и лука с малко вода и мазнина (задължително до омекване за да не хрупа) забърквам  млякото с царевичното брашно и добавките и нека всичко да е малко по-гъсто от боза. Добавям към праза, който е сложен в тавичката и пак обърквам. Може да се заглади и отгоре да се настърже кашкавал.       Цялото добре объркано нещо се пече във фурната на средна температура, докато се зачерви отгоре. Брашното слепва отделните късчета праз и така лесно се реже на парчета, които изглеждат приятно, като едно цяло, много е вкусно и леко, а най- хубавото е, че става бързо, във фурна. Идеална комбинация за всеки готвещ.

e-mail абонамент