Translate

сряда, април 30, 2014

Супичка от охлюви (направена от тате) или как никога не е късно да се изненадате от себе си

    Дълго заглавие, къса рецепта и много приказки. Голяма кулинарка, ще кажете, дето баща и готви чорбите. Всъщност тези охлюви сама щях да си ги правя (защото ги обичам), след като милото уговори около дъждовете да ни съберат. Да, обаче аз с кокошия си мозък, съм пропуснала една много важна подробност.
    Айде подред – прибира се мъжът ми с блеснали очи и ми подава тежка торба с думите –  ето  охлювите. Супер, радвам се аз и какво да видя – те вътре живички, мърдат и се кокорят с рогцата си – очи. Е що съм решила, че ще ми ги доставят в умряло състояние както пилетата от магазина не знам, но изведнъж взех да мигам и заеквам, представих си как се гърчат и ме гледат с укоряващи очи, докато ги варя живи…абе ревнах със сълзи  на милото, че няма да ги убивам, готвя, пипам и т.н и т.н и т. н. Ето тук много се изненадах от себе си, защото цял живот се имам за корава..хм..домакиня.
     Мъжът ми, иначе нервен по природа, този път изненада мен с мъдра реакция - само въздъхна тежко и гледайки мрачно настрани, разпореди да се обадя на тате, че ще ги занесе той да се оправя с тях. Както се оказа,на него пък не му се занимавало с пипкавата охлювена работа.
    А те, животинките, трябва първо 2 денонощия да седят в (примерно в тенджера) затиснати ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с нещо тежко, за да се изчистят от това, което са яли. Което ми напомня как  навремето като бях малка, една сутрин намерихме кухнята цялата в охлюви. Милите бяха надхитрили баща ми и  бяха успели да излязат. Гледката беше сюрреалистична – кухненска стая в панелка цялата в мекотели.
    След това се измиват добре в студена вода и се слагат наведнъж или на порции във вряла вода. Тези две операции, колкото и да се мисля за хладнокръвна , се оказаха не по вкуса и силите ми.
   Водата се изхвърля и вече охлювите, заедно с разни зеленчуци – моркови, лук, чесън, пащърнак, целина и каквото се сетите, се варят поне 3 часа. Може с черупките, ама после ще се цапате , затова най-добре без. Когато се чистят, от месото им оставям само долната част, с която охлювите пълзят.  Обичам тази тъмна супа люта и харесвам мириса, който ми напомня за коприва. Иначе се готвят и с ориз и панирани, но за мен супичката е върхът. Става за мезе на ракия, оказа се че става и за биричка, стига разбира се изобщо да обичате охлюви. Ако не обичате остава изводът, че никога не е късно за изненади. Всякакви.

четвъртък, април 17, 2014

Козуначени кифлички


     Когато бях малка обичах да гледам как бабите ми месят и точат. Имаше нещо успокояващо в ритмичните им движения. Някакъв транс, в който се потапяха и който ме омагьосваше. И аз, преди известно време, открих за себе тази магия - месенето ми е като терапия, нещото което ме откъсва от действителността. А тя, каквото и да си говорим, понякога тежи.  
     Козуначени кифлички искам да направя отдавна, защото за козунак не ми достига самочувствие и опит. Знам, че това тесто е махнато и не бих се захванала с него току- така. Когато си купя хлепопекарна няма да му мисля. Засега кифлички и то на ръка. 

   Рецептата взех от уютния блог на ЛЕТИ, заедно с нейното насърчение и съвети. Ще копирам директно от нея и продуктите и описание на процеса.Ще пропусна частта за тестото в хлебопекарна, защото моят опит не е такъв. На Лети и благодаря от сърце.    
                            Продукти    :                                         
           250 мл мляко    
3 яйца    

      120 гр. захар,
       80 гр. масло
                             4-5 с.л. олио (или зехтин)
                          1 ампула ванилова есенция
         ½ равна ч.л. сол
              ½ кубчеВ прясна мая
                 около 700 гр. брашно

           
 За пълнеж на кифличките може да използвате конфитюр, сладко, течен шоколад или локум. За мазане и поръсване отгоре 1 яйце + 1с.л. вода, разбито с вилица
кристална захар за поръсване 

    Пресейте брашното два пъти, прибавете солта. Размийте в купичка маята с малко от топлото прясното мляко (то трябва да е топло, но не горещо, горе долу с телесна температура), докато се получи кашичка. Прибавете 1с.л. от брашното и 1 с.л. от захарта, разбъркайте и оставете за 10-15 минути, маята да "шупне".
   Загрейте прясното мляко, изсипете захарта  в него и бъркайте докато захарта се разтвори. Оставете млякото да се охлади до телесна температура, трябва да е топло, но не горещо.
   Направете кладенче в средата на пресятото брашно, изсипете шупналата мая, солта, разбитите с вилица яйца, ванилията, топлото мляко с разтопената в него захар. Замесете меко тесто. След това продължете да месите, като прибавяте малко по малко, разтопеното масло, смесено с олиото (или зехтина). Месете тестото продължително, докато  започне да образува шупли. Сложете в купа, покрийте с фолио за свежо съхранение и оставете да втаса, докато удвои обема си.
    Втасалото тесто се разделя на три топки. Всяка топка се разточва на кръг, от който подобно на торта се отрязват триъгълни парчета. Работете върху намазнен плот, за да не залепва тестото. В широката част на всяко триъгълно парче се слага от избраната плънка - може да е конфитюр или пък течен шоколад, а може и парченце локум. Завива се като кифличка. Кифличките се подреждат в тава на разстояние една от друга, оставят се на топло да втасат втори път, мажат се с разбитото с 1 с.л. вода яйце поръсват се с кристална захар и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато станат златисто кафяви.
   Можете и да не пълните кифличките, а просто от топката да скъсате по-малки топчета, да направите фитили и да ги сплетете на "възелчета", намазвате ги с разбитото яйце, поръсвате с кристалната захар и печете. Аз импровизирах и с други поръски, но със захар си е класика. Вътре сложих шоколад и то на парчета. 
     Можеше и по-добре, но първия път избързах с втасването на тестото от нетърпение, а втория път, когато пак трябваше да втасат, само че като кифлички, ми дойде гостенка и ща не ща пак избързах. Освен това в търсене на най-топло място, разхождах тавите из жилището, а капризното козуначено тесто не обича такива температурни маймунджулуци.
    Като за първи опит бива. Сега мисля да си купя хлебопекарна, а месенето на тесто на ръка ще го оставя само за случаи, когато ми се иска магия или терапия. Или и двете.
    Весели Празници !





неделя, април 13, 2014

За провалите с едни сърми в листа от лапад

    Казват, че провалите са важна част от живота, нещо нормално,  от което да се поучим. След това помпозно  начало ще кажа – ще се поуча, ама нъцки. Самодоволното ми девешко его, решило, че след като се захващам с неща, за които имам капацитет, съм застрахована от провали. Има няма дни след един брашнян соден провал, дойде ред на друг – зелен и оризов.

     Не обичам много сърмите със лозов лист – те са ми груби, дори и по-крехките, е ..може и въпрос на вкус да е, но бях решила, че ще ги направя с листа от лапад. Такива съм яла и много ми харесаха.
     Първи неуспешен опит – мама- свеки ми донася поредната порция листа, заделям аз собственоръчно такива, дето уж ще ми свършат работа. Правя си плънка – задушавам лук и чесън, добавям измития ориз, докато стане стъклен, обилно джоджен, сол и чер пипер. Готвя до готовност. Заемам се с листата ...и още на първото завиване се оказва, че тези дето си ги харесах ми идват малки. Абсурд  да завия нещо в тях.  Мда...провалите са резултат от грешни преценки. От наличният ориз имровизирам някаква манджа и чакам втората порция лапад. Този път обясних на свекърва ми за какво са листата, че жената поне знае за какво иде реч. Все пак, когато тя е готвела, аз съм си мислела че бебетата ги носи щъркелът.  А провалите учат да се вслушваш и в чужди мнения.
    Втори полууспешен опит – листата идват, оказват се дълги колкото половината ми ръка, а те моите никак не са къси. Трябва да се почистят дръжките по дължина, колкото да се изреже стърчащата им част. Пипкаво нещо, от типа, за които не ми стига достатъчно търпение. Но няма как- почиствам и после ги попарвам леко в гореща вода, за да омекнат и да могат да се навиват. Упражнението с  ориза е готово, само като изстина му добавям сирене. Започвам да навивам. Навивам...навивам..10 сърми...навивам...край нямат...усещам аз, че и там нещо не ми е наред – май трябва да са по-стегнати...навивам 20 броя...нервите ми играят танц със саби или нещо още по-бързо....хеле на 40-тата довърших . Подредени в тенджерата, доливам вода и затискам с чиния. Слагам и засилвам котлона с идеята да го намаля, като заврат, но те гадините ме изненадват – тенджерата клокочи и всичко подскача барабар с чинията.  Докато намаля, докато се успокои ситуацията - махам от котлона, уж знам, че малко време им трябва ..и какво да видя. Не стига, че долния ред сарми са залепнали, ами цъфнали и като майски рози, оттук-оттам ориз наднича, бе излагация отвсякъде. Останали бяха няколко  манекенки като за снимка, но с  различни размери, останалото беше трудно да нарека сърма. Слаба утеха, че бяха вкусни.Милото две  чинии изяде – с кисело мляко с чесън, но за да ми е гадно не ме критикува, та не можах и на него да си го изкарам. Седях и мърморех пред чинията – на провала фатката му е да можеш  и да го понесеш.
     Трети опит – вероятно предстои. Преди щях да бъда сигурна, че ще е успешен, сега само се надявам. Провалите учат да не си вириш много носа. Все се надвам и аз да съм научила нещо или ако съм научила, да не го забравям.
      За провалите толкова. Честита Цветница ! 

неделя, април 06, 2014

Есетра и Чига на скара


Преди няколко дни имахме пътуване и решихме да се поглезим с нещо ново, неопитвано досега - есетра и чига. Не се усетих, че обработката е трудничка - това са големи и твърди риби и си изискват сечене с брадва, но това да е проблемът!

Самото приготвяне е лесно - нарязаната на филийки (или както дойде) риба се овалва в малко олио и смлян черен пипер, и е готова за скарата.

Гарнитура - задушени зеленчуци.

Прекрасни са на вкус тия риби! По-хубави от акулата - те са от един клас с нея - хрушялни, но са славководни и явно затова не миришат изобщо на амоняк (както понякога става с акулата).

Главите и опашките замразих - по-натам ще направя рибена чорба от тях.

...

...

...

...

...

И наздраве с мускат отонел!

:)

...

петък, април 04, 2014

Сулка на фурна върху зеленчуци

 
      Докато чакаме Гуен да вложи коричките от портокали от предния пост :) да ви разкажа за рибата. Не си падам много по нея и не опитвам в кухнята си нови видове толкова лесно и толкова често, както правя за други неща. Знам, че не обичам сладководната риба, а ако е и тревопасна , каквато е шарана, дори и някой Николай не може да ме убеди да го сготвя и изям (шарана, не Николай).
    Сулката - бяла, хищна риба ми попадна случайно, защото ми я донесоха изчистена, филетирана и готова. Не ми се пържеше или панираше, което впоследствие се оказа добро решение.Реших да е на фурна, а многознаещия нет каза, че мога да я опека всякак.
     И ето ме нарязала няколко глави лук на шайби, моркови и чесън. Слагам всичко в една тава, добавям половин чаша бяло вино, 1-2 лъжици зехтин-или друга мазнина. Имах някакви листа левурда, които наредих най-отгоре, но те освен с красота и цвят, не допринесоха с друго за вкуса. Липсваха ми лимони, но нямах в момента. Парчетата риба предварително насолих и оставих така за няколко часа, за да поемат сол.Това е важно за сладководните риби, защото иначе стават някак по-безвкусни. После ги подредих с кожата нагоре върху зеленчуците, както нета каза. Обилно добавих и девисил, на който държа за рибешките изпълнения и пекох около 35-40 минути.
    За моя изненада тази риба не умириса всичко наоколо. Месото беше бяло, плътно, но нежно и много вкусно. Липсваше и типичния за този вид риби дъх на тиня. Зеленчуците, задушени във виното бяха вкусни дори и самостоятелно, а аз за пореден път си напомних да не бъда предубедена и да давам шансове на неща, които си мисля,че не харесвам.

сряда, април 02, 2014

Портокалови корички

 
Вече за втори път купувам едни страхотни портокали, много сладки и ароматни, био производство от Гърция, дано наистина да е така. Факт е обаче, че кората им не лъщи от парафин, отвътре не са кухи и безвкусни, а в момента, в който ги донесох вкъщи, веднага се разнесе тяхното свежо ухание. Едва на втората партида ми просветна, че бих могла да използвам корите им за сладкарски цели. Бърза справка в нета ми подсказа най-простото решение, но за да съм коректна към автора, ето линк към блога, от който си откраднах "рецептата".
 

Е, не минах без импровизации - след усърдно, уморително и ужасно пипкаво рязане на лентички от кората на един-единствен портокал, реших че ще действам с рендето. Оказа се, че точно за една минутка рендосах на едро кората на още два портокала, така че определено препоръчвам този начин! Вместо бяла захар използвах  тръстикова кафява, която ухае на карамел и в комбинация с портокаловия аромат се получи просто перфектно съчетание. Та така, вече си имам едно ценно бурканче с портокалови корички, сега е време да им намеря приложение, можете да ми подскажете малко...?

e-mail абонамент