Обърнат сладкиш със сини сливи

Уханен, карамелен аромат на есен и сладост. Продуктите са достъпни, не заменяйте маслото с друга мазнина, сладкишът ще изгуби от чара си. 

Рецептата не е моя, намерих я преди години в нета и още тогава я записах в кулинарния ми тефтер. Време е рецептата да се появи и в блога, защото всяко ново нещо е добре забравено старо. 

Продукти:

• десетина сини сливи (с праскови също става чудесно, достатъчни са 2 бр.)
• 100 г меко масло
• 4 яйца - разделете жълтъци от белтъци
• 1 1/2 чаена чаша кристална захар
• 1 чаена чаша брашно - пресято
• 1 бакпулвер
• щипка сол
• есенция ванилия

Най-добре се получава когато се избере широка тава, така блата се получава тънък и добре напоен. Непременно използвайте хартия за печене, ще си спестите голямо търкане на загоряла захар по тавата.

Сливите се почистват от костилките и се нарязват на резени. Ако са прекалено тънки резените, ще се стопят при печенето, затова ги оставете по-дебелички. 

Една чаша кристална захар се изсипва на дъното на широка тава (стандартна), покрита с хартия за печене - захарта трябва да е равномерно разпределена по цялото дъно. Сложете тавата най-долу във фурната, пуснете я на 200 С и изчакайте захарта да се превърне в златист карамел. Щом се разтопи, извадете тавата и я оставете да се охлади - карамелът бързо ще стегне, след това върху него подреждате плътно резените сини сливи, може и да се застъпват.

Тестото се забърква в обичайния ред - започваме от жълтъците, останалата половин чаша захар, масло, брашно,есенция, бакпулвер, щипка сол. Последни разбиваме на сняг белтъците и внимателно ги добавяме към сместа, бърка се със шпатула, а не с миксер. Идеята е тестото да бъде леко и въздушно. За белтъците да се внимава да са сухи бъркалките на миксера, капка вода разваля всичко.

Готовото тесто се разнася с лъжица върху резените сливи, трябва да покрие напълно цялата тава.

Сладкишът се слага в загрята фурна, 180-200 С за половин час, но всеки си познава как пече неговата фурна. Не е добре да се препича, защото блатът ще стане сух и трошлив. Пробвайте с клечка накрая, ако излиза суха, готово е.

Изпеченият сладкиш се оставя да се охлади и следва майсторската част - обръщането. Покрийте тавата с голяма дъска за рязане и внимателно обърнете сладкиша върху нея. След това още по-внимателно отлепете листа хартия от сливите, за да не останат по него, вместо върху сладкиша.

Готови сте да сервирате един сочен и много вкусен плодов сладкиш!

Бюрек с масло и прясно мляко и едни по-различни банички

 

   Едно време, в центъра на града, в който живея, продаваха най-хубавите банички. Поне за мен 🙂 Любимите ми бяха малките от 4 ст., но винаги хвърлях едно око и на бюрека, който продаваха на килограм и беше по-скъп и луксозен. 

  Когато видях тази рецепта от линка по-долу, се сетих за него, едновремешния бюрек. Стана ми любопитно, само прясно мляко и масло, я да опитам. Стана разкошен и почти като "онзи" на вкус. Не промених нищо в рецептата, освен, че имах тава, която да събира цяла кора, та не се наложи да ги режа на две, а само слагах кора върху кора, ръсейки и поливайки с масло и прясно мляко. Е, и сирене, където трябва.

             Ето тук пълната рецепта, която е източник на моята публикация 

  Реших по тази технология да направя и банички. С тях подходих малко по-различно, направих незначителна промяна и се получиха тези чудно вкусни, хрупкави банички, подходящи за закуска на децата. Ето как и с какво :

• 400-500 г кори за баница
• 300 г сирене
• 100-150 г масло
• 300 мл прясно мляко (да не е горещо)
• 
  

- Маслото се разтопява и в него се добавя млякото. Държа още масло и мляко настрани, с цел, ако не ми стигне, да мога да си направя пак. Ненамазани, корите остават сухи, затова винаги в една баница трябва да има достатъчни или мазнина, или смес, с която се прави, това е закон. 

- В друга купа се натрошава сиренето, в което аз сложих малко сметана, за да не е суха сместа. Може да се сложи и яйце, а може и без нищо, само сирене. Не жаля сиренето  - слагам повече, все пак е за закуска, да не ядат децата само тесто. 

- В тава постилам хартия за печене. 

- Вземам лист, който намазвам добре с разтопеното масло и мляко, навсякъде. - Слагам сирене в късия край на кората и навивам, като съм сгънала двата дълги края, както е на снимката. Когато сгъна, намазвам отново. 

- Готовите банички подреждам и ръсвам отгоре им малко кашкавал. Отначало са плоски, като се пекат се надуват и закръглят. 

- Слагам в загрята фурна на 180 С градуса до готовност, около 30-40 минути. С прясно мляко вкусът на тези баничките е много хубав, опитайте. 

Пикантни скариди със сос

 

 

Най-трудното в тази рецепта е да си намерите хубави почистени скариди. Моите напоследък ги купувам от Lidl (225 г, имат опашки), бланширани и замразени, като забелязвам, че магазина винаги ги поддържа в наличност - търсете във фризера при рибните продукти. След това осигурете соевия сос и пресния джинджифил, но те пък се намират навсякъде и можете да започвате!

Време за  приготвяне - общо 10 минути. Замразените скариди първо накисвате в студена вода и след няколко минути са готови за готвене. Подсушете ги преди да ги използвате. Докато загрявате тигана си пригответе пресования чесън и настържете джинджифила на ситно.

Необходими продукти за 2-3 порции:

• 500 г почистени скариди
• малко зехтин + бучица масло
• 5-6 скилидки чесън - пресовани или накълцани
• настърган джинджифил - минимум една пълна супена лъжица
• соев сос
• оцет (най-добре оризов, за суши, но и с ябълков става много добре)
• 1 с.л. мед
• сладък червен пипер - щедро, поне 1 суп.л. 
• лют червен пипер - една-две щипки за пикантност, повече е по-добре

В широк тиган запържвам в зехтин и малко масълце пресования чесън и настъргания корен от джинджифил за около минутка. След това слагам червения пипер, като препоръчвам освен сладък, да се сложи и лют, поне малко - рецептата е хубава именно заради пикантността от лютото. Моите скариди са доста люти! Разбърквам непрекъснато и внимавам сместа да не загори - червения пипер лесно прегаря. 

Идва ред на 2-3 супени лъжици соев сос, 1 супена лъжица оцет и 1 супена лъжица мед. Мерките са ориентировъчни, според моя вкус. След още минута-две, след като сместа заври, изсипвам скаридите и хубаво ги овъргалвам в соса, докато поемат от всички страни. Готвя ги не повече от 3-4 минути, докато си сменят цвета и от полу-прозрачни станат чисто бели. Ако ги пресготвите, ще станат жилави и видимо по-малки на размер.

Сервирайте ги горещи, а ако има останал сос в тигана, залейте ги и си пригответе малко хляб, защото съм сигурна, че ще искате да си топнете от вкусния сос. Бон апети! 

Свинско коремче на фурна

Отдавна исках да го сготвя това свинско коремче, толкова видеа изгледах, навсякъде изглеждаше толкова вкусно и лесно, само дето никъде не откривах по месарниците точно такова парче, каквото ми трябваше. Навсякъде този тип месо го продават само нарязано и никак не ме разбираха какво точно търся. Коремчето представлява доста тлъсто шарено месо с кожа, от което по принцип правят бекон. В крайна сметка се отказах да го издирвам, докато съвсем случайно не видях моето ''pork belly" в едно екзотично магазинче (Little London), чийто собственик англичанин беше внесъл замразено драгоценното месце и така най-неочаквано се сбъдна желанието ми. По принцип не купувам замразени меса, но сега направих изключение и не съжалих.

Най-напред оставих коремчето на стайна температура да се отпусне, след което го обработих - резнах кожата на ромбове, като внимавах да не достигам месото, после хубаво го осолих, сложих и солидна доза черен пипер, като гледах подправките да влязат в процепите на ромбовете, а накрая го прибрах за една нощ в хладилника. На следващия ден извадих подходяща тава и довърших започнато.

Моето месо беше 1.5 кг, тоест съвсем солидно парче за поне 6 човека - нагласих го върху импровизирана дървена скара от три дървени лъжици, после метнах в тавата един стрък розмарин, няколко скилидки чесън, долях малко вода, но без да достига до месото и опаковах тавата плътно с алуминиево фолио. В началото за около половин час пекох на силна фурна (250 С), след което намалих на 150 С и в следващите два часа забравих за тавата. Накрая махнах фолиото и засилих фурната, докато кожицата отгоре се препече и замириса много апетитно.

Свинското коремче се оказа много вкусно поднесено съвсем горещо, както и напълно изстинало, въпреки че тогава повече се усеща мазнотията в него. Месцето беше изключително крехко, а за препречената кожичка направо нямам думи! Определено си отива със студена бира и хубава зелена салата, останах много доволна и щастлива от този експеримент!

Маринована рибка

     

   Отскоро сме рибари и чак сега разбрах истинското значение на думата зарибяване. Та като начинаещи, хващаме предимно по-малки, костеливи рибета, които у нас няма кой да яде. Съседката сподели, че яла у друго рибарско семейство маринована рибка, която била страхотна на вкус.Така след поредния риболов реших да направя от рибчетата нещо по-различно от рибена чорба. 

    Потърсих рецепта в нета и след като видях една и съща да циркулира из много форуми и сайтове, реших да пробвам. Е, да знаете, домашно направените наистина нямат нищо общо на вкус с маринованите риби, които се продават в магазините. Но за да се уверите в това, трябва да пробвате сами :) 

    Моите рибки бяха платики - около 7-8 броя,към 15 см най-голямата :)  от които излезе едно бурканче от 500 г. Изчистих рибата от вътрешности, люспи и всички перки. Ако се преборите с този етап, моите уважения :) После рибата я филетирах надве натри, тоест може и без престараване с ваденето на кости. Където останат такива, се стопяват. Нарязах  на парчета, получиха ми се с размер около 2 на 3 см (примерно), просто гледах да са по-еднакво дебели и големи. Приготвих саламура от вода и сол, която сол да е толкова, колкото ако сложите едно сурово яйце, то от него да изплува част колкото 50 ст. (да, същото нещо се ползва и за солена саламура при правене на пастърма). Оставих парчетата в един буркан в тази солена вода за три дена. След това я извадих, отцедих добре и сложих отново за три дена, този път в оцет. В него тя се стяга и почти всички костите се стопяват.

    След това я извадих от оцета, оставих да се отцеди, даже леко подсуших. В една касерола загрях олио, така че добре да запуши (все пак не го подпалвайте). Махнах от котлона да изстине.

    В това време наредих парчетата рибка плътно в буркан, като между тях сложих черен пипер, дафинов лист, бахар и чесън (по желание). Повярвайте, точно аромата на подправките се усеща много добре при ядене и това прави маринованата риба много по-вкусна от купешката. Залях с изстиналото олио и наместих парчетата така, че ако има въздух между тях, той да излезе, олиото да се намести и да няма парчета отгоре, които да са на сухо. Това е важно. 

   Прибрах в хладилника и специално при мен след 2 седмици рибките бяха готови. Много леко киселички, неочаквано, но много леко солени и вкусни. Толкова ми харесаха, че смятам да не чакам следващия улов (ако имаме такъв), а да си купя някакви риби от магазин и да си мариновам отново. 

  

Царевични неща

 По-вече картинки и по-малко текст :) Накратко - заради заболяване, лекар ми препоръча да намаля глутена в храната си. Веднага ми дойде наум, че най-много глутен поемам с хляба, който иначе не ядем много. Така реших да заменя част от бялото брашно с царевично, което от своя страна е безглутеново.
 Разбира се, един хляб няма да се получи изцяло с царевично брашно. Без да изпадам в лекции по химия и биохимия, ще кажа, че точно поради липсата на глутен, изцяло царевичното тесто няма да развие глутенови връзки, които го правят еластично и да се получи. Оптималното съотношение за мен беше в тестото да има 1/3 царевично брашно и останалото да е бяло (моето не е от най-белите - ползвам тип 650, което е с повече пепелно съдържание). Взе да става скучно, затова продължавам със снимки от арсенала тестени неща. Най-накрая ще публикувам рецепта, ако някой се интересува.

Първо насъщният като най-важен.



Недостатък е, че този хляб бързо изсъхва и е по-трошлив на другия ден. Но нас това не ни спира.











После разни други форми. 

    Накрая    най-любимите    ми пици и закуски.         Когато правя блат за пица дори увеличавам количеството царевично брашно. Получава се много хрупкава и вкусна основа на блата.




И рецепта за който желае, за хлебопекарна. 

360 г бяло брашно
180 г царевично (или общо да е 540)
300 мл вода (може айрян)
2 с.л. олио 
1 пак. суха мая ( или 1/5 от кубче 42 г)
1 и 1/2 с. л захар
1 ч. л. сол 

Слага се течността в контейнера, налива се олиото, върху тях се добавят  брашната, захар, маята (по-далеч от маята). Аз слагам на програма за месене на тесто, като готовото си го приготвям на каквото искам и пека във фурна. Не можах да обикна ръбестата, тухлоподобна форма на хляб опечен във хлебопекарна, но ако желаете, може да печете в машината, по-лесно е. 
Така и вълкът сит, и глутенът намален. 

Крем карамел

  Доста време избягвах да правя крем карамел, изглеждаше ми сложен с това дълго печене. Все пак един ден се престраших и се оказа, че няма нищо сложно и страшно.
   Ако има и други като мен, които или не са правили крем карамел или няма кой да ги напътства, не се страхувайте, ето рецепта и малко съвети по-долу.
   Моята доза е с обичайните 6 яйца, но по-малко мляко, и кремът ми се получава и с магазинско прясно мляко. Има вариант да се прави направо в  цяла тава, вместо в отделни съдове, но лично на мен така не ми допада, което разбира се, си е въпрос на вкус.


6 яйца                                    
600 мл. прясно мляко                                                             

100 г захар                                                          

ванилия                                       

                                   

За карамела:  6 с.л. захар   
малка бучица масло, колкото монетка                                                                 

  Прясното мляко, леко затоплено, се разбърква със захарта и ванилията, докато се разтвори захарта. Яйцата се разбиват добре и се смесват с млякото.

  Захарта за карамела се изсипва в малък метален съд (касерола най-добре) и се разтопява на котлона, докато се получи карамелен сос. Аз не бъркам с лъжица, а само разклащам с въртеливи движения. По някое време захарта става на бучки, но нека това не ви притеснява, намалете леко котлона и продължете да разклащате касеролата. Ето как изглежда :

 

Внимава се да не стане съвсем кафяв, тогавя прегаря и може да нагарча. Аз например, към края на топенето намалявам котлона, защото иначе започва да пуши, което значи, че много бързо може да изгори. През цялото време внимавате, защото всичко е ужасно горещо. След като карамелът е готов бързичко се разпределя в купичките за крема. Върху тях се изсипва внимателно яйчената смес. Купичките се поставят в метална тава, а в нея се налива вода малко над средата на купичките (да остане място да се долива студена вода). Крем карамелът се слага в студена фурна, пече на водна баня при температура около 150 градуса, но за да не стават шупли в него, водата не трябва да завира. За целта или фурната се намалява или се долива студена вода. Аз слагам кубчета лед на всеки 10- 15 минути дори при намалена фурна, затова и печенето отнема поне 2 часа, че и повече. Когато отгоре се зачерви и сместа се е стегнала е кремът готов. 
  От получената доза ми излизат около 8-10 купички, в зависимост колко ги пълня. Накрая кремчето се обръща в чиния и се напада.

 

Тесто за пшенично-царевичен хляб и разни тестени неща

Моята рецепта за тесто за хляб, в който приблизително 1/3 от бялото брашно е заменено с царевично, а причината е да намаля глутена, както ми е препоръчано. Този хляб е вкусен и с малко по-различен аромат, а единственият му недостатък е, че ако остане за другия ден, изсъхва. Тогава го препичаме или ядем на сандвичи. Рецептата е за около 800 г тесто, от което аз правя два малки хляба, франзелки или питки и е следната :

300 мл вода плюс едно яйце 
Ако решите може да сложите 100-150 мл прясно мляко или две три лъжици кисело, но дори и тогава яйце и течност трябва да са общо 300 мл. Може и без яйце и млека, изборът е ваш.
2 с.л олио
180 гр царевично брашно
340 гр бяло брашно 
Съотношението е приблизително, гледам царевичното да не е повече от 200 г, а общото количество брашо да е 520 гр. Поради ниското съдържание на глутен в царевицата, тестото с много царевично брашно не прави глутенови връзки и затова има опасност да не се получи еластично тесто, подходящо за месене.
1ч.л. сол
1 и 1/2 с. л. захар 
7 гр. прясна мая или 1 пакет суха

Отдавна не съм месила на ръка, затова давам рецепта за омесване в хлебопекарна. Разбира се, може да си опечете хляба директно във хлебопекарната, но аз предпочитам да пека във фурната и ще дам този начин.
Слагам течноста и олиото в контейнера на хлебеопекарната. След това добавям брашната, захарта и маята. В единия ъгъл добавям солта. Пускам на програма за месене на тесто, която при мен е 1,40 мин. За всеки случай, тъй като яйцата понякога са с различна големина, проверявам как е тестото ми - ако е по-лепкаво и има нужда, добавям лъжица две брашно, а ако е твърдо - съвсем малко вода.
След като е тестото е омесено правя хляб, в каквато форма искам и оставям да втаса наново.
Повторното втасване е много важно, аз си го оставям на топло поне за половин час, особено ако е по-студено. После пека на умерена фурна. Изваждам и завивам с кърпа. Няма нищо по-хубаво от аромата на прясно изпечен хляб :)

Поздрави

Честита Нова 2020 Година на всички, минаващи случайно или не, насам.
Пожеланията са за здраве и късмет, повече стойност и хармония в живота ни.

Бъдете щастливи :) 

Лъжлива шкембе чорба

Честита Нова година! Реших да навестя поизоставения напоследък блог и да споделя нещо ново за мен, пък дано се хареса и на други.

Празниците още са в силата си, ядене, пиене, пак ядене и пиене, на човек малко му втръсва от тежки софри и махмурлук, затова давам идея как да си направите лесно и бързо един достоен заместител на класическата шкембе чорба, която се явява като цяр за подобни проблеми, но пък изисква доста подготовка.

Аз лично не обичам шкембе чорбата, мирише ми много вкусно, но онова дето плува вътре, не, няма начин да го ям..брр! Наскоро гледах Черешката на тортата и там една веганка най-неочаквано ми разкри тайната на лъжливата шкембе чорба. Точно това исках! Хем да е шкембе чорба по вкусове и аромат, хем да не е със шкембе. Всъщност трябват ви гъби, по точно - кладница!

Ето рецептата:

• 500 г кладница 
• 50-60 г масло
• 2 чаши вода 
• 1 чаша прясно мляко
• 2 супени люжици нишесте или брашно
• люта чушка, оцет, чесън, сол

Гъбата се почиства и нарязва, като дебелата и жилава част се маха, а меките й части се нарязват ситно.Запържваме с маслото докато омекне и пусне сос. После добавяме брашното, бъркаме енергично за да не става на бучки и добавяме 2 чаши вода плюс млякото. Слагаме сол на вкус. Чорбата се оставя да уври на среден огън, трябват й 15-ина минути. 

Отделно си приготвяте класическото овкусяване за шкембе чорба - аз пекнах едно люте чушле на котлона, стрих го в малко оцет, добавих стабилно чесън и готово! Може и по друг начин - да се сгорещи масло и в него да се добави пипер, сладък или лют, с което после се полива чорбата. Ето тук е описано съвсем подробно.

Да ви е вкусно! :)