Пържена цаца, ама на фурна и най-вкусната рибена чорба

       Обичта ми към цацата е обратнопорпорционална на обичта ми към пърженето и. Казано по-просто мразя да пържа цаца , но пък обичам тези малки рибки, които вървят чудесно с бира и нямат нужда да бъдат чоплени за кости.

      Алтернативата е цаца на фурна, която става почти като пържена, но не е толкова тежка и мазна, спестява и време и случката да вмирисвам на пържено апартамента, кожата и душичката си. Рецептата е проста и лесна, правя я от години и реших да я споделя след като се плеснах по челото с възгласа "Ама как не се сетих" именно когато Гуен сподели нейните "като пържени, но на фурна картофи" . Сега освен рибките, си приготвям и картофите така и всичко без пържене.

      Цацата обикновено е замразена. Аз изкисвам за половин час във вода, защото цаците са отровно-солени. След отцеждането им ги овалвам добре в брашно (царевично или пшенично) нареждам върху хартия в тавата (на снимката), ръсвам отгоре им 3-4 лъжици олио(бе понякога и повече - за да се застраховам) и пека добре докато покафенеят и станат хрупкави. Ако ги извадите по-рано ще са готови, но меки.

      После знаете - една биричка и нещо неангажиращо вниманието ( като футболен мач хихихи) и почивката на духа и тялото е в кърпа вързана, за другото да му мислят метаболизмът и пикочният мехур.

      Като човек, необичащ много рибата дълго време бях предубедена към рибената чорба. Това се промени, когато за първи път опитах най-вкусната такава и после я сготвих сама.   
     Рецептите за рибена чорба са като за пилешката - безбройни. Моята я научих като студентка от Деница, която беше от русенския град Бяла. Първата ми чорба беше от сом, уловен от свищовските рибари........... (тук следва половин час блажено припомняне на сесиите, игрите на бридж и белот в барчето на 8-ми блок на общежитията и други много приятни неща). Най-общо казано, важно е да получим ароматен бульон от рибата. Хитростта се крие в това, по възможност да не слагаме от кожата и онова тъмно месо, което придава по-тежък мирис и вкус на чорбата. От глави също е добре, защото те са с кости, а всеки месен бульон с кости е по-вкусен. Задължителни подправки  - девисил, целина, магданоз,чер пипер, а дали ще е с ориз, картофи или фиде - изборът е ваш. Към края добавям и доматен сок (или домати от консерва), който обогатява и придава леко кисел вкус. После при нужда подправяте и с пресен лимонов сок.
       С този пост ви желаем приятни празници. Лично аз смятам да  почивам, да се наспивам и да преяждам и пожелавам същото и на вас. Тъй де, все пак Великденските празници са веднъж годишно :)