Плодова торта на инат, а всъщност е сладкиш

Публикувано от кайти  
  
   Аз съм домакиня. От новия съвременен тип. Kаквито сме повечето жени тук.
   За мен това изявление не включва само сериали, пиене на кафе със съседки и гоблени. Oзначава, че мога да готвя повече от добре, да поддържам себе си и жилището си, да ходя на работа и да си гледам децата. А това в днешно време си е трудничко.
   И  представете си - чета един ден в някакъв от любимите ми кулинарни сайтове, как истинската домакиня ТРЯБВАЛО да може да прави И торта. Щото манджи и меса всеки можел.
  - Че ти торти не правиш - казвам аз на себе си, четейки.
  - Кой бе ? Аз лииии ? - извисява фалцет второто ми инатливо аз. - Не си познала !
  Не съм по сладкото, правила съм малко торти с прости рецепти, дето не трябва да деля жълтък от белтък или да сипвам на тънка струйка някакво нещо в друго нещо.Това е за напреднали, пък аз май не съм. Сега обаче е засегната честта ми домакиня и веднага се заравям в рецепти, докато си харесам една рецепта за лек плодов сладкиш с полу-пандишпанено тесто и сини сливи (такива имах под ръка), които да префасонирам в торта.
   Себедоказването започна, но линк с източник не мога да посоча, защото преписвах рецептата, а него изгубих в ровенето.Впоследствие се оказа, че това е много популярният обърнат сладкиш с плодове. 

   Най-долу ще запиша рецептата, а сега само ще разказвам. Започнах като карамелизирах захар ( количеството - по желание) и още горещият карамел изсипах на дъното на формата за печене с махащ се ринг . За карамела сложих 2 с.л захар и малка бучица масло на котлона. Не бърках, а само разклащах. Не знам защо, но като пекох, този карамел намираше начин да изтича и да капе върху печката, така че в следващите рецепти карах без него. След това наредих нарязаните на две сливи с отрязаната част надолу. Впоследстие сладкишът се обръща и плодовете остават отгоре. Разбих четири яйца с една чаена чаша захар до получаването  на пухкава смес, без следи от кристалчета. Отделно пресях една чаена чаша брашно и я размесих с един пакет бакпулвер и две ванилии.
  Добавих внимателно брашното съм разбитите яйца със захарта и получената смес изипах във формата за печене върху сливките. След това във фурната (в никакъв случай отдолу) на около 150-180 градуса, като към края я намалих още. Пробвах с клечка дали е готов, като клечката я забивах поне на три места - в центъра и в периферията, която при мен се опича по-бързо, докато средата остава все още сурова, затова внимавайте :) 
  Обърнах още топла тортата върху поднос и  всички сливи ми се усмихнаха щастливо ето така :

    Реших да направя един сметанов крем, като разбих кофичка сметана с пудра захар и ванилия. Сложих го отгоре, но да ви кажа честно, с първоначалния си вид (като на снимката) сладкишотортата изглеждаше не по-зле.
    Снимка с крема нямам, защото атаката на народонаселението у нас ми попречи, добре поне че я снимах така.
    За всеки случай след седмица повторих за да затвърдя резултата, като този път я поднесох с топка сладолед. После я направих с ябълки. После я направих без плодове и след разрязване на две имах и блатове за торта. По някое време пробвах с нектарини и...оказа се сполучлива и лесна рецепта.
    След всичко това с новопридобито самочувствие, си направих няколко извода :
    Първо - не мързелът, а инатът е голяма работа.
    Второ - най-тежко е, когато трябва да доказваш нещо на самия себе си.
    Спокойно бе, домакиня си - това е трето, но към мен си. 
    Та така- вече мога спокойно да се връщам към соленото и месата.  

   Иначе рецептата на кратко: 

      4 яйца 

      1 ч.ч. захар 

      1 ч.ч пресято брашно 

      1 ванилия 

      1 пакет бакпулвер (аз слагам по половин ч.л сода и лимонтозу, което представлява самия бакпулвер)

Лято сбогом .

   
   Лятото свърши. Не само, защото из въздуха мирише на печен пипер, а звуците на резачки са нещо обичайно за почивните дни.
   По ненарочна  статистика го установявам винаги, когато наближи началото на септември, защото тогава имам рожден ден. Винаги за ден -два става хладно и един тъничък вятър напомня злорадо - Радвай се докато има още топли дни, че ще свършат.
    Горещи дни ще има, даже и през ноември, но нищо няма да е същото. Аз обожавам топлото, дори да ме кара да лепна като тулумбичка или да ми забавя мисловните и физически процеси, като муха, залепнала в мармалад.
   Точно с мармалад от сливи реших ритуално да се сбогувам с лятото.
    Сега ще напомня, че ние трите още в началото решихме тук не само да готвим, но и да си говорим. Затова отново няма да ви утежнявам с рецепти. Сладко от мармалад може да си направи всяка домакиня, стига да иска. Аз от друга страна не съм и от домакините, които фанатично ще правят всякакви зимнини, само защото домашното било по-вкусно. Когато мога обаче ( при мен е когато имам време) с удоволствие правя някой мармалад, защото е лесно и приготвянето му е микс от аромати, консистенции и вкусове.

     Ето нарязаните сливи, които стояха една нощ със захар. Отвътре са жълто-зелени като сгорещени и изсъхнали от юлското слънце треви, а отвън сини като топла августовска нощ. 

   Следват любимите ми неща - няколко карамфилчета ( по навик сдъвквам едно ), ванилия на прах и няколко листа индрише. Карамфилът придава един особен тръпчив аромат,който се допълва с този на сливите. Ванилията е....ама  вие си знаете вълшебната и миризма, няма какво да ви я описвам. А индришето подозирам, че се ползва и защото е естествен стабилизатор. Заедно със сливите са като магия. Лятна магия.

  След това го оставям да се вари кажи - речи само, но бъркам по малко.Накрая слагам в бурканчетата и готово. Това, което не се е събрало в тях, бива почти веднага изядено с няколко домашно - приготвени бисквитки.

    Мдааа...лятото се изниза като мехурчетата на направения от дъщеря ми Принцески плодов пунш ( проста лимонада, с парченца плодове, ама и индустрията за деца не прощава ).

      Пиех студената лимонада в горещия ден и се прощавах с лятото.Спазих кулинарния ред, като го посрещнах със скарите и го изпратих с десерта.

Ще го чакам догодина отново. С разни спомени и няколко бурканчета мармалад.

Жега, ром и много лед

Публикувано от Gwendoline

Наскоро имах рожден ден и реших да посрещна гостите си у дома, като една от приятелките ми подсказа, че много обича мохито, а аз пък си бях наумила едно завъртяно десертче, та ето ти идея! Време е за кубински коктейли и сладкиш ала` италиано! 

По традиция рождения си ден изкарвам на морето, но този път не ми се получи номера и затова исках да направя нещо ново и интересно, с което да изненадам приятно компанията. Любимият мъж даде силно рамо и успешно се преобрази в опитен барман, който експедитивно и умело забъркваше леденото мохито за жадната женска компания. Да, кубинският коктейл идеално се връзваше с морната жега отвън!

Гвоздеят обаче беше един много приятен десерт от италианската кухня, който до този момент никога не бях опитвала да приготвя вкъщи, но точно в този ден се амбицирах, че ще го измайсторя (пък ако не стане, ей-къде е кварталната сладкарница) - дами и господа, панджиало с маскарпоне!
 
Не знам защо се хвърлих да правя нещо подобно, при положение, че нямам почти никакъв опит в сладкарството, но блажени са невежите, нали? Е, запретнах ръкавите и с голям кеф изпълних точка по точка рецептата, която намерих в нета.

Сигурно защото имах страхотно настроение и никакво притеснение, че нещо може да се обърка, та вероятно затова сладкиша се получи почти идеален. Не остана и трохичка, а какво по-голямо удовлетворение за една пишман домакиня? Изобщо вечерта беше много приятна, добре че по някое време се сетих да щракна една-две снимки за нашия кулинарен блог, че напоследък с нищо друго не мога да се похваля.

А ето и грамадния букет, подарен ми от моя любим мъж,  не се сдържах и го поствам и него, много е красив!

П.С. Все пак стигнах до морето, макар и с известно закъснение. Ех, море, море, никога не си ми достатъчно, колкото и да стоя ...

На лято като на Лято

Публикувано от кайти  

      Толкова е топло, че омеквам и се стоплям отвсякъде. Не ми се мисли, не ми се говори, не ми се пише по блогове, не ми се готви и дори не ми се чете. Искам да съм плантатор седнала на верандата си пиейки нещо разхлаждащо, лек ветрец да подухва около врата ми, а думата сиеста да е переспектива за цели дни напред. 

      Дааа мечтите са хубаво нещо, но реалността често е различна. Какво да готвя когато е топло и дори месоядно като мен се мръщи с погнуса при мисълта за меса, сосове и прочие мазнинки?
    Ще ви покажа няколко предложения в картинки - лесни и вкусни. Като за лято. Няма да ви обременявам с рецепти, а ще обременя (надявам се) само  рецепторите ви.

 

Започвам с нещо много просто -чушки, опържени в олио с чеснов сос с кисело мляко. Не се плашете от пърженото, киселото мляко на соса го компенсира, а комбинацията чесън-мляко-зеленчук е приятна. А ако ползвате чесън на прах нямате притеснения за ароматите, които обикновено го съпровождат.

Вечният летен таратор в нашето семейство е  детрониран от другата студена супа - гаспачо. Първо, защото предпочитам домати пред краставици и второ защото ми харесва повече. Всъщност това е лесна за приговяне и близка до нашите вкусове доматена супа. Рецептата е на отново на Гисчо , но разбира се винаги може да пипнете нещо. Аз например вторият път не сложих чушки (само краставици,лук и чесън), а съпругът ми си натроши сирене в нея ...абе  варианти много.

 

   Следва крем-супата от червена леща. Не помня дали съм ви я хвалила досега - тя няма нищо общо с кафявата - много по-нежна и фина на вкус, сварява се бързо и е доста засищаща. Ако не сте я пробвали - сега е моментът.

     Лазаня - играчка е, но всички я обичаме. Правя я и с точени нашенски кори и с истинските италиански и всякак е хубава. А най-хубавото е, че е вкусна и студена. Една разядка от грис, така наречения фалшив хайвер. Рецепти за него има много, а вие може да се придържате към тях, а може отново да си ги пригодите според вашия си вкус.

   Единият от най-любимите ми зеленчуци - патладжана, също влезе в употреба. Преди това обаче влезе във фурната, в компанията на малко домати,лук,чесън, моркови и   пипер. А  когато отгоре го запекох с пушено сирене ( моцарела, пармезан или просто някакво сирене или кашкавал)  беше неустоим.

   От "опасността" да станем вегетарианци ни избави синът ми, който по някое време ме попита с леко тъжен поглед :  - Мамо, а кога ще направиш кюфтенца ?

Айде да не са пак кюфтенца, нека е разнообразие. Направих набързо едни гнезда от кайма във фурната. Показвам ги с уговорката ,че каймата не е никакво кулинарно предизвикателство, но върши работа през лятото, когато не е приятно да се заседяваме много около печката.

   Има и още разбира се, но подбрах да споделя с вас тези неща. Това е моето кулинарно лято. 

  Кажете нещо и за вашето ?

Торта - Дракон

Днес един от племенниците ми има Рожден ден, става на седем, и майка му, една от сестрите ми, е направила торта с любимия му персонаж - Дракон!

Реших да я споделя тук, преди да я изядем славно довечера! :) Не знам рецептата, но, докато сестра ми е рисувала Дракона, племенникът бил стигнал до извода, че рисунките върху торти са най-нетрайни - те били единствените картинки, които се изяждат! Аз никога не съм възприемала така нещата, не съм си мислила, че, ядейки торта, ям и картина. Звучи интересно и забавно.

Погледнато от този ъгъл, всяко едно красиво оформено ястие е и картина. Не само тортите... :)

Някой, на който имаш доверие

                   

     По-правилно щеше да е нещо, защото е предмет. Аз толкова си го харесвам и той толкова ми помага, че ми е почти като жив участник в кухнята.
     Е, леко преувеличих, но не пречи днес да възхвалявам тенджерата под налягане. Всяка домакиня, дори и обичащата много да готви, би предпочела винаги когато може, да спести малко време.
     В началото това с доверието беше трудно.Още помня, когато едно кисело зеле със свинско беше изхвърлено от налягането и закачено из цялата тераса и тавана. Висеше на причудливи, трудно изчистващи се, мазни, оранжеви петна. Разбира се, най-вероятно е било от неправилното и експлоатиране. Вече самоуверено си мисля, че се научих (тук с едната ръка пиша, с другата чукам под масата).
      Сега тенджерата ми под налягане е мой пръв помощник в трудните моменти, когато нямам много време за готвене. С нея правя :
      Боб - след изхвърляне на първата вода за най-много два часа. Няма шанс да оцелее и най-твърдия, миналогодишен такъв.Увира бързо и невъзвратимо.
     Леща -  час и половина, даже и е много.
     Любимото телешко варено, стига да намеря телешко, което не е от майката.
     Едни вкусни картофи с масло, идеални за гарнитура при внезапни гости - има-няма десетина минути.
     Всички видове шкембе, чревца, главички и други простотийки, които обичам .
     И месо. Най-предпочитаното от мен.
     Сега ще ви представя една ефектна рецепта, подходяща за гости, по-лесна, бърза и различна от печено месо на фурна и малко по-лека, защото е комбинация между варено и задушено.
     Вземам плешка (може и бут ). Обичам свинската плешка, защото в нея има добър баланс между мазнина и месо, а и е по-крехка от бута. Мариновам я, колкото за аромат и я наръсвам с подправки - малко черен и червен пипер.
     Запържвам парчето в мазнина, директно в тенджерата под налягане, колкото да хване коричка.Трябва да добие цвят, който ще остане финален при сервиране. Доливам два-три пръста вино (ако има) или вода, морков, лук, чесън и малко от любимата мащерка. Може и някой и друг картоф, ако предпочитате.
      Течността покрива месото до половината (най-много до там). Затварям капака и оставям така не повече от час и половина, за да не стане жилаво. След отваряне от сварените зеленчуци правя сос. Може се нареже на филийки и да се поднесе студено. Със сосчето може и топло - изборът е ваш.
      Изглежда красиво, става крехко, ухае апетитно и е вкусно, много вкусно.

Който обича гората - не го е страх от мечки, а който готви - от експерименти

Публикувано от кайти  

   Нахут. Хумус. Тахан. Да, не се научих да пиша кратки заглавия. Или можеше да напиша просто "Експерименти". Защото това е нещото, което много обичам във всяка сфера от живота, стига да мога да си го позволя. Аха нещо да стане скучно и рутинно и един глас отвътре ме подбутва тихичко - "Хайде, писна ти, разнообразявай!"

   Е да, ама точно за тази си черта за малко да забравя, когато ми дадоха бурканче с тахан. Два дена го гледах с подозрение в хладилника и бърчех нос при вида на калнокафеникавия му цвят. После ми светна, че това по дяволите, е за ядене и аз мога да го използвам - да експериментирам, тоест. 

  След това беше лесно - интернет каза, че таханът (най-вече сусамовият) е изключително полезен, с не знам колко витамина и калций пъти повече от други съдържащи го продукти. Моят беше слънчогледов, който има малко по-тежък вкус, но целта беше да пробвам нещо различно, така че ми беше достатъчно.
   Първото, което си харесах, беше рецепта за овесени курабийки. Аз си правя подобни съвсем редовно, борейки успешно ленивата перисталтика на сина ми. Лесни за приготвяне, с малко продукти и много полезни. Рецептата, която в оригинал беше тази, aз промених, съкратих и опростих. Вие сте свободни да изберете която искате, но моя резултат беше прекрасни хрупкави бисквитки с препечени краища, аромат на ванилия, мед и лек намек за халва.
                    

Трябват ви:

Тахан 200 гр;
Овесени ядки 200 гр;
Мед 250 г и ванилия две пакетчета;

Таханът и медът се смесват. Към тази смес прибавих две супени лъжици какао (от разтворимото на децата). Добавих овесените ядки и от получената лепкава смес с навлажнени ръце направих тези сплескани бисквитки, които подредих върху хартия за печене.

След това в загрята фурна (пишеше на 180 градуса, но при мен е по усет)-20-25 минути, докато покафенеят. Ако ги сложите да изстинат върху решетка стават съвсем хрупкави. Получиха се прекрасни. И да ви кажа - свършиха почти веднага.

   Следващият ми таханов експеримент беше солен. Първоначално мислех да направя ориенталския вариант на гуакамоле, но той е със сусамов тахан, а слънчогледовият не ми се връзваше с авокадото. Обърнах поглед отново към Изток (тяхно нещо си е) и прогонвайки асоциацията с почва, си харесах рецептата за хумус. Това между другото била арабската и еврейската дума за нахут. Мотаеше ми се 250 гр нахут, който бе накиснат, сварен под налягане и обелен с помощта на още 3 чифта (детски) ръце.
   Това полезно бобово засища и не надува като нашия боб, но е за ентусиасти и в консервиран вариант е за предпочитане. Рецептите за хумус се състоят от нахут, зехтин, тахан (сусамов в оригинал), чесън и лимонов сок. Аз сложих в блендера нахута и лъжичка сметана, 1-2 скилидки чесън, една лъжица тахан и малко от водата (за да не става съвсем гъст). Следва овкусяване с лимонов сок и по желание полят със зехтин и червен пипер. С една салата с домати и препечени филийки за намазване на хумуса, обрах овациите.

   Накрая оставих децата да експериментират и след

седмица молби им осигурих нужните продукти за да си направят това, което бяха намислили.
Така поне за един следобед постигнах спокойствие и мир за цялото семейство - един вид и вълкът сит и агнето цяло, и то без овчарят да е изяден.
Спокойствието обаче свърши бързо, но това е една друга тема. :)

Абе... експеримент!

Мъжка ръжена питка

Публикувано от Gwendoline

Предишният път засегнах темата за здравословното хранене и в тази връзка споменах ръжената питка, която моя любим мъж прави. Аз не умея да замесвам хляб, никога не съм се опитвала, но той може. Това според мен е самодостатъчно умение за всеки човек, какво да кажем пък за един мъж - да омесиш хляб с двете си ръце, просто цена няма!

Днес специално наблюдавах процедурата по сътворяване на хляба, изглеждаше съвсем лесно отстрани.

Продуктите:

 

1 чаена чаша кисело мляко

2 яйца

1 чаена лъжичка сода

1 чаена лъжичка захар

1 непълна чаена лъжичка сол

1 супена лъжица олио

2-3 ч. чаши ръжено брашно

Изсипвате киселото мляко в дълбока купа, добавяте яйцата и разбивате. После идва ред на содата, захарта и солта, отново разбърквате добре. Добавяме и олиото в сместа. Накрая се сипва и обърква брашното до получаване на тесто, което повече прилича на гъста лепкава смес. 

Изсипваме тестото в намаслена тавичка и печем на подгрята фурна около 20 минути на 220 градуса с вентилатор.

След изваждането от фурната, питката се оставя да почине поне пет минути, завита като бебе в няколко памучни кърпи.

Междувременно из цялата къща се е разнесъл такъв божествен аромат на прясно изпечен хляб, че всички сме се изтипосали в кухнята и преглъщаме като гладни сирачета.

Най-обичам последното действие - излапването на топъл резен ръжен хляб, намазан с масълце и наръсен с шарена сол.

Днес комбинирах ръжената питка с порция доматена крем супа, които се съчетаха идеално. Ако имате останал буркан с домати за готвене, не му мислете - пасирайте ги и си направете една лека и приятна доматена супа, подправена с босилек или черен пипер. За финал аз си добавям лъжица гъсто кисело мляко вместо сметана.

Добър апетит!

Вкусът - индикатор за наличие на Енергия?

Публикувано от Magicktarot – Соня Петрова

Праната, Чи, Ки, Оргон или както още е наричана тази неизучена и недоказана все още от Науката универсална Енергия е "нещото", което, както твърдят различни учения, оживява и одухотворява практически Всичко.

В духа на здравословното хранене, подхванат от Гуени, и връщайки се на темата за вкуса, започната от Кайти, ще опиша моите скорошни "открития", свързани с праната в храната.

От години се интересувам общо от "йога" - хата и раджа, донякъде и тантра, но практиката, което е основно за всички тези учения, ми куца неимоверно. Преди да забременея с второто дете - а разликата между двете е 13 години - започнах и да практикувам някои неща. Не се отказах от месото, но пък включих дихателни упражнения всеки ден и почти всеки ден асани. Е, усетих какво е "праната". Убедих се осезателно в съществуването й, както и че човек до голяма степен може да регулира своята енергия и доброто състояние на духа и тялото.

Странно, но преди не се бях задълбавала в йогийските системи за хранене. А то, както е известно, е един от главните фактори, определящи енергийното (здравословното) състояние. Зачетох се аз, припомних си до болка познатия ми още от детство призив, че всяка хапка трябва да бъде дъвкана толкова пъти, колкото зъби имаш по рождение, т.е. че йогите дъвчат течната храна и пият твърдата...

И след още малко припомняния, стигнах до едно доста интересно твърдение. Оказва се, че дъвкането не е прокламирано само поради улесняването на храносмилането - то е свързано с извличането на "прана" от храната. Всяка една храна, дори и най-"мъртвата", според йогите, съдържа прана, която би трябвало да се усвои от организма в процеса на ядене. Но праната се усвоявала единствено чрез езика! Т.е. ако държиш храната достатъчно дълго на него, ще усвоиш ценната прана. Ако я глътнеш бързо - от нея няма да има този ефект. Праната "ще отиде на кино"...

Замислих се - като тийнейджърка, когато постоянно се тормозех за фигурата си, а и бях наддала пубертетски, открих, че за мен храната е вкусна и нужна единствено по време на процеса на дъвчене. Самото попадане в стомаха не го усещах като нещо ценно, нито приятно... Да, това полу-осъзнаване е опасно в тези години - оттам може би идват хранителните разстройства като булимия и анорексия, но аз, слава Богу, не получих никакви такива "бонуси" - просто дъвчех дълго и ... изплювах... На сегашния си етап на "осъзнаване" никога не бих правила такова нещо! За мен е кощунство! Но тогава... Зачудих се - дали по онова време не съм усетила по някакъв начин "праната" в храната?

Дали вкусът, усещането за хубав и дори влудяващ вкус, не е, освен другото, и индикатор за наличие на "прана", която ти е дадено "свише" да усвоиш? И от теб зависи как ще използваш този ценен източник на енергия - дали ще подходиш с нужното уважение, дъвчейки старателно и дълго, или ще претупаш този момент, свещен за йогите и за други "пътешественици" в по-различните светове...

И, малко привидно без връзка, ще сложа снимката на едно мое ужасно любимо, за мен - магическо - цвете. Вечният Ирис, Перуника, Крем или както още го наричат. Често свързвам Праната и с него...:)

Мисия възможна?

Този път нищо не съм сготвила. Ако сте обърнали внимание, още със създаването на блога, направихме уговорката, че това ще бъде местенце освен за кулинарни изяви, също и за раздумки и споделяния.

Напоследък не ме влече готвенето. Не беше нарочно, а по скоро се случиха низ от събития, които (най-сетне) ме провокираха да въведа някои реформи в моята кухня. Винаги съм се отнасяла скептично към разните диети и призиви към здравословно хранене. Вътрешно бях убедена, че всеки човек има индивидуални нужди, вкусове и метаболизъм, които сам усеща и разбира най-добре. Знам, че с воля и постоянство човек би могъл  (насила) да спазва определен режим за да бъде слаб и елегантен, но ако волята ти издиша, а организма ти крещи да си хапне от забранените неща, неее, такава мъка не бих си причинила за нищо на света.

Така я карах дълго време без да ми пречи на визията (както казва баба ми -  такъв ни е джинса!), но вече забелязвам, че този модел се пропуква. Нямам предвид само килцата, които неусетно се налепиха тук-там. Появиха се разни болежки и дискомфорт. Явно ЕГН-то дава отражение и наказва тялото за това, че обича сладолед, шоколад, белия хляб или свински мръвки на корем. Или за преяждането късно вечер. Липсата на достатъчно движение допълнително украсява „картинката”. С две думи, дойде време за промяна.

Последните години няколко пъти ми се наложи да минавам на диета, особено след двете бременности, за да си върна формата и самочувствието. И всеки път все по трудно се доближавах до целта. Сега си давам сметка, че това се дължи най-вече на нежеланието ми да променя навиците си, а не просто да погладувам известно време с надеждата, че скоро всичко ще си бъде както преди. 

Скоро ми попадна една книга, която препоръчва храненето да се съобразява с кръвната група на човека. Според нея не трябва хич да помирисвам червено месо, млечни продукти, въобще да забравя за белия хляб и някои зеленчуци като картофи, домати, патладжани и др. Ужас, та това са най-любимите ми неща! Имаше и друга интересна информация, за вредността от термично обработените мазнини при готвене, пърженето въобще е табу, по възможност олио или зехтин да се добавя едва след като яденето вече не е на котлона. Като цяло книжката не жалеше никак моите вкусове и въобще не ми се понрави. Но ми стана интересно и реших, че не ми пречи да опитам. Още повече, че всички вкъщи сме от една кръвна група и ако това е добре за мен, значи е добре за всички.

Речено-сторено. Вече почти месец експериментирам, не че спазвам стриктно абсолютно всичко, но засега не чувствам да ми липсват пържолите или сиренцето. Купихме си ръжено брашно и открихме, че с него става страхотно-вкусна содена питка (рецепта на мъжа ми). Месото категорично отпадна от всекидневното ни меню, с изключение на редки включвания на пилешко. Вместо него наблягаме на рибата и с  радост забелязвам, че децата я харесват и добре си хапват.

Не знам докъде ще я докарам с тази нова мода, но чувствам, че някакси ми пасва и може да се окаже добър избор. Харесва ми, че промяната всъщност не ме натоварва, но най ми харесва, че изобщо стигнах до нея. Каквото и да се случва оттук нататък, сигурна съм, че никога не бих могла да се върна към безразборното плюскане, което така обичах преди. 

Материали по темата за хранене според кръвната група има прекалено много. Затова не искам да посочвам конкретни линкове, не искам да влияя на никой с нищо. Аз самата съм в експериментален период, просто ми се искаше да споделя това с вас заради самата Идея да се храним здравословно и най-вече - да не превръщаме храната в отрова за тялото.

Общото между компютрите и скаридите? Митко, разбира се!

       Публикувано от кайти  

       Първо да ви представя Митко.Читател, който готви и чете книги. А на мен това ми е достатъчно за да го поканя да внесе мъжко присъствие в иначе женския ни кулинарен блог.

      Неговото предложение е пилешко месо със скариди и лек сметанов сос. Ето и продуктите, които се виждат от богатия снимков материал и няма нужда да описвам:

      

    Следва пилешкото месце и скаридите (може и коктейлни). На снимката  е свинско, но по-добре е с пилешко, каза той. Вкусовете на пилешко и скариди си отиват повече, а и е по-ненатоварващо за стомаха.

   Лукът и месцето се задушават, докато достигнат готовност. Изглеждат така - погледнете долу вляво. А когато месото е почти готово, се добавят скаридите, но за не повече от десетина минути, за да не станат жилави - погледнете вдясно.

   Идва ред на лъжичка сметана - придава много приятен вкус, омекотява и свързва двете основни месни съставки.

 И вълшебният резултат накрая ...

Дали е вкусно ? Убедена съм.

Още не съм опитала, но щом Митко казва така, аз му вярвам. 

Пък и снимките говорят сами, нали? 

Добър апетит!

Райето е на мода, а лятото дойде.Вадете скарите,моля !

Публикувано от кайти

       Извинявам се, че ви малко излъгах още със заглавието.

     Първо - лятото още го няма(поне на календара),но поради нетърпеливата ми природа аз живея сезон напред. Затова и днешите ми предложения са малко по-летни, с жега и  въздух пропит от миризмата на барбекю. Може на някоя полянка, може и на терасата.

     Второ, не толкова важно уточнение - райето не е на мода, напротив тази година всичко ще е много цветно - лимонено, динено и ментово. Но чертичките, оставени от скарата  върху някое крехко месце или друго вкусно нещо винаги са ми били любими. И не че съм прибирала скарата, де.

     И последното е, че няма да ви кажа нищо кой знае какво ново, но ще ви предложа моите любими неща, които приготвям на грил тигана, който често замества скарата за по-лесно и малко ще ви разведря с прости вкуснотии.

      Принципно аз правя нещо от рода на  това :

    Много обичам и зеленчуци на скара, най-вече лук, тиквички, патладжани и моркови.

    Едно от любимите ми неща обаче са картофите, които ще ви покажа. За целта ги сварявам като внимавам да останат цели и непреварени. Нарязвам ги на  ей-такива парчета и ги овалвам в микс от подправки - черен и червен пипер, чубрица, сминдух, сол и чесън на прах.

     Изглеждат така:

     След това ги мятам в грил-тигана (ел.скара, барбекю...абе, каквото имате под ръка), задължително най-накрая, след като съм направила пържолките, кюфтетата или каквото месце съм имала.

      Резултатът е пропити с мизризмата и мазнинката от скарата картофки, с лек чеснов аромат и подправки, които ме отнасят на някоя горска ливада, дори да се намирам на терасата ми.

Готовите са тези :

  Последното просто нещо са тези препечени филийки от какъвто хляб обичате (може и в тостера, но аз винаги слагам и на грил тигана, ако съм го ползвала).

   Предварително в една   купичка размесвам зехтин, счукан чесън (много го обичам и вече си пролича) и сух босилек.Ароматът накрая е повече от прекрасен.След това намазвам още топлите препечени филийки с тази смес, една свежа салата по избор и честно казано през лятото дори само това ми стига .

Плюс една студена бира против жегата. Или друго студено, бяло и на кристали.

Та...нали ви казах, че не е нещо трудно, специално и кулинарно. Но е просто и бързо, приятно и лятно. Почувствахте ли го?

Лятото?