Translate

петък, февруари 24, 2012

Месце със соев сос



Месоядна съм. Ама много. В последно време се опитвам да не прекалявам с това, да си променя поне малко вкусовете и навиците в храненето, но не издържам дълго и пак правя обратен завой към месцето. 

Не мога да ям само треволяци, картофи, бобове, лещи, ориз (пфу!), паста и всякакви такива. Просто не ми е вкусно, не се насищам. Ако ще избирам между това да откажа тестените храни или месото, веднага се отказвам от първото.

вторник, февруари 21, 2012

За смесването на вкусове, чистите ръце и уважението

Помните ли малкия плъх с големите кулинарни мечти - Реми от Рататуи? Ако нямате фобия към плъхове, запознайте се с него.

Този филм не е само за деца, а и за възрастни - за желанията, за всеотдайността. И за това, че няма значение колко си малък, когато мечтаеш в големи порции.

  Един ден, Реми,  по стечение на обстоятелствата, дава на своя брат Емил да яде ягода, а после сирене. Накрая го помолва да ги изяде заедно и да усети експлозията от смесването на вкусовете (следваше анимация на подобия на фойерверки). Нещо такова.
  Предлагам ви една такава малка и скромна по размери мини-експлозия от леки вкусове.Става бързо и вкусно и е здравословно.Оригиналната рецепта беше с круши,но аз имах ябълки и то от тези, леко киселите.

Разрязах ги на две, обелих ги и махнах семките, издълбавайки по едно гнездо. После ги сварих леко (но да не се разварят и разпадат) в захарен сироп, на вкус. Той между другото, после може да се изпие разреден с вода и  малко изцеден в него лимон, като сокче. След като се охладят, се прави едно леко кремче с извара и квасена сметана (50 на 50, макар че и това е на вкус, просто трябва да не тече).В кремчето се добавят смлени орехи, захар и ванилия. Издълбаното на ябълката се пълни с кремчето и се слага в хладилника да се стегне. Много е просто и не отнема време. А рецептата ми е от Миро (колега финансист и готвач) .
  При ядене се усеща леко киселия вкус на ябълката и сладкия на кремчето. Ароматът на ябълка се смесва приятно с аромата на ванилия (може и канела). Орехчетата дразнят леко езика с грапавината си в иначе гладкия крем, а като цяло усещането е приятно и ненатрапчиво смесване на вкус и аромат.

Иначе направих по-засуканата рецепта за смесване на вкусове като във филма - със сирене камембер, запечено без мазнина в тефлонов тиган и полято със сосче от мед, стафиди, орехи и малко бяло вино (не загрявайте много меда - втърдява се от карамелизирането).Сладко -соленият вкус не ми допадна толкова, а и камемберът го хабя така (само като е на  промоция по супермаркетите:))
   Завършвам  пак с Реми -  плъхът, който ходи на задните си лапи. Защо ли? Просто уважава храната - не яде с мръсните лапички, с които ходи по земята.
И ние така, да не помислите, че сме  чревоугодници - неее, просто уважаваме храната!


неделя, февруари 19, 2012

Пържоли от глиган

 

Днес ми дадоха малко месо от глигански бут. Три големи пържоли, вече мариновани, готови за тигана. Много бях любопитна какъв е вкуса на дивото прасе, за пръв път щях да опитам. Иначе съм хапвала хвъркат дивеч, както и диви зайци, но никога не съм ги приготвяла сама. Впечатление прави леко тръпчивия вкус и тъмния цвят на месцето.

Начинът на приготвяне за днешните глигански пържоли взех от сигурен източник, бабата на мъжа ми. Тя е (била) професионален майстор готвач, съвсем сериозно. При нея съм яла едни от най-вкусните манджи, от най-простите като ориз на фурна до доста завъртени като патица със сини сливи.  Трябва да отбележа, че ориз не обичам, но нейния го ям на екс.

събота, февруари 11, 2012

Диетични овесени питки


Тези дни силно наблегнахме на сладките изкушения, а това определено се отразява на някои телесни части. Днес ще споделя моята диетична закуска, която ме спаси от унищожителното желание да изям пържените филийки на децата, които те си поръчаха тази сутрин и аз волю-неволю им направих.

Тези овесени питки ги правя от няколко години, най-вече когато съм на ограничителен режим и се придържам към така наречената диета на Дюкан или нисковъглехидратна диета. За мен е сравнително лесно да карам на салатки и месце, но понякога адски ми се дояжда нещо тестено. Обожавам пресния бял хляб, а точно това е в забранените храни. С тези вкусни питки замествам нуждата от хляб и успешно си правя мини сандвичи със сиренце, шунка или малко кашкавал.

петък, февруари 10, 2012

Готвенето си е чиста алхимия :)




В този пост няма да представям някое мое кулинарно (по)падение, а ще споделя малко наблюдения относно готвенето и кулинарното изкуство - или Ars Coquinaria. Интересното е,че замислях да представя една идея за торта, базирана върху древно алхимично изображение, наречено "Планина на Адептите". Още по-интересно ми стана, когато видях, че докато аз съм мислила, Гуени е споделила своята "Февруарска торта". Приех го за чиста Юнгианска синхронност. И за блогърска телепатия. И "Адептите" още повече ме напънаха да ги споделя тук.

Февруарска торта

 

Вчера вкъщи празнувахме рождения ден на сина ми, стана на 2 годинки. Събитието отбелязахме в тесен семеен кръг, то в тая люта зима какво ли друго ни оставаше. Понякога си мисля, че детето е ощетено откъм рожден ден, защото всички останали от семейството сме летни чеда и рождените дни обикновено са шумни, морски и много жегави. Някак не ми е купонджийско насред типичния февруарски студ, но всъщност не съм права. Основен недостатък на летния рожден ден е липсата на приятелчета в ученическия период. Трябва да си призная, че морските купони се появиха едва в последните десетина години, преди това нямаше по-нещастно прекаран рожден ден от моя - вкъщи, с две съседски деца пред разтеклата се торта и 30 градусова жега. Все пак това няма как да се случи на моето зимно дете.

Споменах тортата. По случай празника реших, че ще измайсторя собственоръчно този основен ритуален атрибут. Омръзна ми да купувам разни претенциозни, напудрени и ужасно невкусни торти, които после стоят недоизядени и в крайна сметка изхвърлям. Да, поне остават хубави снимки от празника, но този път се самонавих - ще направя тортата сама, с хубави продукти, дори ще си я украся със захарни фигурки, пък каквото ще да става. 

четвъртък, февруари 09, 2012

Прост сладкиш


   Главната му особеност е, че винаги става. А това е важно, особено първия път. Мдаааа, първият път - неизвестен, вълнуващ, притеснителен и леко нескопосан. Но това е друга тема.
   Аз лично съм го приготвяла, освен с почти задължителните орехи, също и с ябълки, с парченца локум,с плодчета от конфитюр, с парченца шоколад, стафидки и всяка по-твърда щуротия, която да не се разтича когато се подреди или наръси отгоре.
   Та значи в рецептата се смесват :
 1 ч.ч. кисело мляко, в която е угасена една пълна лъжица сода
 1 ч.ч. захар.
Аз не съм много наясно със сладкарството, но винаги трябвало да има елемент, от който да бухне сместа, тук това е содата.То и в любовта е така, без нещото, от което страстите да бухнат, не става. Но да се връщам към рецептата. В тази смес се добавят :
  1/2 ч.ч. олио (предполагам може и масло, за разкош)
  2  ч.ч. брашно (пресято)
  пакетче ванилия
  Ванилията е важна.Няма нищо по-хубаво от приятния аромат - дали ще е на миризмата на чисто от кожата на човека, който обичаш или от ванилията, ееееех....!
  Така получената смес се слага в предварително намазана с олио и наръсена с брашно форма за печене на сладкиш. Този номер аз го правя с една фина цедка, от която която брашното пада като прашец  и полепва много лесно по дъното. При печенето брашното не позволява на сладкиша да залепва. МОже и върху хартия за печене- без нищо.друго. Отгоре наръсвам избраните от мен джунджурийки, които в процеса на приготвяне потъват в тестото на сладкиша. Както потъва една жена в прегръдките на любимия и почти изчезва, та така и те.
  Пече се на 180-200 градуса по средата на фурната или по-нагоре. Може топъл да се наръси с пудра захар, а може след като изстине да се залее с шоколадова глазура (масло и шоколад).От него сладкишът става сиропиран и е идеален да сложиш парченце в устата на твоята любов, а той да оближе полепналия шоколад от пръстите ти.
  Простичък, лесен и непретенциозен - такава би трябвало да е и обичта  между хората, нали ? За да не остане от нея накрая  просто една обелка, както това сърце от кора на ябълка.
 



e-mail абонамент