Бухтички с пудра захар

Ето какво можете да си направите утре за домашна неделна закуска - мекички, сладички и много лесни за правене бухтички!

Точно като онези позабравени, мамини или бабини бухтички, щедро поръсени с пудра захар и унищожавани на мига, без остатък. Затова вадете тигана и направо се пренасяйте едни трийсетина години назад във времето.

От вчера съм въоръжена с рецептата (Херминка, сърдечно ти благодаря!), а днес я реализирах и смятам да я споделя с всички тук. Вярно е, че е съвсем проста, но  важно е онова уточнение, което получих заедно с нея - стават точно като бабините!

Какво ни трябва:
- 1 кофичка кисело мляко;
- 1 щипка сол;
- 1 щипка захар;
- 1/2 чаена лъжичка сода за хляб;
- 1 яйце;
- 4-6 супени лъжици брашно;

Киселото мляко се разбива с щипката сол и захар, добавя се и содата. След това разбивате вътре яйцето (аз сложих две, но май нямаше нужда) и накрая идва ред да прибавите и  брашното.

Получава се сравнително рядка смес, подобна на тази за кекс. Ако целта ви е по-издути и кръгли бухтички, сложете повечко брашно. При  обратния вариант бухтичките стават по-безформени, но по-ефирни, като облачета.

За пърженето: - ползвайте малък, но дълбок съд, в който налейте минимум два пръста олио.С лъжица гребвате от сместа и отблизо пускате в горещата мазнина. Ако сместа пада от по-високо, рискувате да се разпилее на пръски из целия тиган, но ако изсипвате внимателно точно над мазнината - резултата е хубави, кръгли и равни бухтички.

Пържат се аламинутно - почти веднага обръщайте от другата страна (някои се обръщат сами, щом хванат загар от долната си страна). Пригответе си широк, разлат съд, в който подложете кухненска хартия, за да обира мазнината от готовите бухтички.  

Сервирайте ги топли, обилно поръсени с пудра захар и в компанията на хубав силен чай.

У дома се получи следното - първоначално недоверие от външния вид, неохотно опитване с половин зъб ... и последвало нахвърляне, звучно мляскотене и одобрителни звуци, демек комплименти за готвачката!

Bon appétit! ;)

 

Насъщния

2014 е в самия си край, остава й само ден. Не беше добра година. Но, такъв е живота, с неговите върхове и спадове, щастие и нещастие, радости и мъки. Докато можем да усещаме радостите, другото се търпи.

Изпращам я с едно особено вътрешно чувство. Миналата година по това време се амбицирах да меся хляб у дома. Хвърлих се смело, уверено. Но няколкото поредни провала ме отказаха за дълго от тази авантюра. С приближаването на поредната Нова година, дяволчето вътре в мен пак ме подхвана и се пробвах отново, този път несмело, готова да призная поредния провал. И, о, чудо, получи ми се! Три поредни пъти опекох хляб като слънце. По една съвсем проста рецепта, дето се вика - брашно, мая и вода. И оттук идва особеното ми чувство - значи не му е било времето тогава да меся, а чак сега. А защо сега? Отговорите си ги давам наум, пред себе си, няма да се разголвам чак толкова (но мисля, че си знам защо).

От моето си прозрение за насъщния ми става още по-хубаво, освен че вече овладях това свещено умение. Знам, че не е хич скромно да си се хваля сама, но за мен това е съществена крачка напред! Колкото и торти, сладкиши и други фръцкави работи да съм направила тази година, най-сладко ми е именно с моя първи домашен хляб. С него победоносно изпращам старата година - да идва Новата, по-добра и ведра, с повече слънце, с повече радост и с повече надежда! Наздраве!

Тиквеник

Навих се да го направя, само защото се сетих за лесен начин да рендосам една цяла тиква. Иначе не бих и помислила да почвам ръчно-крачни тиквени дейности, да бе, да си одера всички пръсти на рендето и да ми се схване рамото от зор. Имам едни такива далечни спомени, когато чиракувах в кухнята на майка ми. Но да живеят кухненските роботи!

Намираха ми се изчистени орехи, а една ярко оранжева средно голяма тиква се търкаляше под кухненската маса в очакване да бъде изпечена и намазана с мед. Но друга беше съдбата й. Като рече половинката, че ял някъде си някакъв божествен тиквеник, като взе да повтаря и потретва, еее, ясно беше какво ще й се случи на тиквата под масата.    

Досега не съм правила тиквеник, затова прочетох тук-там разни рецепти, но се оказа, че няма много варианти. Като че основната разлика е дали ползвате готови или точени домашно кори, също и дали ще изберете олио или масло. Аз си избрах готовите кори и маслото. Ако постите, значи избирате олио за вашия тиквеник. Все пак посочвам като достоверен източник рецептата за тиквеник на Супичка.

 

Наличната тиква се оказа доста големичка, а  аз като почнах вакханалията с робота, не можех да спра по средата на операцията. Настъргах всичко! Накрая имах една голяма тенджера с рендосана тиква, размесена с натрошени орехи и канела, която определено щеше да ми стигне минимум за два тиквеника. Решението - замразих излишъка в камерата, ще си имам за следващ път готова плънка за тиквеник.

 

 

И още нещо, предпочетох плънката да бъде разстлана върху цялата кора, не ми допадна да бъде концентрирана в единия край на кората, както е по оригиналната рецепта, но това са дребни неща, важното е, че получих искрени комплименти за изпълнението на тиквеника и вече го слагам в графата "бързи и лесни" рецепти! :)

Бабин шипков чай

Онзи ден спрях пред сергийката на една стара баба.Върху обърната с дъното нагоре щайга прилежно бяха подредени китки дребен магданоз, корени за супа, прихванати с ластичета и няколко плика със шипки. Взех си магданоз, от опит знам, че няма нищо общо с едролистния му събрат от хипермаркета - този мирише истински. Бабата обаче настоя: - `Земи си и от шипките, мойто момиче, направи чай на децата, много е полезен и 'убаво мирише!

Щерката ме погледна умолително, стисна ми ръката и аз взех. Всичките. Пък и те изглеждаха просто великолепно, червени като кръв, искрящи. Вкъщи доста се почудих как точно се прави шипков чай, особено от пресни плодове, а не от сушени, както навсякъде пишеше в нета. По едно време попаднах на коментар под една рецепта, който ме грабна и реших да действам по същия начин.

За около 200 г пресен плод е нужно следното - измивате шипките и ги заливате с литър и половина вряща вода в тенджерка с капак. Добавяте захар и една лъжица мед.Може и без мед, както правя аз, понеже не всеки у дома обича този вкус. Оставяте ги да врят около 30 минути на среден огън, след което изключвате котлона и без да махате капака, оставяте шипките да си почиват няколко часа.

Резултатът е изключително приятен чай, с невероятен аромат и вкус, а и както се твърди - силно витаминозен и полезен при настинки и простудни състояния. За последното не мога да се закълна, но за първото - твърдо Да! 

Децата го харесаха, аз също. Още на другия ден ходих да изкупувам всички шипкови запаси на бабата и накрая добрата жена ми предложи да ми направи шипков мармалад, който днес вече е у дома. 

Този бабин мармалад просто надмина очакванията ми, има онзи забравен вкус на детство - върху филия домашен хляб, обилно намазана с масло, ммм!...

Спаначена салата с пиле и киноа

Влизането на тези екзотични семенца в моята кухня има известна предистория. Скептикът в мен обикновено се подсмихва, особено когато ме облъчват напоително за поредните здравословни храни. А когато става дума и за изнервящи диети, пхх, изобщо не чувам и не поемам. Ако обаче се случи да опитам нещо такова по случайност и вземе, че ми хареса, е, признавам си го веднага. Такъв е случаят сега. Който иска да знае повече какво точно представлява киноата, нека прочете в блога на Супичка.

За салатата:
- ситно нарязано бяло пилешко месо (може и без него, вегетариански вариант);
- две шепи листа от био спанак;
- десетина чери доматчета;
- връзка пресен лук;
- връзка магданоз;
- дресинг от 3 супени лъжици балсамов оцет, 3 супени лъжици зехтин и 1 супена лъжица мед;
- 1 ч.чаша сурова киноа.

Най-напред измих семенцата киноа, после я сварих в две чаши вода на силен котлон за 12 минути (както пишеше върху опаковката!). Оставих я да си изстива в тенджерката, докато бях заета да нарежа зелениите за салатата.

Спаначените листа нарязах на тесни лентички. Магданозът и пресния лук наситних, а чери доматчета резнах на четвъртинки. Смесих изстиналата киноа със зелените неща и пилешкото месо, после залях с дресинга. Чери доматчетата се слагат после, за да имат добър вид в салатата.

Зрънцата киноа нямат собствен вкус и поемат аромата на дресинга и другите съставки. Много са ефирни и пукат приятно, докато ги хапваме. А както се оказва, притежават доста полезни протеини, затова са препоръчителна храна във вегетарианската кухня. Е, аз не съм никакъв вегетарианец, но намирам, че киноата е една приятна новост в моята кухня, приготвя се бързо и се комбинира по много начини. Ще споделя още една интересна салатка, която според мен заслужава повече внимание, но... следващия път! ;)

Нещо, което децата сами да направят за Хелоуин

  

 Празнувам всякакви празници. Щом е за за забавление и щом е за децата, няма какво да мисля. Така е и с Хелоуин – вносен празник, който ползвам само за идеята да е забавно. Вечерта бяхме намислили да се костюмираме, речено-сторено, имах температурна, мрачна и готическа принцеса, тайнствено същество без лице за единия ми син, другият пък беше себе си след 20 години, та само рисувахме мустачки и катинарче.С една дума- купон.

   За да е пълен духът на веселието, смлях в чопъра пакет бели бисквити, добавих мед, разтопено масло, лъжица заквасена сметана и няколко чаени лъжици куркума - за оранжевия цвят на тиквите.

От получените лепкави топки децата сами направиха сплескани топчета. Намазахме ги още веднъж със смес от малко разтопено масло  и куркума, защото не бяха много тиквени. Направиха  дупка отгоре и резки като на тикви, а дръжки станаха парчета нарязан шоколад. Не бяха съвършени, но си бяха изцяло техни и им беше много приятно. Сега ви оставям, защото имам да махам тонове грим от лицата на децата :)

   В крайна сметка за вас не знам, но за мен празниците не се делят на наши и ваши, а И на такива, в които семейството може да се забавлява

Какаови бисквити с грис

    Харесах си тази много  симпатична и лесна рецепта преди месеци в сайта" Кули- нарна авантюра " ето ТУК
  Както ще видите рецептата е импровизация, на която се до-верих напълно, добавих  само  какао, защото шоколадовото у нас е с предимство.
  Иначе полупразният пакет грис си стоеше и щеше още да си стои неизползван в шкафа, но една вечер ми дожаля за собствените ми деца, които търсеха нещо сладичко, по-различно от обичайните ябълки или буркан с мед, които им предлагам в такива случаи. Та извадих си ръ-цете ...както се казваше в една приказка, неподходяща за кулинарен сайт, и резултатът освен успешен беше изяден за десетина минути из-ця-ло !
  Ето копи- пейст на продуктите и описанието на тези вкусни бисквитки. Моите изглеждат малко по- различно, но вкусът в случая е по-определящ (мисля аз)

1 яйце

150 г. захар

1/2 ч.ч. олио

1/2 пак. бакпулвер

1 ч.ч. грис

1 1/2 ч.ч. брашно

2 с.л неподсладено какао
ванилия

захар за овалване (аз пропуснах)

няколко ореха за пълнеж (останаха ми орехчета, които бучнах отгоре)

  Смесвате последователно яйцето със захарта (бърка се с вилица), добавя се олиото, чашата с грис и накрая брашното с бакпулвера и ванилията. 

  Омесете леко лепкаво тесто, което сложете в хладилника (или фризера) за около 30 минути.

  Докато чакате, си счупете десетина ореха, и ги нарежете на четири половинки. 

От вече стегналото тесто късате топчета, колкото орех, и слагате по една четвъртинка от готовите орехи за пълнеж. Оформяте добре топчето с ръка.Всяко топче овалвате в кристална захар.

  Подреждате топчетата в подходяща тавичка върху хартия за печене. Печете в предварително загрята фурна докато станат готови.
 

Баница с брашно

 
  Да, заглавието не звучи добре. Обаче баницата става лека, мека и сочна, като най-голямото и достойнство е друго. Ако трябва да правите закуска за 5 човека, ама да остане и за другия ден, това е добър вариант. Философията е, че в сместа, която аз обикновено правя, слагам и брашно и малко сода за хляб. При мен тя е примерно със следните продукти :
  
3 яйца
1 кофичка кисело мляко + още половин с някаква течност (прясно мляко или вода)
4 с.л. мазнина
4  с.л. брашно, което се разбива добре вътре
1 непълна ч.л. сода за хляб, малко сол

       
  Има и лек трик в реденето на корите.Първата кора се реди по дъното на тавата, наръсва се с олио. След това останалите кори се намачкват и се слагат така, че да стърчат намачкани и изправени поне 3 пръста. Върху тази намачкана част се налива внимателно плънката, която след опичане става малко като пълнеж на баницата. Ако не успявам да го обясня добре, вижте на снимката. Най-отгоре се застила с пласт кори, наръсва се с мазнина и се пече, докато се зачерви. Ако ви се опитва друг вариант и този не сте го пробвали, може да опитате.
От мен приятни почивни дни !

Дроб сарма

 

         Тази публикация е плод на грешка. Реших да извадя от фризера едни чревца от блеещо за супа, пък след размразяването се оказа, че съм извадила булото за дроб сарма - ей го онова, препеченото, от горната снимка, което съм посгънала, за да се види същинската част. Айде после извадих и агнешкия комплект (бял, черен дроб и сърце) и по никое есенно време сготвих. Знам, че има много не ядящи агнешко съпруги, на които мъжете им с влажни очи и тръпнещи сърца чакат половинките да се смилят и да им сготвят любими агнешки манджи (леко преувеличих :) и затова ще кажа :

     - Момичета (вие знаете кои сте), отблагодарете се на половинките си за добрините, които са ви направили и им сгответе.

А аз тъй и тъй правих дроб сарма, да покажа и моят вариант. Един комплект сварявате до готовност със сол и подправки. Около 40 минути. Бульона го заделяте, ще ви трябва за ориза. Внимавате черния дроб да не се превари и съсухри. Цялото количество бульон което ще добавяте (аз на части) е в съотношение 3 или 4:1 в полза на течността, аз избирам 4, защото после дроб сърмата винаги леко изсъхва.

Нарязвате на дребно - ето така:

След това задушавате лук и чесън в 2-3 с.л. олио. Добавяте ориза, който при мен беше 2 големи ч.ч (става много дроб сарма, така че вие намалявайте количеството му) и за кратко го минавате през огъня. Слагате обилно джоджен, чер пипер и наливате от бульона. Добавяте  нарязаните дреболии и оставяте така за известно време, колкото да поемат ароматите на слаб огън.

След 10-15 минути изсипвате в тавичка. Аз имах було, което сложих въпреки, че не го ям. Ако трябва да съм точна, ще кажа, че според някои източници, дроб сарма няма заливка. Би трябвало в булото да се завият отделни големи сарми с дробеното вътре и да се запекат. От там идва и името. Вероятно заливката е някаква модификация по подобие на мусаката примерно, но това си е вкус и предпочитания - ако ви харесва, направете (по- долу и рецепта). Аз булото го махам без да го и опитам, но то си има своето значение - покрива добре дробеното при печене и го омазнява. Не жалете и мазнината, оризът си я иска, ако в дреболиите няма. Дроб сарма се поднася добре стоплена, с кисело мляко. За тези, които обичат заливка, ето моята рецепта за пухкава заливка - 3 яйца се разбиват с една кофичка кисело мляко. Добавят се 3 с.л. брашно и пак се разбърква, а непосредствено преди да я сложим върху дробеното, добавяме 1 ч.л (непълна) сода за хляб. 

Днес с ужас чух някакви новини за идващ сняг след има-няма 2 седмици, затова бързам да ви пожелая хубави есенни дни. Който не иска дроб сарма, да заповяда на сладкиш с карамелизирани ябълки. Декоративните тикви са от есенния реквизит и не стават за ядене :)

Лесен солен кекс без яйца

Преди няколко дни успях да направя един лесен солен кекс, и да го снимам дори!

Необходими продукти:

1 кг брашно (аз използвах 500 грама пълнозърнесто, и 500 г царевично)

1 кофичка кисело мляко.

2 пълни чаени лъжички сода бикарбонат

1 бакпулвер

сол на вкус.

10-20 маслини

1 глава лук

стръкове целина, босилек или каквото ни харесва

черен пипер - на вкус

още подправки - по избор

1 червена чушка

150 г разтопено брашно или олио

...

Тестото се забърква в дълбока купа по следния начин:

в купата са изсипани брашното, бакпулвера и солта

добавяме киселото мляко, в което преди това е разтворена содата бикарбонат

добавяме и вода на око - за да стане гъсто като за кекс.

Зеленчуците, подправките и маслините: нарязват се на ситно, добавя се към тях маслото или олиото и се задушават за 5-10 минути в тенджера.

После цялата тенджера се изсипва в тестото за кекса и се разбърква хубаво.

Тестото трябва да е средно гъсто - такова, че да може свободно да се изсипва от купата в тавата.

..

Готовото, разбъркано тесто, без да се чака да втасва, а може и да се изчака 20-ина минути (по избор), се изсипва в тава, покрита с хартия за печене. Ако няма хартия - тава, приготвена като за печене на кекс - намазана с олио и набрашнена.

Пече се на 180 градуса, за около 40-50 минути. На око.

...

...

...

По желание може да се сложи и натрошено сирене в тестото - но вегетарианците или разделно хранещите се няма да искат.

...

Бадемов сладкиш с карамел и шоколад

Заглавието казва почти всичко, с изключение на важната подробност, че в сладкиша няма грам брашно. Прилича донякъде на торта гараш, но на мен ми е по-вкусен и ароматен от гараша. Изпълнението е простичко, ето продуктите:

За блата: - 250 г сурови небелени бадеми, 150 г кафява захар, 2 яйца, ванилия, бакпулвер; 
За карамела: 130 мл течна сметана и 200 г захар;

За глазурата: два натрошени шоколада - по собствен избор.

Трябва да смелите на трохи бадемите, след което чуквате вътре яйцата, слагате захарта и бъркате усърдно до получаване на еднородна смес. Да не забравите накрая бакпулвера и ванилията. Блатът се пече във форма с подвижен ринг, на 160 C, средно положение, с вентилатор - 25 минути. Отдолу е добре да се сложи пекарска хартия, а страните на ринга да се намажат с олио. Щом се опече, блатът се оставя във формата да се охлади.
Ред е на карамела: захарта се оставя да се разтопи на средна температура в малка тенджерка, сметаната също се загрява почти до кипене и щом захарта се стопи и придобие златист цвят, се налива в нея постепенно, при постоянно бъркане, докато се получи хубав карамелен сос. С него се залива блата и се оставя да изстива и стегне.
Шоколадовата глазура също се приготвя лесно. Натрошените шоколади се оставят на слаб котлон да се разтопят. Аз капнах вътре малко от сметаната, понеже бях купила пакет от 200 мл и след като я използвах за карамела, ми остана малко в пакетчето.

Така се получи идеално! Щом залях отгоре шоколадовата глазура, сложих сладкиша в хладилника и след час вече беше готов за сервиране. Сигурно можеше да се направи някаква украса отгоре, но това ми хрумна много късно. И така си е вкусен и малко екстравагантен, можете да изненадате гостите си някой път с него. Уви, децата не го харесаха особено, близнаха оттук-оттам и зарязаха чинийките... Е, пълно щастие няма! Да ви е сладко!

Някаква салата с печени зеленчуци

     Влюбих се в тази салата. Мога да ви засипя с оди за нея. За това колко е проста и ужасно вкусна, или че е почти универсална - става и за предястие, и за по-лека вечеря, но ще спра дотук. И без това моите постове винаги са приказливи и многословни, нещо което трудно овладявам, но опитвам всеки път.
   Идеята - печени на фурна, върху хартия, зеленчуци. Докато се карамелизират, или както навремето му казвахме да поизгорят. Вкусът - неустоим.
   Количество и съотношение на продуктите - по желание. Може да махнете, ако не обичате нещо и да добавите друго, ако има възможност. Аз сложих морков, чушка, тиквичка, патладжан, лук и чесън на цели скилидки. Другия път, понеже някои зеленчуци няма да са в сезона, комбинацията ми ще е различна.
   Дресинг - действах на око, но за любителите на точните мерки - около
   1 с.л. олио
   1/2 с.л горчица
   малко лимонов сок
   малко чесън на прах (или счукана скилидка)
   добавих и някакво малко количество соев сос, не знам защо
   Източник на рецептата - май съм я гледала из бг кулинарни сайтове, но последно я видях ТУК , където има и точните мерки, и даже е конкретна италианска салата с име панцанела и още добавки.
  

    Тази салата ще я повторя, потретя, ще я пробвам и с карфиол, и предимно с моркови. Идва ми наум (вероятно кощунствена за някои) идея да добавя и месо, бекон, или и аз не знам какво още, но единственото, в което съм сигурна е, че не вярвам тази рецепта да ми омръзне.

 

Пресен босилек за зимата?

Първо да отбележа, че не съм откривателя на топлата вода. По-скоро става дума за добре забравени  ежедневности от бита на бабите ни, а и от доста по назад във времето. Миналата година с голямо старание си отгледах няколко саксии на балкона с т.нар. сладък босилек. Цяло лято щедро си го ползвах пресен и уханен, изсуших си и за зимата, но есента все още имах няколко китни стръка, които не щяха да увяхват и накрая им намерих цаката. Решението беше соломоновски просто - зехтин!

По принцип всеки знае, че едно време благоуханията са били съхранявани в масло. Това е било единствения начин да се капсулова аромата за много дълго време. Е, и аз така - направих си благоуханна смес от ситно нарязан босилек, полят обилно със зехтин. Стигна ми за едно бурканче, което за по-сигурно скътах в хладилника, а за следващото лято си обещах да не пропусна точния момент и да си направя много повече. Лятото отдавна беше отминало, но аз всеки път когато исках да хапна доматки със сиренце, задължително слагах една лъжичка от босилковата смес и ми ставаше едно лятно, жегаво. Ароматът си беше все така силен и неустоим дъъълго време (за жалост, бързо свърши, далеч преди зимата да нахлуе).

Листата на босилека е най-добре да се оберат някоя сутрин, точно преди цъфтежа, тогава са най-ароматни. Тази година без колебание "ожънах" реколтата, измих и подсуших листата и ги метнах в кухненския робот заедно със солидно количество хубав зехтин. Пасирах и готово! Реших да импровизирам малко - с част от сместа напълних формичката за лед и я прибрах в камерата. Не съм съвсем сигурна дали това е добро решение, но ще споделя след време. За себе си реших, че това е единствения начин да запазя непокътнат част от босилека чак до зимата, защото този в буркана бързо свършва. Може да се каже, че все едно го скрих от себе си. :)



И още - босилекът винаги трябва да е покрит от зехтина, така не потъмнява и не мухлясва. Капачката на бурканчето (или кутия с капак) също трябва да е добре затворена. Предполагам, че по същия начин може да се съхранява магданоз, копър и всяка друга зелена подправка, но засега имам опит единствено с босилека. Както казах, не съм откривател на топлата вода - ето още по темата за тези, които имат съмнение в тази стара технология! Важното е да споделим ценната информация навреме, така че - обирайте босилека сега!:)

Руло от тиквички, други неща и трите гадчета

    
    Тиквички не обичам и малко от рецептите с тях ме интригуват. Когато човек не харесва нещо, е по-лесно да  му намира недостатъци, както май е и с хората. Та към тиквичките проявявам капризи, харесват ми само на кюфтета. За да избегна пържените, плувнали в собствен сос и олио, правя подобни на печени на фурна, върху намаслена хартия, стават леки и всички ги ядем. Ако пък ви попаднат бейби тиквички, стават страхотни, с марината, същата на киселите краставички. Рулото от тиквички видях при Траяна. Пробвах го, много се хареса, а рецептата и, на която се доверявам на 100% е ТУК. Внесох промени, които ще напиша, колкото да не се упреквам, че освен да готвя и снимам, ме мързи и да пиша.
   Сега за трите гадчета. Да, това са моите най-любими деца, които са толкова капризни за ядене, че тази дума е най-милото определение, което мога да им дам. Едното изяде първото си цяло кюфте на 6 години, другото прояде домати и тиквички чак на 10, а за третото няма да говоря, че няма да ми стигне мястото. При наличието на практически всеяден тате, едно страшно подозрение се заформя в главата ми - че има ген на кулинарна капризност и о, боже май, са го взели от мен. А тиквичките ги проядоха покрай въпросното руло, вече да си мина на думата и да дам рецепта.
   2 големи тиквички се настъргват, моите на две на три, заедно с
   3-4 скилидки чесън ( или в чопър за по-лесно и фино )
   отцеждат се от водата, което аз така и не успявам да направя, затова добавям и
   3 с.л брашно плюс най-важното
   3 яйца
   1-2 с.л. олио, сол и копър

    Сместа се сипва върху намаслена хартия и се заравнява. Пече се докато се втвърди и е готова. Отделно правя плънка, като моята е от изкиснато сирене и  2 с.л. заквасена сметана, за да е по-кремообразно. Хубавото е, че може да сложите вътре каквото си поискате.
   Когато извадите готовия блат, разпределяте сместа в единия край по дължина и леко завивате, отлепвайки внимателно и завивайки. Понеже има яйца, блатът е еластичен и се навива лесно. После отгоре сложих малко настърган кашкавал, запекох леко и чаках да изтине.
   Поднесох с чесново млечно сосче и за първи път не търсих кусури на тиквичките.

Селска доматена манджа с чушки и сиренце

Зарязала съм си кухнята на провала. Не ми се готви, нямам муза - освен едни бързи салати или елементарни аламинути, нищо друго не пипвам напоследък. Децата вече не питат какво ще има за вечеря - просто ровят в хладилника и преживяват на кисело и прясно мляко, плодове, сиренце, такива работи (каква гадница съм само!).

Преди няколко дена се сдобих с едно кашонче градински домати и чушки, чийто аромат ме накара да запретна ръкави и набързо да завъртя най-простата възможна лятна манджичка, спомен от някогашните лета на село.

С пасатора смлях на пюре около 2 килограма домати. Десетина зелени чушки, измити и почистени от семките, нарязах на дълги ленти и задуших в тигана с малко сол и цели скилидки чесън. После ги прехвърлих в найлонов плик да доомекнат, а в тигана пресипах доматеното пюре. Оставих го да изври наполовина и върнах чушките обратно в тигана. Изключих котлона и набързо рендосах отгоре половин буца сирене. Малко разбъркване и готово!

Накрая, преди да сервирам, метнах няколко пресни скилидки чесън, нарязани на ситно, можеше да добавя и наситнен пресен магданоз, но в лакомията си просто забравих. С изключение на четиригодишния ни дребосък, който категорично отказа да яде от "тази гадост", останалите бяха много доволни. Чиниите бяха облизани до дъно. А вкъщи така вкусно се размириса, че и на комшиите сигурно им се дояде! Добър апетит!

Домашен хамбургер и по-малко приказки

      Домашни хамбургери, освен по блоговете, гледах при Джейми Оливър. Оказа се, че имало някаква традиция какъв да е вкусът на един хамбургер. Аз като израснала с банички от 4 стотинки и боза от 6, не познавам истинския им вкус, защото ям хамбургери сега покрай децата. Затова у дома си ги правя както си искам. Няма да ви занимавам и с много приказки - няма някаква рецепта, а само идея. Имах във фризера ето тези сплескани парчета от смесена телешка и свинса кайма, които запекох на грил тигана. Само ги бях овкусила с някакви подправки.

Имах и хлебчета, картофки, салата айсберг (или някаква маруля ако няма ). Всичко влиза в употреба.

 Този лук, който се вижда на снимката е маринован от предната вечер. Има уникално приятен вкус - хрупкав, кисело-солен и не люти като пресния, за да няма мрънкащи деца. Рецепта не давам, моята е на око - в едно бурканче сложих сол, захар, оцет и вода, в които шайбите лук престояха една вечер.

 Задължително присъства и домашната ми майонеза без яйца, само със сметана. Кетчуп нямах, но и никой не ми поиска, а майонеза ядохме и на следващият ден.

Завършвам със полуготов и сглобен хамбургер, готовият просто не оцеля до сесията. 

Това е засега - както казах, само идея. И ние в нашия блог не обичаме много-много през лятото да готвим, което личи по честотата на публикациите ни. Простимо е :)

Моят уикенд ще е мързелив и летен, пожелавам същия  и на вас !

Шоколадов чийзкейк

Да започна така - ако сте почитатели на тройно-шоколадовия вкус, воала, този чийзкейк има всички шансове да се превърне във вашия любим десерт! Рецептата намерих миналата година от този сайт и вече два пъти успешно се справям с изпълнението. Вторият път направих малки корекции, според моя вкус, но както се препоръчва в оригиналната рецепта, най-важното е да осигурите качествени продукти.

Особеното на този чийзкейк е, че се пече, но иначе е съвсем лесен за изпълнение, цялата хамалогия е не повече от половин час. Ето необходимите продукти, с малки промени спрямо оригиналната рецепта:

• 3 бр. натурално крема сирене (вместо 4)
• 3 яйца, на стайна температура
• 80 г масло, разтопено
• 2 пакета какаови бисквити "Роден край" (вместо един и половина)
• 4 бр. шоколад от 100 г (единият е за кувертюра)
• 200 г заквасена сметана
• 200 мл течна сметана
• 150 г кристална захар (вместо 200 г)
• ванилов екстракт
• плодове за украса, стърготини от бял шоколад

Какаовите бисквити се натрошават ситно и се омесват с разтопеното масло. Сместа се прехвърля в подвижен ринг с дъно  и хубаво се пристиска с лъжица, докато се изравни. Готовият блат се прибира в хладилник за около половин час. На водна баня разтопявате шоколад - аз използвах три броя от по 100 г, два натурални и един млечен. Следва приготвяне на пълнежа - крема сирената и захарта се разбиват с миксер, след което охладения шоколад постепенно се прибавя към сместа при непрекъснато бъркане. Последни се добавят яйцата, едно по едно, след всяко разбърквате енергично до пълно абсорбиране. След яйцата идва ред на заквасената сметана. Последна е ванилията, аз използвам домашно приготвен екстракт, който няма нищо общо с онова бяло прахче по магазините. :)

Когато сте готови и сместа изглежда абсолютно хомогенна, извадете ринга с бисквитения блат от хладилника и изсипете вътре крема. Печете на средно положение във фурната, на около 170-180 градуса, без вентилатор. Наблюдавайте как върви процеса и ако забележите разпукване на блата, намалете леко температурата. Чийзкейкът е готов за около 50 минути, като трябва да остане леко течен в средата. Оставете го да изстине на стайна температура за около час.

През това време подгответе шоколадовия кувертюр - загрейте течната сметана и в нея натрошете на парчета още един натурален шоколад. От охладената смес с лъжица първо сипвайте по края на блата, за да се получат красиви шоколадови капки, а останалото количество разлейте в средата на блата. От тук нататък започва декорацията. Аз използвах замразени горски плодове (от Била) и половин настърган бял шоколад. Плодовете, разбира се, бях размразила предварително, след което внимателно ги подсуших. Украсата може и да е от ядки като филирани бадеми, лешници, който както предпочита. 

За финал, готовият чийзкейк се завива в домакинско фолио и заминава за една нощ в хладилника. Резултатът е невероятен шоколадов вкус, удоволствие за сетивата и радост за окото!