Сладкиш с плодове

Отдавна търся някоя лесна  рецепта за плодов сладкиш за да изляза от скуката на ваниловите или шоколадови кексове, които у дома са предпочитани.

Наскоро попаднах на тази рецепта и се оказа, че е лесна за изпълнение и подходяща за импровизация. Е, оригиналната рецепта е с пресни кайсии, но още е много рано за тях. Докато чакаме първите кайсии тази година, предлагам да опитате с ябълкови резени или сушени червени боровинки.

Продуктите:

• 2 ч.чаши бяло брашно
• 5 яйца
• 1 ч.чаша захар
• 1 пакетче бакпулвер
• 1 ч.ч. кисело мляко
• 1/2 ч.чаша олио
• ванилова есенция
• 1 кисела ябълка, нарязана на тънки резени
• ябълката може да се замени със сушени плодове, сини сливи или боровинки (със стафиди ще стане твърде сладък сладкиша)

 Яйцата разбивате добре заедно със захарта, след което добавяте киселото мляко, брашното, бакпулвера, олиото и ванилията. Всичко се разбива до гладка смес, след което пресипвате в стандартна правоъгълна тава, върху хартия за печене.

Накрая редите отгоре резените ябълка или ако сте предпочели сушени плодове, добре е да ги натиснете с пръст по-навътре в тестото, за да не прегарят докато се пече сладкиша.

Ако ще изберете ябълки, разтопете малко масло с една-две лъжици захар в него, с което наръсвате отгоре ябълковите резени -така ще се карамелизират приятно и стават по-ароматни.

Сладкишът печете на предварително загрята фурна за около 30 минути.

Добър апетит!

Домашна пастърма от свинско каре

    Откак съм се зарекла, че ако мога да заменя нещо купешко с нещо домашно, не пропускам възможност да си го направя. А при наличието на трима мъже за изхранване + месоядна майка, това си е просто задължително. Предпочитах да я направя с телешко, но купуването на хубаво телешко ми е някаква неизвестна, затова пастърмата ми е от свинско каре.
   Запознах се с две технологии на приготвянето на пастърмата. Едната е с  осоляване в солена вода, а другата, която аз избрах, е с посипване със сол. Правилната влажност и температура са от основно значение, а с тази мека зима, която имаме, ме достраша  да заложа на дълго сушене и солих повече дни.
   Свинското каре, което купих беше с 10-тина сантиметра дебелина, което си е доста. Това парче, което е на снимката е много дебело и това беше единствения път, в който го оставих така цяло, без да го нарежа. По-скоро го направете на две парчета, както направих и аз следващите пъти. Как се действа - на дъното на една тавичка слагам сол, отгоре слагам месото (върху солта) и осолявам частта, която остава отгоре. Идеята е, да е цялото покрито със сол, дори и отстрани. Държах 5 дена, когато беше това голямо парче. Стана доста солено.Следващия път беше на малки парчета, с дебелина до 3 см, които държах 2 дена в сол. Не пропусках да обръщам на няколко пъти и да покривам със сол местата, които са останали неосолени. Излишната вода переодично се изхвърля. Месото се втвърдява по краищата, което е верният резултат. 
   Следващата стъпка е да се обезсоли, защото иначе няма да може да се яде от сол. След като се изтръска от солта се слага в студена вода и престоява така около едно денонощие. Водата се сменя на няколко пъти. Разбира се времето за престой зависи от дебелината на парчето, ако се престрашите, отрежете малко и опитайте на вкус.

   Когато прецените, че е готово се изважда, в единия край се прекарва дебел конец, с който ще се закачи, за да се суши. Подсушава се и и се намокря с бяло вино (може да се пропусне, не е фатално), а накрая се овалва плътно в смес от подправки. Аз моите си ги смесвам сама - чимен (почти ми е задължителен заради антисептичните му свойства), червен и черен пипер и чубрица.
   Така оваляно, го закачам с дебелия конец и изкарвам на хладно и проветриво за около 3-4-5 дни. Времето може да се съкрати с ден -два, ако вашето парче е по тънко. От там нататък ви остава да се сдобиете с подходяща компания и да се насладите :)

Конкильони с пушено месо и сметана

     След лазанята, конкильоните станаха следващото любимо италианско ядене у нас. Тези огромни раковини може да напълните с каквото си искате - от най-обикновен сос болонезе, до всякакви пълнежи със зеленчуци. Тъй като първия път ми се получиха малко сухи, което не допадна на народа у нас, втория път реших да имат повече сос. Самото им приготвяне не е много трудно, но е на няколко стъпки.
   Първата е да се сварят в много вода до почти готови (бъркат се внимателно за да не се разкъсат).Едновременно с това или предварително се приготвя пълнежа, с който ще се напълнят. Моят беше сос болонезе с пушено месо. От него взех половин чаша, която изсипах в тавичката, където щях да ги запичам. Добавих и същото количество сметана за готвене. След това внимателно подредих раковините, които напълних с останалия сос и ги покрих с кашкавал нарязан на люспи (спокойно може и настърган). Поставих във фурната и пекох около половин час на средна температура.
   Тъй като не давам точна рецепта, може да видите вкусното изпълнение и на нашата приятелка Траяна (здравей Траянче:) Преди да направя първите си конкильони се посъветвах с публикацията в нейния блог, която е с любимия ми зеленчук - патладжан и която за съжаление у нас нямаше да се възприеме. Но каквото и да изберете, ако пастата сред любимите ви храни, с тези конкильони ще останете доволни и нахранени.


 

Солена торта със сирене

И аз не знам как да нарека това мое предложение. Мислех да е предястие, но пък съчетанието торта и сирене ми допада повече и надделя за заглавието. Кратката версия на рецептата е сирене, извара и заквасена сметана за блатове, а между блатовете нарязани кисели краставички, моркови и чушки. 
В подробности :
3 сварени яйца, нарязани по дължина на около половин сантиметър
 400 г извара
 Половин кофичка заквасена сметана
 Малко сирене, заместващо сол
 1 пакет желатин
 Кисели краставички, нарязани на ситно
 Моркови и чушки от туршия, също нарязани
 и каквото друго се сетите за пълнеж

Яйцата се нареждат на дъното на форма с махащ се ринг (при мен). Млечните продукти се смесват, като количествата са приблизителни, спокойно може съотношенията да са на вкус. Аз разбивах с миксер, за да стане гладка смес. Желатинът се приготвя според указанията и след като се остави 2-3 минути леко да се охлади, се добавя към сместа. 
Намазва се внимателно един слой върху яйцата, добавят се киселите краставички и каквото сте си приготвили за плънка, внимателно и леко се натискат и после се добавя още един слой от млечната смес. 
С това предястието е готово - за да стегне в хладилника му трябват поне 3 часа, но ако бързате, може да се сложи във фризера, без се остави да замръзне съвсем. След това се вади, обръща се внимателно върху подходящ поднос и се нарязва на парчета. Много ефектно, не е трудно и много вкусно. Освен това е почти универсално мезе, с което надявам се съм ви убедила окончателно да го пробвате! :)

 

Шоколадова панакота с мента

 

  Оказа се лесен и много приятен десерт, който се прави на основата на сметана и желатин. Има варианти, в които сметаната се заменя частично с прясно, или изцяло с кисело мляко, но аз реших да направя моята панакота само със сладкарска сметана, шоколад и мента за допълнителен аромат. Основните насоки взех от един от предпочитаните ни блогове -този на Мария , където обширно и нагледно е показано всичко около приготвянето, но рецептата ми е друга, заради предпочитанията у нас. Необходими продукти :

500 мл течна сладкарска сметана
60 г захар
100 г натурален шоколад
2 с.л. натурално пълномаслено какао
1 пакет желатин (около една с.л.)
2-3 пакетчета чай мента

 Желатинът се разтваря в малко студена вода. Когато набъбне се слага на водна баня докато се втечни. Може и в микровълнова, но непрекъснатото и отваряне и затваряне за да го бъркам ме изнервя и този начин не го предпочитам. Дърпа се настрана.
  На по-слаб огън в касерола се слага сметаната със захарта, докато заври леко. Понеже ментата, която имах във фризера след размразяването и се беше начупила неприятно, реших да сложа в сметаната три пакетчета ментов чай, които придадоха лек, приятен аромат на десерта, а когато сметаната завря и леко промени цвета си ги махнах. След завирането се добавя също какаото и шоколада, начупен на парченца. Разбърква се добре с бъркалка и се маха от котлона. Веднага след това на тънка струйка се добавя леко поохладения желатин и отново се разбърква. Налива се в купички - запълних 6 бр. от онези малките за крем карамел. Накрая панакотата се поставя в хладилника където бавно и търпеливо ще я чакате да стегне. Ако нямате търпение - желатинът се стяга много по-бързо във фризера. След час и половина и доста мрънкане, моят крем беше готов.
  За да добие десерта ви лъскав вид, може да направите следното. Първо с помощта на остър нож отделяте внимателно крема от стените на съда. После слагате купичката в някакъв по-голям съд  с гореща вода да поседи за минута- две и чак тогава обръщате крема в чиния. Да ви е сладко !


 

Пълнени пържоли (по флорентински)

Всеки има любими неща, които да готви. За мен това са месото, някои зеленчуци и зелените подправки. Рецептата, която представям е точното съчетание на едни от най-любимите ми продукти, а именно - месо, розмарин, салвия и бяло вино.
Истинското месо по флорентински го видях от Лети. Моето е заемка на идеята, затова слагам флорентинското в скоби :), докато нейното изпълнение е превъзходно, може директно да ползвате указанията й, а аз ще разкажа единствено промените, които направих.
 
Тъй като ползвах вратни пържоли, сланината в плънката отпадна категорично.
Все пак за да ги напълня с нещо ползвах кашкавал и някакви остатъци от синьо сирене. Добавих розмарин и салвия, една-две скилидки чесън и някакви морковки за цвят. Впоследствие се оказа, че шепата накълцан розмарин е дошла много за вкусовете на някои хора у нас, които не са фенове на подправката. На
мен си ми беше добре.
Застлах пържолите, като ги оставих леко да се препокрият. Наредих плънката отгоре и после внимателно ги увих. Предварително бях подпъхнала конците, с които после да ги овържа.

Получи се едно вързопче, тук-там
имаше леки отвори, от които  парчета кашкавал намериха
път за да излязат навън. Но пък придадоха допълнителен загар и коричка на месото.

Накрая печенето - месото го сложих там, където ще се пече, полях го с малко бяло вино и бульон ( от варено месо ) и пекох до готовност. Снимките са неугледни, презентацията- ужасна, но вкусът, уверявам ви, беше чудесен!

Бисквитки с петмез

   Петмез или меласа (но от захарно цвекло) се оказа нещо, което освен  вкусно, било полезно, натурално и много по-добър заместител на захарта. В него има желязо, калций, калий, магнезий, селен и хром - все необходими за тялото минерали, факт, който доста ме учуди. Изглежда така - онова черното на снимката.

  Също така се оказа, че имам едно бурканче с петмез, което седи в хладилника от не знам кое време и което най-накрая оползотворих.
   Рецепта за курабийки няма да има, ето  ТУК и ТУК и ТУК сме давали такива, аз лично си имам една, която ми е най-лесна, а вие може да си ползвате ваша любима рецепта, като просто заместите захарта с петмез. За около 300-400 г брашно аз вложих към 1ч.ч петмез и направих любимите у нас бисквитки с какао. Другия път, като пека тиква ще я полея с него и вярвам, че ще стане много вкусна.
 Останалото е разказ в картинки, придружен с примлясквания и доволни усмивки.


 

 

Бърз тутманик

 

   Поредната публикация, която няма да изненада кулинарите, но ще е в помощ на начинаещите. Тъжно отбелязвам, че моите рецепти напоследък съдържат или думата лесно или бързо, но какво да направя, който знае за какво говоря, ще ме разбере.
   Ето снимките, от които става ясно как се приготвя. Вземате едно тесто, може и готово от магазина. Моето е правено с 1/3 пълнозърнесто брашно и жива мая на кубче.
  Разточвате част от тестото на правоъгълник, в края на дългата страна слагате от плънката.В моята плънка този път имаше някакво месце, нарязано на ситно, но в общия случай сирене или кашкавал, размесени с едно разбито яйце и малко мазнина са достатъчни. След това навивате на фитили, като на снимката долу в ляво. Режете малки цилиндри, примерно към 3 см, които слагате в тава, с малко разстояние помежду.
   Подреждате отрязаните парченца в тавата и хубаво ги оставяте да втасат. Аз отгоре заливам и с едно яйце, разбито с чаша кисело мляко.

 

 


 

        Печете според печката, аз нямам вентилатор и пека по-дълго, на умерена температура. По принцип това би трябвало да е за закуска- както се вижда от осветлението моят тутманик беше за вечеря, но по което и време на деня да го предложите - все ще се изяде.

 
 
 

Солени таралежки

Банално е, знам. Но сигурно все някой ще се зарадва да си припомни тази старомодна закуска, още повече ако има вкусни спомени от детството си.

Тези кашкавалени таралежки са моя единствен хубав спомен от храната в детската градина, заедно със задължителния чай в металните купички.
За другите манджи от градината не ща да се сещам, брр!

Необходими продукти:

- 1 яйце;
- 50 г разтопено масло;

- 200 гр сирене, натрошено;

- 200 гр кашкавал, едро рендосан;

- 1 ч.ч. кисело мляко;

- 1 1/2 ч.ч. брашно, или докато се получи меко тесто, да не лепне;

- 1 ч.л. сода, без връх.

Време за приготвяне: - 5 минути.

За изпичане: - около 15 мин, на 180 С, с вентилатор, предварително загрята фурна.

Тестото се накъсва с ръце на топчета, които се подреждат на разстояние едно от друго в голяма тава. Дозата е за две средни тави.

Таралежките се пекат докато хванат хубав загар - у дома ги обичаме по-пречени. Хубави са топли и студени, даже и на другия ден, ако останат. Добър апетит!

Карфиол на фурна с масло и пармезан

Още една есенна и много лесна рецепта. След скорошната ми туршиена занимавка, остана една едра глава карфиол, която взе да заседява и вървеше към разваляне. След кратко умуване се случи следното:

- почистих няколкото почернели крайчета, измих и накъсах на розички - количеството стигаше за една средно голяма тенджера или голяма тава;
- кипнах вода във въпросната тенджера, посолих и метнах вътре карфиола за 7-8 минути;
- в същото време пуснах да загрява фурната - на 200 С, с вентилатор;
- полусварения карфиол отцедих и минах през студена вода, след което го прехвърлих в голяма тава, не забравяйте да сложите пекарската хартия отдолу;
- нарязах на парчета около 100 г масло и го разхвърлях между розичките карфиол;
- сложих да се пече на средно положение за около 15 минути, като съвсем накрая, когато карфиола започна да хваща лек загар, щедро наръсих отгоре му една шепа рендосан пармезан.

Готовата тава изкарах за кратко на балкона (докато се охлади) и след това сервирах. Оказа се много вкусно, идеална гарнитура към други неща - при нас това бяха печени червени чушки (от онези, тлъстите!), овкусени със зехтин, ябълков оцет, горчица и много ситно нарязан праз. Снимки няма, докато се сетя да снимам, порциите бяха изчезнали!

Сладко-кисела туршия

И това вече го имам в кулинарния си актив. То пък нищо работа се оказа. Само дето съвсем окончателно се настаних в редиците на средната възраст. Значи, туршия вече мога да правя, сладка варя, само дето плетки не съм заплела на една кука, но това подозирам, че никога няма да ме сполети - нито става за ядене, нито имам необходимото търпение и смирение.

Защо ми се случи да правя туршия? Отговорът е прозаичен и банален - ами предсрочно изядохме изпратените ни бабини туршии, такава хубава киселка и хрупкава туршия беше, мм! А зимата дори още не е дошла. Затова се наложи да издиря рецептата и да заредя нова солидна доза в килера.

Рецептата е за буркани с винт от 800 мл. Време за приготвяне - половин час (докато изчистите и нарежете зеленчука)

Необходимите продукти:
- карфиол
- моркови
- целина с дръжките
- червени камби
- чесън
- черен пипер на зърна
- качествен винен оцет
- сол, захар, вода, аспирин

Най-напред си пригответе няколко чисти буркани със здрави капачки. После следва хубаво измиване на зеленчуците. Накъсвате карфиола на розички, дръжките на целината нарязвате на парчета около 5 см, а всичко останало режете на кръгчета, кубчета или просто на едри парчета, както ви се харесва като размер и вид. У нас най-много се предпочитат морковите и карфиола, затова тяхното количество в туршията е преобладващо.

Във всеки буркан наливате оцет докато достигне долния ограничител - знаете, бурканите имат в долната си част по-грапаво стъкло, е, дотам да ви стигне оцета). След това сипвате във всеки буркан по 1 суп.л. сол и 2 суп.л. захар. Пускате вътре 2 аспирина, десетина зърна черен пипер и започвате да натъпквате зеленчука. Накрая доливате вода догоре, затваряте хубаво капачката и разклащате енергично.
Готовите буркани трябва да стоят на хладно около 2 седмици, като през това време не пропускайте да ги пораздрусвате всеки ден или поне през ден, за да се разтворят хубаво солта, захарта и аспирините.
Това е, нека ви е сладко!

Лесен щрудел с мармалад от дюли

 

 
  Трябваше да е лесен щрудел с ябълки. Знаете го, онзи, дето се реди ред кори за баница, ред плънка настъргани ябълки със захар. Само дето в последния момент ми надонесоха едни конфитюри от дюли, каквито у нас не ядe никой, освен от мен. Реших да заменя плънката от настъргани ябълки с дюлите.
   В крайна сметка се получи нещо много вкусно и имам подозрения, че може да стане и с други мармалади. Остава да продължа с експеримента.
За самия сладкиш няма нужда от много описания. Слагам ред кори за баница ( по точно 2-3 листа понамачкани ) намазвам  (или напръсквам) с разтопено масло, смесено с ванилия. После разпръсвам от конфитюра върху корите ето така

   Добавяте малко орехи ако имате, после пак ред кори за баница, и така докато ви свършат корите. Аз моят щрудел го правя с половин пакет, защото го харесваме по-тънък. Въпрос на вкус. След изпичане се поръсва с пудра захар, което е единият вариант. Другият- на първата снимка, е да го намажа отгоре с малка част от сладкото, от което сладкишът много приятно се глазира. Като краен резултат - в къщата се носи аромат на ванилия и нещо сладко и печено.

 

Кюнефе (със суров кадаиф)

Много се чудех дали да пускам този пост - та нали вече съм показвала как се прави кюнефе с готово опечен кадаиф. Обаче със суровия кадаиф нещата се оказаха далеч по-добри, близки до оригинала, абе направо страхотия и някак не ми идеше да смушкам това ми изпълнение при  лаишкото от преди.
Суровия кадаиф ми го донесоха случайно (дори не знам от къде бих си го намерила сама) и
нямах съмнение, че ще направя точно кюнефе.
 
Моята рецепта е за     500 г суров кадаиф, от които станаха 2 тави.
За захарния сироп -    500 мл вода
                                  500 г захар
                                  ванилия
Кашкавал и моцарела, настъргани - около 300 г
Орехови ядки, нарязани по-наситно. Ако пък искате да е съвсем оригинално, отгоре трябва да наръсите с шам- фъстък :)
 
Първо правим захарен сироп - 500 мл вода и 500 г захар се сваряват. Оставя се да изстине. Може да се добави сока на половин лимон, аз това изобщо не го харесвам и затова слагам ванилия (а после десертът ми мирише на едновремешното ескимо ).
После хващам тавата и си приготвям към 300 г суроф кадаиф. В предния пост имах един симпатичен анонимен коментар, в който ме съветваха да намажа тавата със смес от масло и петмез. Аз петмез нямам, но имах маджун - гъст захарен сироп от цвекло. Намазах тавата с тази смес. Разстлах един пласт кадаиф, притисках добре и отгоре нагъсто сложих бучки масло. Изглежда така :
 

 
После разстлах пласт настъргани моцарела и кашкавал (за да е сладко -солено все пак).
 

   
Следва пак пласт кадаиф, пак намачкване и бучки масло.
След това се слага във фурната да се пече. Колко и как зависи от фурната, но да хване хубава кафява коричка отдолу и да се зачерви отгоре. Малко преди да е изцяло готов се наръсва с орехите. Ето го моятo опеченo кюнефе преди сиропиране :







Идва ред на захарния сироп, с който поливате десерта и накрая без да чакате много ядете. Тук трябва да добавя, че този десерт по принцип се прави в едни рингове, които според размера си определят колко да е голямо и дебело кюнефето. Аз за улеснение го правя в тава. В крайна сметка от това не страда вкусът, а само малко от външния вид. Но независимо от него кюнефе си остава калоричен, сладък и изключително неустоим десерт.




 

Запечено козе сирене с боровинково сладко. И гофрети

Откъде да започна?... Цяло лято се размотавах далече от кухнята и доброто ми намерение да направя отново от онова боровинково сладко, най-накрая се сблъска с реалността.

Боровинките изведнъж изчезнаха от пазарите, а мен ме обзе тиха истерия и предчувствие за голям провал! Защото домочадието ясно се изказа – искаме си сладкото!

После попаднах на новата фермерска платформа Farmhopping и реших, че там не може да няма боровинки. Имаше,  ама вече в друг формат – боровинките бяха превърнати на сладко, сезона им беше отминал.  

Понеже угрозата от домашен скандал ме застигаше, реших че ще си взема от готовото сладко, с риск да не бъде като онова, миналогодишното ми, дето си стоеше на цели плодчета, които приятно се разпукваха между зъбите, и което не беше отровно сладко и лепкаво, както повечето домашни сладка. 

Да не се отплесвам... Напазарувах и други неща – пресен босилек и магданоз, зряло козе сирене и слънчогледов тахан. Впечатлена съм от перфектната организация на сайта и от качеството на продуктите. За да не стане прекалено рекламно, минавам на кулинарната част, но което е хубаво и работещо, трябва да бъде (по)казвано и поощрявано.

Козето сирене беше по поръчка на половинката. Аз хич не бих се изкушила, но сега трябва да призная, че ми хареса – като вкус, плътност и аромат. Особено запечено на горещ тиган без мазнина и полято с лъжичка страхотно сладко от боровинки.

По поръчка на щерката, на нея изпекох друга плочка сиренце, но полята накрая с лъжичка мед - в момента, в който се карамелизира върху сиренцето, дръпнах тигана и преместих готовото сиренце в чинийка.

Какво да кажа за пресните зеленилки... Прекрасният им аромат трябваше да бъде уловен и запечатан в бурканчето със

зехтин по най-бързия начин. Моята технология е ясна – всичко зелено отива в пасатора, после в хубав буркан с винт и доливам зехтин, докато покрие зеленото.

Така съхранени, зелените подправки могат да ми бъдат полезни много дълго време и не губят нищо от уханието си.

 И обратно при боровинковото сладко -  все едно аз си го бях правила! За мен то си върви най-добре с домашна палачинка или гофрета, най-новата мода у дома.

Споделям една доказана рецепта за тесто за гофрети, за вас остава да се сдобиете с гофретник и почвайте! А най-добре подминете тази част, че не се отразява добре на талията!

2 яйца, 100 г разтопено масло,

по една ч.л. сол и захар

1 ч.л. (домашен) ванилов екстракт

600 мл мляко

Брашно – 2-2½ ч.чаши (или докато се получи смес по-гъста от тесто за кекс)

Бакпулвер

Всичко разбивате до гладкост в реда по рецептата, като брашното и бакпулвера се пресяват преди да ги добавите в сместа.  

В добре нагретия гофретник с черпаче сипвате от сместа, точно в средата, а с дъното на черпачето разстилате сместа напред-назад, докато тя достигне до краищата на формата.

Ако препълните формата, не затваряйте веднага горния капак, за да не изтече сместа навън. Изчакайте да се запече леко отдолу и спуснете горния капак върху гофретата без да го притискате – пак ще имате хубава и изпечена гофрета, може би малко по-дебела и не толкова релефна, но няма да се налага да чистите омазан и загорял  гофретник.

Добър апетит!

Сироп от смокинови листа + торта със смокини

        Бях  на гости на едни смокини, място където е топло и морско. Конфитюра вече ми го бяха приготвили, аз само набрах 30-тина узрели смокини за ядене, както и листа за сиропа. Той е с много интересен вкус, микс между зелена смокиня и нотка карамел, приятен, и както се оказа, изключително полезен. Ще дам линка, от където взех рецептата, със забележката, че в моя замених захарта с мед. Тук рецептичката 
     Добре се получи, радвах му се в хубава компания и слънчев ден. Ще е още по-вкусен, ако се разреди с газирана вода. И да кажа, че снимката не е крива, крива е само чашата, странен модел за чаши- огъната и наклонена, но пък на мен ми харесва.

За самата торта рецепта няма да давам. Може да се приложи на коя да е ваша рецепта. Имах бишкоти вместо блатове и крем от сметана и маскарпоне. Смокините ги нарязах на ситно, залях с вода да се покрият и добавих захар на вкус. След като повряха така, стана една гъста, мармаладоподобна смес. Нея положих
след първия блат бишкоти, преди крема.
Тортата тотално промени вкуса си заради смокините в нея и много се хареса у нас.
Надявам се да се хареса и на вас.