Домашен пастет от черен дроб

       Преди да споделя тази лесна рецепта за пастет в домашни условия ще ви напиша един цитат от една от любимите ми (ни) автори.
      Обичам да препрочитам книги, защото всеки път откривам в тях нещо пропуснато от предишнo четене. Този път беше пътеводителя на Дъглас Адамс. Цитатът ми напомни как едно време не мислехме какво има в кренвиршите, малотрайните колбаси и пастетите . Сега се ужасявам, че децата ще поискат да им купя нещо от гореизброените, защото не съм сигурна дали в тях има месо и дали изобщо съдържимото им е органично или поне от животински произход. В този ред на мисли попадам на  :
        " Безрадостни тръбички, пълни с хрущяли, плуващи в море от нещо топло и тъжно — Паметник на някой готвач, мразещ света и умрял сам и забравен от всички, сред котките си, на някое задно стълбище в бедняшки квартал“. Мда.. Дъглас Адамс си го бива.
      В случай, че се чудите за какво става дума -  точно за кренвиршите. Напълнени с хрущяли, плуващи в нещо топло и тъжно, бррр, това описание ще ме преследва всеки път, когато ги видя в магазина. Същите чувства и недоверие изпитвам и към пастета,  затова спрях да го купувам и реших сама да се пробвам да си направя.
     Вярна на навика си да скалъпвам моя си рецепта от всичко прочетено в нета ви представям нещо лесно и бързо. За намазване на около един хляб ви трябват  :
  
     100 г черен дроб
     100 мл чаена чаша прясно мляко
     царевично нишесте (или  пшеничен грис )  
     подправки - сол, черен и/или бял пипер, счукан бахар, индийско орехче или каквото пожелаете.

      Аз ползвах свински дроб, но ставало и с пилешки. Дробът се нарязва на парчета и се сварява за около 10 -тина минути във вода. Слагате в блендер и захващате млякото, което трябва да се свари. Намалявате силата на огъня и в млякото добавяте царевичното нишесте, така както когато правите кремче. Разликата е, че трябва да е малко по-гъсто от боза, защото с него ще разредите разбития дроб, който иначе би бил много гъст. Тъй като аз нямах царевично нишесте ползвах пшеничен грис и с него пастетът не загуби от качествата си, просто не стана толкова гладък.
    Искам да добавя,че мерките са леко ориентировъчни и пропорцията на дроб и млечно-нишестяна смес е пожелателна. 
    В блендера разбивате поохладения дроб и към него добавяте направената с мляко смес, докато се смесят. Аз сложих и малко чесън на прах и прибрах в хладилника да стегне.
    После пада едно мазане и ядене, но най-важното беше, че знаех какво има в моя пастет.
    Точно каквото трябва да има.

Какаови кексчета с орехи

Откакто Кайти пусна мъфините в нашия блог, мен не ме свърта да експериментирам с разни стари и изпитани рецепти за домашни кексове, но поднесени малко по-различно, мъфински, така да се каже! :)

Днес си поиграх да префасонирам една широко разпространена рецепта за всеизвестния и обичан у дома сладкиш "Негърско дупе". Името винаги е предизвиквало ехидна усмивка у мен, но нищо не мога да направя, именно така е известен този вкусен какаов сладкиш.

Лесни мъфини или шоколад с шоколад и шоколад

   Миналата седмица в един ресторант за десерт ядох шоколадово суфле. Ние със суфлето (ама не шоколадовото) имаме история, която още не е приключила и затова този пост не е за него. Този пост е за съчетанието на лесно с шоколадово. 
  Та поръчах си аз суфлето и въпреки, че се намериха по-капризни от мен да му намерят кусури, аз си изядох моето с удоволствие. Издълбах го добре за да не остане и грам от вкусната, течна, гореща, шоколадова смес и оставих само корите на суфлето, така както осите оставят само кожичката на крушата, след като я изядат отвътре. Това ме накара да направя извода, че дори и необичащите много сладко като мен хора не отказват шоколад. А когато детето ми се помоли да му направя нещо сладичко с думите "Ама, мамо, и нека да е шоколадово и с шоколад!" се сещам за мъфините. 
   Имам една рецепта за мъфини, която след много проби се пребори за първото място, защото е с най-простите продукти, които винаги имам в хладилника и винаги е сполучлива. С тази базова рецепта може да се направят солени мъфини (ако се добави сиренце например), а сладките варианти са безброй - зависи какво искате и имате да добавите вътре. Сега ще предложа моята шоколадена версия. 

   Трябват ви : 

Кисело мляко - 250 г

Яйце - 1 бр

Олио - 80мл

Бяла захар - 120г

Брашно - 250 г

Бакпулвер - 1 пакетче

Ванилия - 1 пакетче

Какао - 2 супени лъжици

Натрошен на малки парчета шоколад - един или колкото имате.

     Излизат около 12 броя.

    Смесете киселото мляко, яйцето, олиото и захарта  в купа.

В друга купа сте сложили сухите съставки - брашно (добре е да е пресято), бакпулвер, ванилия и какаото. Тях ги добавяте към течните и бъркате докато стане хомогенна смес, без да се мотаете прекалено.

   Разбъркайте добре сместа и накрая сложете парченцата шоколад.Напълнете формичките за мъфини. Не забравяйте да не ги пълните докрай, а да оставите около един пръст свободно място, за да може бакпулвера да има поле за действие. Печете 20 мин при 180 градуса или докато по клечката спре да лепне тесто.

  Отгоре мажа с течен шоколад и посипвам с шоколадови пръчици, е да, заради кулинарното желание на щерката. Имаме мъфини с какао и шоколадови парченца, плюс шоколадова глазура. 
  Пък суфлето... да внимава с мен. Един полууспешен опит няма да ме откаже лесно!
  

  

Свински крачета и супа- пача

     Супа-пача е нещо, което като шкембето, ми е по-зимно и сгряващо. Освен това след комбинацията с много чесън се налага еднодневна изолация, а да си стоиш у дома, когато навън е студено и неуютно не е никак лоша идея.

     Първите сготвени от мен свински крачета не можах да ям, защото за епилирането им беше натоварено милото, а то май не взе много присърце тази дейност. Така е, понякога мъжете нехаят за детайлите. Вторият път бях по-настоятелна и след като крачетата бяха обработени както трябва, се заех с направата им.

Кулинарни филми - ареее на кино !

    В последните години все по-рядко харесвам филми, но упорито продължавам да давам на Холивуд шансове, за които на него му е през.. мхм... крачола. Чат-пат някоя независима продукция успява да ме впечатли, но най-често се ядосвам за загубеното в гледане на глупости време. Като се замисля последният хубав (смислен ) филм за мен беше "Сектор 9", а след това нито Аватари, нито Хобити ми докараха нивото на еуфория, което беше предизвикано от него.

   Единственото, което гледам без да ме е яд, е детска анимация или филми на кулинарна тема. Затова днес гасим котлоните, хвърляме престилките и отиваме на кулинарно кино.

Класически палачинки

Отново е събота и разбира се, традиционно се заех с приготвянето на закуската. Днес имаше поръчка за палачинки, нищо особено, кой ли не знае да прави палачинки?! Ами, аз. Открай време това е запазена територия на моя мъж, но понеже тази сутрин го оставих да се наспи, просто се наложи да извадя тефтера със рецептите, в който си записвам най-сполучливите ми попадения. Специално при палачинките имам няколко поредни провала, какво не им уцелвам, нямам идея, но не стават хубави и това си е. В момента се напъвам да се сетя откъде я преписах тази хубава палачинкова рецепта, със сигурност беше от нета, обещавам да потърся след като си довърша писанията и да сложа линк.

Фокача с лук, лавандула и любов

          Фокачата била правоъгълен италиански хляб. Ако имате търпение да стигнете до нея, ще има и рецепта със снимка. Като в кулинарен блог. А как лавандулата и любовта са свързани, ще разкажа след малко. 
          Започнахме този блог преди година с любов. Сега... защо точно аз пиша за любов не зная, може би защото едно нейно разклонение хич не ми е ясно и опитите ми все още да го проумея  се простират във всичко. Конкретно за този пост са виновни:

          Моите приятелки- съблогърки, които според мен са върли любовчийки (момичета, сори, това е комплимент, за който ви завиждам :)) Поздравявам ги и ни пожелавам дълго кулинарно сътрудничество.
         Другото са предстоящите празници - вино, любов или кой каквото иска и може.

Третото беше един коментар на анонимен в блога ни, в който ставаше дума за вкуса на сърцето и идващото от него (ако ви се чете онзи дългичкия, по-надолу ТУК ).

Картофи на фурна

Изкуших се да постна това свръх елементарно ядене само поради една-единствена причина. Ако обожавате пържените картофи, но не обичате да пържите (независимо по каква причина), това е начина да ги приготвите по най-лесния възможен начин, като вкуса е именно онзи, на пържено в тиган картофче! :)

Преди да продължа, непременно искам да отбележа, че този тарикатски маниер го видях от бабата на моя мъж, която е (била) професионален готвач в ресторант и която досега ме е научила на доста трикове и майсторлъци.

Чеснови руладини с кайма

Руладините с кайма не са голямо кулинарно предизвикателство. С кайма може да готви всеки, дори без да има опит. Тези руладини са с пълнеж, лесни за приготвяне и са добра алтернатива за разнообразие, когато искаме да сменим кюфтетата с нещо друго. 

Моята предпочитана рецепта е следната :

Телешки език в масло и чесън, яйчена салата и овесени бисквитки

Ето, казах си всичко още в самото начало. След свръх апетитния постинг на Кайти за вкусни карантийки, пастърми и други нетипични за моята кухня благини, мислих, мислииих ... и взех, че се престраших.

Патешко магре (филе)

Публикувано от кайти
     
     Зимата е време на тъмните пива и тъмните меса. Такова месо е патешкото, а магре се наричало филето с кожата (и аз скоро разбрах от тук ). Най-важно за него е, че  е сухо и не трябва да се обработва топлинно дълго време за да не изсъхне съвсем. По желание се яде алангле, нещо с което не можах да свикна.

     Имах патешко магре под ръка и се чудех какво да го правя. След кратка разходка из нета и любимите ми кулинарни сайтове скалъпих и рецепта. 

Млечна баница

Публикувано от Gwendoline  
 
Не мога да си обясня как съм могла да забравя този толкова любим десерт от детството ми. Нямам представа и защо у дома никога не са ми приготвяли такова нещо, а винаги се случваше да попадам на млечната баница единствено по столове - училищни и студентски.

Миналата седмица с една приятелка имахме среща за обяд и подгонени от брулещия леден вятър из центъра на София, някак на майтап се намърдахме в стола на едно голямо учреждение. Влязохме в огромно помещение, пълно с хора, маси и вкусни миризми, един спокоен оазис насред нервния град. А сред изобилието от манджи, на рафта с десертите се кипреше забравената млечна баница.

Хорър или шкембе-чорба и пастърма

Публикувано от кайти
      
      Кръв, черва и мозъци -  за вас е филм на ужасите, а за мен са субпродукти, тоест нещо за ядене. Днес ще се опитам да ви заинтригувам с предложения от тази категория, но различни от най-популярния черен дроб. Как ви звучи - крехка пастърма от сърца, вкусна супа от език и класиката - шкембе чорба?

    За начало ви сипвам по една шкембе-чорба. Първо сварявам шкембето за около половин час и изхвърлям тази вода (ако ползвате готово сварено, това не е нужно ). После варя шкембето със сол, дафинов лист и черен пипер. Това е най-простия твариант. Аз обаче предпочитам във водата, в която варя шкембето, да добавя телешки крак (в идеалния вариант би било джолан), а понякога и някое свинско краче). Варя в тенджера под налягане за около 2 часа. Когато е готово добавям прясно мляко (200-300 мл) и правя запръжка от масло, брашно и червен пипер. След това много чесън и люто и се затварям в къщи поне за 24 часа!  :)

     Следва свинският/телешки език.

Да разтоварим (лятно)

Публикувано от кайти

От хола в трапезарията. Хранене.

От трапезарията - пред телевизора.

От телевизора до мамини (за да се наядем, естествено).

От там - обратно в къщи. Хоп - дошла вечерята и пак на масата.

Няколко дена на работа и... аууу отново празници.

Повторение на горното.

Познато ви е, нали :)

  

Рецепти днес няма, защото не са кой знае какви невиждани кулинарни постижения.

Само малко снимки и моите предложения за разтоварване, които правя в подобни  случаи. 

Зайченцето бяло

Публикувано от кайти

          Честита Нова Година на всички, с пожелание най-вече за здраве! Благодарим ви, че ни четете и се радваме на всеки, който се отбива тук в нашия блог.
          Ще открия 2013 година с нещо симпатично, бяло, пухкаво и ако решите да го ядете - вкусно. Заешко задушено във фурна.

         

Баклава

Публикувано от Gwendoline

Смятам да завърша участието си тази година в общия ни кулинарен блог с една всеобща любимка - празничната баклава. У дома вече ни обхвана предколедната треска, децата се вълнуват дали ще получат желаните  подаръци, а аз правя последни приготовления. Обичам да сме заедно около масата, обичам да имаме гости, обичам да подарявам подаръци, обичам хората да са доволни и щастливи. 

Доброто настроение винаги идва и от добрата храна. Тук споделям моя начин за приготвяне на баклава, който научих преди години от верния приятел нета и вече не я правя по друг начин.

Предколедно (нещо за пиене)

Публикувано от кайти

    Седмицата ми беше натоварена - психически и физически. За капак ме довърши и Коледния купон с част от хората, с които работя. Въпреки, че се опитвах да не прекалявам, на другия ден все още се чувствах преяла и леко препила, а краката ми носеха пресни спомени от високите токове на ботушите и хората, които друсках. Бях недоспала, беше ми студено и въпреки, че у нас е топло, обличах дреха върху дреха.

    Предобед някак мина, с децата изрязахме около 50 шарени и весели хартиени снежинки, които закачихме тук-там. Все още телом ми беше некомфортно и тогава се сетих за рецептата за топъл зимен коктейл със ябълков сайдер, който прочетох  ТУК , в случай че пожелаете да спазите оригиналната рецепта.

    Не си  падам по коктейли, но това определено беше точното нещо за случая. Леко измених рецептата по предложение на авторката и според моя вкус.

    Имах у нас от най-хубавият сайдер, който ако беше лято нямаше да хабя по този начин. Това, че е газиран не му пречи. Сложих го да се кипне заедно с десетина зърна карамфил, канела (трябваше да е на пръчка, но нямах) и щипка индийско орехче. Пропуснах да добавя твърдия алкохол -ром или някакакъв бърбън. Е, само този път.
    Добавих бучка масло (по желание) и прецедих, прелях в чаша, подсладих  с мед и мушнах няколко резенчета ябълка. След като го изпих загрях и се освежих, а светът стана топъл и уютен. 

               
   


















      Следобеда премина във фотосесии, направени от сина ми. Ето поздрави и от нашия коледен елен, който детето папарашки издебна, когато си  шушукаше нещо с Дядо Коледа. Онова на ухото на Еленчо е една от снежинките. Нямало розови снежинки ? Аааа, има, има - питайте дъщеря ми :)

      Толкова засега от мен, аз мисля малко да си почина. Ако не се видим до тогава Весело посрещане на Коледните празници и не се преуморявайте ! 

Сладки масленки, захарно-канелени бисквитки, какаови снежинки!

Публикувано от Gwendoline

Тези дни просто не мога да спра. Вероятно се дължи на предколедното настроение у дома и хубавия сняг отвън. Та искам да кажа, че произвеждам сладки, курабии и други нездравословни храни като на конвейр. Мъжът ми само вдига многозначително нагоре вежди щом отново мерне в списъка за пазаруване все същите продукти - масло, захар, брашно, канела, ядки. Вдъхновението ми идва от един любим сайт, чиято собственица не веднъж ме е черпила с нейните сладки творения, та поне знам с какво се захващам. 

Нещо за душата - трюфели

      Всичко започна с ваниловата есенция, която скоро си направих. Заинатих се, че няма да ползвам синтетичната и освен истинска бурбонска ванилия си набавих и ванилови шушулки пак от този вид. Не съм разбирач на ванилии, но Ради  (колежка ) ми каза така :  - Ще ти взема и ще ти пратя бурбонска, тя е най-хубава. После при Йоана прочетох същото и пак там нагледно видях как стават нещата.
      И ето ме с няколко разцепени на две ванилови шушулки, малко алкохол (най-добре водка, но може и друг), десетина и кусур дни чакане и малко шишенце с много и прекрасен аромат. 

      

Домашна лека торта

Публикувано от Gwendoline

Не знам какво ме прихвана снощи, но реших да направя една тортичка. Сигурно защото видях кутията с маскарпоне в хладилника и ми стана гузно, че я оставям така да отвисява, вместо да направя някой сладкиш. Днес е събота и тъкмо всички сме си у дома, идеален повод да има нещо по-така за десерт. За пръв път правя домашен пандишпанен блат, сигурно можеше и по-добре да стане, подозирам че не се надигна достатъчно. Ще пробвам пак скоро.

Пъстърва на фурна. Идва Никулден!

Никулден е утре, но аз не издържах и метнах във фурната купената днес пъстърва. Не ядем често риба, за мое съжаление, но просто няма откъде да си набавя прясна риба. Замразената не я признавам. Днес приложих най-простата тактика - наредих рибите в тава, наръсих отвън и отвътре с подправка за риба, после напъхах резени стар лук във всяка риба, ръснах отгоре зехтин и май това е всичко. А да, сложих в тавата и няколко кръгчета морков, за цвят.

Ориент експрес

       Ако не обичате агнешко, това не е вашият пост. Ако  обаче  сте любопитни да внесете арабски привкус във вашата кухня, ще се радвам да продължите с мен.
      Дадоха ми шилешко месо - тоест поотраснало агне, преди да стане дърта овца. Беше от предпочитаното ми - с кост. От този вид става най-вкусния месен бульон и хич не ми се слуша как агнешкото мирише. Мирише на агне, както пилешкото на пиле и рибата на риба. И на тази тема много се паля, за което се извинявам отсега.
      Та значи - месцето беше оваляно обилно със черен кимион и оставено да полежи така няколко часа. Тази подправка обикновено я ползвам  за поръсване на питки и солените курабии, които правя.  Има интересен вкус, който се затруднявам да опиша. Снощи дъвках усилено няколко зърна с тази цел, обаче не, не мога, и не ми остава друго, освен да кажа, че няма общо с познатия ни вкус на  кимион и придава интересна нотка на яхнията.

      Изглежда така  :

П, Пости, Праз

 Публикувано от кайти  

   Постите ли ? Аз не, но веднага оказвам пълна подкрепа на тези, които спазват тази традиция, с няколко идеи. Хрумна ми, когато правех набързо ей тези гъбки, напълнени с чесън и маслинка . Странна, но приятна комбинация между другото (и се извинявам за туфата с магданоз, но аз него не го ям, а направо паса ).

    Та значи - имам един любим зеленчук, който е леко пренебрегван и с който ще ви занимая след малко – праз. Той е в разгара на сезона си и освен с месо е много вкусен и постен. Например,ако сготвите праз с ориз.

    И така, започвам по хронология.

Какво да сготвя набързо ?

   Не, не и не.

   Заглавието трябваше да е " Всички обичат мексиканско ", което е реплика от любимо филмче на децата, но пътя ми до Мексико в кухнята, мина именно през питането  - "Какво да сготвя набързо ? "
   По принцип знам и ползвам някои рецепти - сирене по шопски в микровълнова (20 минути ), леко задушено пилешко месо и лъжица сметана накрая (30 мин)  или картофи нарязани на по-дребно с колбас (бекон, пилешко), малко кашкавал отгоре и бум във фурната под формата на запеканка (40 минути). Сега обаче мисълта ми е за самото питане.

    Освен,че майка ми имаше едно готварско книжле с това име, този въпрос го задавам, ако се налага да се впиша в разнородна женска компания, която не познавам добре (например на автобусна спирка с колежки). От това се раждат и добри идеи - например едната казва -  " Що ли не метна един боб ? ", другата  - "Абе я да взема кило кайма ..", а на мен ми идва наум да комбинирам и двете, защото ги обичам.

   Това представлява чили кон карне или казано на български - боб с кайма по мексикански. Става бързо (с консерва боб), телешката кайма се води диетична, а и децата го харесаха. Върви с биричка или вино, освен ако не сложите от тях, защото има и такива рецепти. Всъщност рецепти бол, вижте например ТУК  . Хубавото е, че това е манджа, която търпи вариации. Първото ми чили кон карне беше доста чили и си го ядох сама, във второто не сложих царевица и така всеки път с нещо повече или по-малко, но винаги вкусно.

   Следва  една мексиканска пилешка супа. Рецептата е на мой колега, който освен финансов има и сериозен професионален кулинарен стаж.

   Задушават се чушки (и люти), лук и чесън, счукан бахар и зърна бял пипер. Добавя се пилешко месо ( за предпочитане от филе и без кубчета изкуствен бульон). Когато месото е сварено се добавя предварително запържено в масло брашно, с което супата се сгъстява. Сервира се с парчета авокадо и прясна салца (обикновено ги пропускам) и лимонов сок. Проста, с деликатен вкус на истински бульон, вкусна и сгряваща.

   Тази супа се поднасяла с тортила чипс. От него между другото трябваше да направя начос, пак по желание на децата,но отпадна ( fuck- off Cartoon network). Те просто си го ядяха така.
   А когато направя истински тортили непременно ще се похваля.

   И за край исках да завърша със снимка и кратко описание на едно гуакамоле, ама и двете се налага да ги чакам, а на мен търпението ми е липсващо качество.
   Толкова за комбинацията  Мексико и бързо готвене.
   Набързо :)

  
  

 

 

Нещо солено за закуска

Публикувано от Gwendoline

Събота е и всички сме вкъщи. Сутринта се събудих отпочинала, лежерна, за никъде не бързам и не дебна с едно око стрелката на часовника, както е в обикновен делничен ден. Ха, доброто ми настроение бързо се преобразува в желание да угаждам на домашното народонаселение и затова се заех да им спретна една по-завъртяна закуска.

Тези солени кексчета ги видях тук и вече два пъти ги правя съвсем успешно. Рецептата леко я измених, като вместо бяло брашно сложих грахам, а сиренето котидж въобще отпадна от рецептата, такова не се намира в моя хладилник, та сложих съвсем обикновено натрошено сиренце. 

Не смятам, че кексчетата загубиха нещо от тази промяна, освен че с бялото брашно придобиват по-златист вид, а с грахама стават по-тъмни и не съвсем представителни. На вкус обаче тези мини кексчета са много добри, идеална закуска и добро начало на един слънчев, мързелив ноемврийски съботен ден.

   

Да почетем празника, за всеки случай! :)

Тази година не правих нищо по случай разпространения вече и у нас Хелоуийн. Просто възрастта на децата е такава, че едното е вече голямо, другото - твърде малко.

Все пак, за да омилостивим Духовете, реших да постна един тиквен сладкиш, който правих преди... една година. Отново няма да давам рецепта - основата е като кекс, покритието е от тиква - не помня как го направих, действах на автопилот.

...

...

...

Всъщност, липсва ми домашното отбелязване на тази нощ! Може би, защото дълги години голямата щерка правеше големи и весели организации. Затова, за да не е пък съвсем без нищо, реших все пак аз да се маскирам. И да, успях да изплаша домашните си - надявам се - и Духовете! Традиция, няма как - макар и нова! :)

...

Триизмерна торта-кученце

Едната от сестрите ми продължава да експериментира в тортено-кулинарния отрасъл - сега са наред триизмерните торти.

И понеже много искат да си вземат лабрадор, първата триизмерна торта е едно малко лабрадорче.

...

...

Рецепта и начин на приготвяне, то се знае, няма да пиша - твърде далеч съм от тия умения и съответно не зная нито едното, нито другото. Затова пък ме бива по яденето. :)

Ето го кученцето - разрязано. ;)

И още един път - от друг ъгъл:

...

Покрай тортите и кучетата се сетих, че в някои азиатски страни яденето на кучешко месо е възприето за нормално и в реда на нещата. По същия начин, както при нас е прието за съвсем обикновено яденето на съответните други животни. Та, малко на майтап, ако на някого му липсва кучешкото месо у нас, спокойно може да си прави такива тортички. Пък и с форми на други животни - ако е решил да се пробва във вегетарианството. Е, вкусът е съвсем различен, но поне ще си подслади душата. :)

Лесна баница за мързеливци

Ще продължа темата за домашните баници, започната от Magicktarot в предишната публикация, но вярна на себе си, отново ще наблегна на леснините в готвенето. Не знам защо някои хора не ми вярват, че хич не обичам сложните изпълнения в кухнята (знаят се кои са, хихи), но пък винаги оценявам старанието и постиженията на други, по-сръчни, по-вдъхновени и с повече опит в кулинарното изкуство.

Днес ще споделя моя начин за една бърза домашна баница по изпитана (и признавам, открадната!) рецепта.

Необходими продукти:

• един пакет готови кори
• 5 яйца
• 1 ч.ч. натрошено сирене, може и повече
• 1 непълна лъжичка сода
• 1 кафена чашка олио
• 1 ч. ч. вода

  Време за приготвяне - около 10 мин.

Разбивате яйцата, водата и содата. Добавяте натрошеното сирене и олиото. Избирате средна по размер тава и започвате да редите лист по лист корите, като върху всеки намазвате от сместа. Ако не ви стигне, направете си още смес, като за последния лист трябва да остане малко за заливка отгоре. Ако не печете върху хартия, тавата трябва да се намаже с мазнина.

Баницата се пече на предварително загрята фурна на 200 градуса за около 30 минути. Нарочно предавам в телеграфен стил рецептата, защото не представлява нищо особено, освен факта, че така направена, баницата става лека и немазна, което в моето семейство силно се предпочита. Аз самата обичам по-мазна баничка, ноо, съобразявам се с преобладаващия вкус у дома. 

Предполагам всеки знае, че е хубаво горещата баница да се наръси със студена вода и да се покрие с кърпа за известно време. Като поизстине се нарязва на парчета и е време за ядене. Добър апетит! 

Вита баница от грахам брашно със зеленчукова плънка

Вече няколко пъти правя вита баница. Най-неочаквано за мен, понеже мислех, че никога в живота си няма да се науча и няма да направя дори една, тъй като не ми се е удавал случай, а и баницата не е най-диетичното ястие. Направих обаче компромис - използвах пълнозърнесто грахам брашно, а плънката, то е ясно, за да се спази разделният принцип - от задушени зеленчуци.

Ето я в цялост и готовост:

Рецептата за тестото видях от Нета. Много е лесна.

1 кг брашно

1 супена лъжица винен оцет

1 с.л. сол

хладка вода на око

Замесва се средно меко тесто, разделя се на 7-8 топчета и се оставя да престои 20 минути. После се разточва с точилка - да стане по-голямо от педя и се тегли с ръце - както стане! Постепенно човек свиква с разтеглянето и се получават сравнително тънки кори. Разтеглената кора се поставя на плота, върху който се работи, намазва се на око с краве масло или друг вид мазнина и по средата й се полага плънката. После се завива и се слага в намазнена тава. Отгоре самата баницата се намазва с олио или масло. Готово разположената в тавата баница се слага в затоплена фурна и се пече, докато се зачерви. Аз я слагам първоначално на 190 градуса отгоре и отдолу, след около 30 минути увеличавам на 220 за още 20 минути - но всичко това се прави на око, то се знае.

Плънката от зеленчуци:

1 глава кромид лук

четвърт зелка

половин броколи

четвърт карфиол

1 зелена чушка

1 морков

1 домат

сол, черен пипер, червен пипер, чубрица, майорана, копър

Нарязани на ситно се задушават в тенджера с малко вода и мазнина, докато поомекнат.

Като се извади от фурната, още докато е гореща се напръсква с малко студена вода - може би, за да поомекне, тъй като пълнозърнестото грахам тесто е доста грубо и твърдо. Но по принцип това с напръскването се препоръчва при всички видове баници, дори и тези от бяло брашно.

Ех, много ми харесаха тези баници! Засега няма лоши последици за фигурата ми, още повече, че ги хапваме с червено вино. Но може и заради него да е тази липса на последици! :)

Домати с босилек

Публикувано от Gwendoline

Не знам дали това е точно салата, вероятно може да мине и като разядка, най-вече заради вида си. Става дума за любимите ми розови домати, в комбинация със сирене, чесън и босилек. Особено последното.

Винаги използвам от розовите домати, защото имат съвсем друг вкус от обикновените, както и винаги ги беля. Не правя компромис за нито едно от двете.  

Следва нарязване на шайби на всеки от доматите, с дебелина около половин сантиметър. Подреждам ги в по-широчка чиния, като плато.

А това е пастата от размачкано обикновено краве сирене, солидна доза зехтин, шепа ситно нарязан пресен босилек (може и сух) и две-три смачкани скилидки чесън. Ароматът, който се носи от тази непретенциозна смес е меко казано божествен. От нея гребвам с лъжичка и поставям върху всеки от доматените резени. Ако ще поднасям салатата пред гости, доматите ги режа непосредствено преди сядане на масата, защото ако престоят, губят от вида си. Пастата обаче я подготвям поне час по-рано и я оставям в хладилника хубаво да се смесят ароматите.

Остана да си призная, че любимото ми питие е мартини, което може би не е най-подходящото за тази експлозивна разядка, но на мен ми се услажда винаги и този път също не го пропуснах. 

Наздраве от мен и да знаете, че тези домати са просто един път! :)

Плодова торта на инат, а всъщност е сладкиш

Публикувано от кайти  
  
   Аз съм домакиня. От новия съвременен тип. Kаквито сме повечето жени тук.
   За мен това изявление не включва само сериали, пиене на кафе със съседки и гоблени. Oзначава, че мога да готвя повече от добре, да поддържам себе си и жилището си, да ходя на работа и да си гледам децата. А това в днешно време си е трудничко.
   И  представете си - чета един ден в някакъв от любимите ми кулинарни сайтове, как истинската домакиня ТРЯБВАЛО да може да прави И торта. Щото манджи и меса всеки можел.
  - Че ти торти не правиш - казвам аз на себе си, четейки.
  - Кой бе ? Аз лииии ? - извисява фалцет второто ми инатливо аз. - Не си познала !
  Не съм по сладкото, правила съм малко торти с прости рецепти, дето не трябва да деля жълтък от белтък или да сипвам на тънка струйка някакво нещо в друго нещо.Това е за напреднали, пък аз май не съм. Сега обаче е засегната честта ми домакиня и веднага се заравям в рецепти, докато си харесам една рецепта за лек плодов сладкиш с полу-пандишпанено тесто и сини сливи (такива имах под ръка), които да префасонирам в торта.
   Себедоказването започна, но линк с източник не мога да посоча, защото преписвах рецептата, а него изгубих в ровенето.Впоследствие се оказа, че това е много популярният обърнат сладкиш с плодове. 

   Най-долу ще запиша рецептата, а сега само ще разказвам. Започнах като карамелизирах захар ( количеството - по желание) и още горещият карамел изсипах на дъното на формата за печене с махащ се ринг . За карамела сложих 2 с.л захар и малка бучица масло на котлона. Не бърках, а само разклащах. Не знам защо, но като пекох, този карамел намираше начин да изтича и да капе върху печката, така че в следващите рецепти карах без него. След това наредих нарязаните на две сливи с отрязаната част надолу. Впоследстие сладкишът се обръща и плодовете остават отгоре. Разбих четири яйца с една чаена чаша захар до получаването  на пухкава смес, без следи от кристалчета. Отделно пресях една чаена чаша брашно и я размесих с един пакет бакпулвер и две ванилии.
  Добавих внимателно брашното съм разбитите яйца със захарта и получената смес изипах във формата за печене върху сливките. След това във фурната (в никакъв случай отдолу) на около 150-180 градуса, като към края я намалих още. Пробвах с клечка дали е готов, като клечката я забивах поне на три места - в центъра и в периферията, която при мен се опича по-бързо, докато средата остава все още сурова, затова внимавайте :) 
  Обърнах още топла тортата върху поднос и  всички сливи ми се усмихнаха щастливо ето така :

    Реших да направя един сметанов крем, като разбих кофичка сметана с пудра захар и ванилия. Сложих го отгоре, но да ви кажа честно, с първоначалния си вид (като на снимката) сладкишотортата изглеждаше не по-зле.
    Снимка с крема нямам, защото атаката на народонаселението у нас ми попречи, добре поне че я снимах така.
    За всеки случай след седмица повторих за да затвърдя резултата, като този път я поднесох с топка сладолед. После я направих с ябълки. После я направих без плодове и след разрязване на две имах и блатове за торта. По някое време пробвах с нектарини и...оказа се сполучлива и лесна рецепта.
    След всичко това с новопридобито самочувствие, си направих няколко извода :
    Първо - не мързелът, а инатът е голяма работа.
    Второ - най-тежко е, когато трябва да доказваш нещо на самия себе си.
    Спокойно бе, домакиня си - това е трето, но към мен си. 
    Та така- вече мога спокойно да се връщам към соленото и месата.  

   Иначе рецептата на кратко: 

      4 яйца 

      1 ч.ч. захар 

      1 ч.ч пресято брашно 

      1 ванилия 

      1 пакет бакпулвер (аз слагам по половин ч.л сода и лимонтозу, което представлява самия бакпулвер)

Лято сбогом .

   
   Лятото свърши. Не само, защото из въздуха мирише на печен пипер, а звуците на резачки са нещо обичайно за почивните дни.
   По ненарочна  статистика го установявам винаги, когато наближи началото на септември, защото тогава имам рожден ден. Винаги за ден -два става хладно и един тъничък вятър напомня злорадо - Радвай се докато има още топли дни, че ще свършат.
    Горещи дни ще има, даже и през ноември, но нищо няма да е същото. Аз обожавам топлото, дори да ме кара да лепна като тулумбичка или да ми забавя мисловните и физически процеси, като муха, залепнала в мармалад.
   Точно с мармалад от сливи реших ритуално да се сбогувам с лятото.
    Сега ще напомня, че ние трите още в началото решихме тук не само да готвим, но и да си говорим. Затова отново няма да ви утежнявам с рецепти. Сладко от мармалад може да си направи всяка домакиня, стига да иска. Аз от друга страна не съм и от домакините, които фанатично ще правят всякакви зимнини, само защото домашното било по-вкусно. Когато мога обаче ( при мен е когато имам време) с удоволствие правя някой мармалад, защото е лесно и приготвянето му е микс от аромати, консистенции и вкусове.

     Ето нарязаните сливи, които стояха една нощ със захар. Отвътре са жълто-зелени като сгорещени и изсъхнали от юлското слънце треви, а отвън сини като топла августовска нощ. 

   Следват любимите ми неща - няколко карамфилчета ( по навик сдъвквам едно ), ванилия на прах и няколко листа индрише. Карамфилът придава един особен тръпчив аромат,който се допълва с този на сливите. Ванилията е....ама  вие си знаете вълшебната и миризма, няма какво да ви я описвам. А индришето подозирам, че се ползва и защото е естествен стабилизатор. Заедно със сливите са като магия. Лятна магия.

  След това го оставям да се вари кажи - речи само, но бъркам по малко.Накрая слагам в бурканчетата и готово. Това, което не се е събрало в тях, бива почти веднага изядено с няколко домашно - приготвени бисквитки.

    Мдааа...лятото се изниза като мехурчетата на направения от дъщеря ми Принцески плодов пунш ( проста лимонада, с парченца плодове, ама и индустрията за деца не прощава ).

      Пиех студената лимонада в горещия ден и се прощавах с лятото.Спазих кулинарния ред, като го посрещнах със скарите и го изпратих с десерта.

Ще го чакам догодина отново. С разни спомени и няколко бурканчета мармалад.