Translate

понеделник, август 18, 2014

Пресен босилек за зимата?


Първо да отбележа, че не съм откривателя на топлата вода. По-скоро става дума за добре забравени  ежедневности от бита на бабите ни, а и от доста по назад във времето. Миналата година с голямо старание си отгледах няколко саксии на балкона с т.нар. сладък босилек. Цяло лято щедро си го ползвах пресен и уханен, изсуших си и за зимата, но есента все още имах няколко китни стръка, които не щяха да увяхват и накрая им намерих цаката. Решението беше соломоновски просто - зехтин!

По принцип всеки знае, че едно време благоуханията са били съхранявани в масло. Това е било единствения начин да се капсулова аромата за много дълго време. Е, и аз така - направих си благоуханна смес от ситно нарязан босилек, полят обилно със зехтин. Стигна ми за едно бурканче, което за по-сигурно скътах в хладилника, а за следващото лято си обещах да не пропусна точния момент и да си направя много повече. Лятото отдавна беше отминало, но аз всеки път когато исках да хапна доматки със сиренце, задължително слагах една лъжичка от босилковата смес и ми ставаше едно лятно, жегаво. Ароматът си беше все така силен и неустоим дъъълго време (за жалост, бързо свърши, далеч преди зимата да нахлуе).
Листата на босилека е най-добре да се оберат някоя сутрин, точно преди цъфтежа, тогава са най-ароматни. Тази година без колебание "ожънах" реколтата, измих и подсуших листата и ги метнах в кухненския робот заедно със солидно количество хубав зехтин. Пасирах и готово! Реших да импровизирам малко - с част от сместа напълних формичката за лед и я прибрах в камерата. Не съм съвсем сигурна дали това е добро решение, но ще споделя след време. За себе си реших, че това е единствения начин да запазя непокътнат част от босилека чак до зимата, защото този в буркана бързо свършва. Може да се каже, че все едно го скрих от себе си. :)


И още - босилекът винаги трябва да е покрит от зехтина, така не потъмнява и не мухлясва. Капачката на бурканчето (или кутия с капак) също трябва да е добре затворена. Предполагам, че по същия начин може да се съхранява магданоз, копър и всяка друга зелена подправка, но засега имам опит единствено с босилека. Както казах, не съм откривател на топлата вода - ето още по темата за тези, които имат съмнение в тази стара технология! Важното е да споделим ценната информация навреме, така че - обирайте босилека сега!:)

понеделник, август 11, 2014

Руло от тиквички, други неща и трите гадчета


    
    Тиквички не обичам и малко от рецептите с тях ме интригуват. Когато човек не харесва нещо, е по-лесно да  му намира недостатъци, както май е и с хората. Та към тиквичките проявявам капризи, харесват ми само на кюфтета. За да избегна пържените, плувнали в собствен сос и олио, правя подобни на печени на фурна, върху намаслена хартия, стават леки и всички ги ядем. Ако пък ви попаднат бейби тиквички, стават страхотни, с марината, същата на киселите краставички. Рулото от тиквички видях при Траяна. Пробвах го, много се хареса, а рецептата и, на която се доверявам на 100% е ТУК. Внесох промени, които ще напиша, колкото да не се упреквам, че освен да готвя и снимам, ме мързи и да пиша.
   Сега за трите гадчета. Да, това са моите най-любими деца, които са толкова капризни за ядене, че тази дума е най-милото определение, което мога да им дам. Едното изяде първото си цяло кюфте на 6 години, другото прояде домати и тиквички чак на 10, а за третото няма да говоря, че няма да ми стигне мястото. При наличието на практически всеяден тате, едно страшно подозрение се заформя в главата ми - че има ген на кулинарна капризност и о, боже май, са го взели от мен. А тиквичките ги проядоха покрай въпросното руло, вече да си мина на думата и да дам рецепта.
   2 големи тиквички се настъргват, моите на две на три, заедно с
   3-4 скилидки чесън ( или в чопър за по-лесно и фино )
   отцеждат се от водата, което аз така и не успявам да направя, затова добавям и
   3 с.л брашно плюс най-важното
   3 яйца
   1-2 с.л. олио, сол и копър

    Сместа се сипва върху намаслена хартия и се заравнява. Пече се докато се втвърди и е готова. Отделно правя плънка, като моята е от изкиснато сирене и  2 с.л. заквасена сметана, за да е по-кремообразно. Хубавото е, че може да сложите вътре каквото си поискате.
   Когато извадите готовия блат, разпределяте сместа в единия край по дължина и леко завивате, отлепвайки внимателно и завивайки. Понеже има яйца, блатът е еластичен и се навива лесно. После отгоре сложих малко настърган кашкавал, запекох леко и чаках да изтине.
   Поднесох с чесново млечно сосче и за първи път не търсих кусури на тиквичките.

четвъртък, август 07, 2014

Селска доматена манджа с чушки и сиренце

Зарязала съм си кухнята на провала. Не ми се готви, нямам муза - освен едни бързи салати или елементарни аламинути, нищо друго не пипвам напоследък. Децата вече не питат какво ще има за вечеря - просто ровят в хладилника и преживяват на кисело и прясно мляко, плодове, сиренце, такива работи (каква гадница съм само!).
Преди няколко дена се сдобих с едно кашонче градински домати и чушки, чийто аромат ме накара да запретна ръкави и набързо да завъртя най-простата възможна лятна манджичка, спомен от някогашните лета на село.
С пасатора смлях на пюре около 2 килограма домати. Десетина зелени чушки, измити и почистени от семките, нарязах на дълги ленти и задуших в тигана с малко сол и цели скилидки чесън. После ги прехвърлих в найлонов плик да доомекнат, а в тигана пресипах доматеното пюре. Оставих го да изври наполовина и върнах чушките обратно в тигана. Изключих котлона и набързо рендосах отгоре половин буца сирене. Малко разбъркване и готово!
Накрая, преди да сервирам, метнах няколко пресни скилидки чесън, нарязани на ситно, можеше да добавя и наситнен пресен магданоз, но в лакомията си просто забравих. С изключение на четиригодишния ни дребосък, който категорично отказа да яде от "тази гадост", останалите бяха много доволни. Чиниите бяха облизани до дъно. А вкъщи така вкусно се размириса, че и на комшиите сигурно им се дояде! Добър апетит!

събота, юли 26, 2014

Домашен хамбургер и по-малко приказки

      Домашни хамбургери, освен по блоговете, гледах при Джейми Оливър. Оказа се, че имало някаква традиция какъв да е вкусът на един хамбургер. Аз като израснала с банички от 4 стотинки и боза от 6, не познавам истинския им вкус, защото ям хамбургери сега покрай децата. Затова у дома си ги правя както си искам. Няма да ви занимавам и с много приказки - няма някаква рецепта, а само идея. Имах във фризера ето тези сплескани парчета от смесена телешка и свинса кайма, които запекох на грил тигана. Само ги бях овкусила с някакви подправки.



Имах и хлебчета, картофки, салата айсберг (или някаква маруля ако няма ). Всичко влиза в употреба.

 Този лук, който се вижда на снимката е маринован от предната вечер. Има уникално приятен вкус - хрупкав, кисело-солен и не люти като пресния, за да няма мрънкащи деца. Рецепта не давам, моята е на око - в едно бурканче сложих сол, захар, оцет и вода, в които шайбите лук престояха една вечер.

 Задължително присъства и домашната ми майонеза без яйца, само със сметана. Кетчуп нямах, но и никой не ми поиска, а майонеза ядохме и на следващият ден.


Завършвам със полуготов и сглобен хамбургер, готовият просто не оцеля до сесията. 


Това е засега - както казах, само идея. И ние в нашия блог не обичаме много-много през лятото да готвим, което личи по честотата на публикациите ни. Простимо е :)
Моят уикенд ще е мързелив и летен, пожелавам същия  и на вас !

четвъртък, юли 17, 2014

Шоколадов чийзкейк

Да започна така - ако сте почитатели на тройно-шоколадовия вкус, воала, този чийзкейк има всички шансове да се превърне във вашия любим десерт! Рецептата намерих миналата година от този сайт и вече два пъти успешно се справям с изпълнението. Вторият път направих малки корекции, според моя вкус, но както се препоръчва в оригиналната рецепта, най-важното е да осигурите качествени продукти.

Особеното на този чийзкейк е, че се пече, но иначе е съвсем лесен за изпълнение, цялата хамалогия е не повече от половин час. Ето необходимите продукти, с малки промени спрямо оригиналната рецепта:
  • 3 бр. натурално крема сирене (вместо 4)
  • 3 яйца, на стайна температура
  • 80 г масло, разтопено
  • 2 пакета какаови бисквити "Роден край" (вместо един и половина)
  • 4 бр. шоколад от 100 г (единият е за кувертюра)
  • 200 г заквасена сметана
  • 200 мл течна сметана
  • 150 г кристална захар (вместо 200 г)
  • ванилов екстракт
  • плодове за украса, стърготини от бял шоколад
Какаовите бисквити се натрошават ситно и се омесват с разтопеното масло. Сместа се прехвърля в подвижен ринг с дъно  и хубаво се пристиска с лъжица, докато се изравни. Готовият блат се прибира в хладилник за около половин час. На водна баня разтопявате шоколад - аз използвах три броя от по 100 г, два натурални и един млечен. Следва приготвяне на пълнежа - крема сирената и захарта се разбиват с миксер, след което охладения шоколад постепенно се прибавя към сместа при непрекъснато бъркане. Последни се добавят яйцата, едно по едно, след всяко разбърквате енергично до пълно абсорбиране. След яйцата идва ред на заквасената сметана. Последна е ванилията, аз използвам домашно приготвен екстракт, който няма нищо общо с онова бяло прахче по магазините. :)

Когато сте готови и сместа изглежда абсолютно хомогенна, извадете ринга с бисквитения блат от хладилника и изсипете вътре крема. Печете на средно положение във фурната, на около 170-180 градуса, без вентилатор. Наблюдавайте как върви процеса и ако забележите разпукване на блата, намалете леко температурата. Чийзкейкът е готов за около 50 минути, като трябва да остане леко течен в средата. Оставете го да изстине на стайна температура за около час.
През това време подгответе шоколадовия кувертюр - загрейте течната сметана и в нея натрошете на парчета още един натурален шоколад. От охладената смес с лъжица първо сипвайте по края на блата, за да се получат красиви шоколадови капки, а останалото количество разлейте в средата на блата. От тук нататък започва декорацията. Аз използвах замразени горски плодове (от Била) и половин настърган бял шоколад. Плодовете, разбира се, бях размразила предварително, след което внимателно ги подсуших. Украсата може и да е от ядки като филирани бадеми, лешници, който както предпочита. 
За финал, готовият чийзкейк се завива в домакинско фолио и заминава за една нощ в хладилника. Резултатът е невероятен шоколадов вкус, удоволствие за сетивата и радост за окото!   



четвъртък, юни 05, 2014

Соден тутманик с кашкавал и конспирация

     
      Не ми се спори за и против, не искам да ме убеждават  или да убеждавам. Чета напоследък някаква нарастващо, почти истерично мнение как живата мая била много вредна, разяждаща, дайте да си правим хляба с не знам си каква закваска. Горките гадинки Saccharomyces cerevisiae  познати още от древен Египет за производство на бира и хляб тутакси бяха обявени за създадени в лабораторни условия някъде миналия век ! издръжливи на над 100 градуса ! и причиняващи страхотии в стомаха и червата. Друг е въпросът кога и как е създаден процесът по изсушаване и предлагане на маята като такава на прах, както нес-кафето, както и други подобни. 
     Невежеството да се бъркат дрожди с бактерии го подминавам, но най-странно ми се видя, че навсякъде се цитира дословно един и същи пасаж от нечие изказване, което си е меко казано подозрително. Какво да се прави – дай му на човек световна конспирация и му гледай сеира.В крайна сметка, знам ли и аз кой доколко е прав, моето мнение е, че в днешния отровен свят просто не бива да прекаляваме с нищо набедено за вредно, а останалото граничи с параноя.
      За да покажа уважение към чуждото мнение, дори да ми се струва нереално, публикувам позната рецепта за соден тутманик, но вместо класическия със сирене, този е и с кашкавал и става страхотен. Содата поне все още не е набедена за вредна.
Продукти
1 ч.ч. кисело мляко
в  което е угасена 1 ч.л, сода за хляб
2 до 2 ½ ч.ч. брашно, за да стане гъста, лепкава смес
по желание 1 яйце
Щипка сол
Настърган кашкавал – примерно 100 г, и малко сирене, пък който иска може и само сирене
1/3 ч.ч. олио
По желание нещо за поръсване. Аз ръся най-често  с маково семе и бял и черен сусам.
Всичко се обърква, като брашното се слага накрая.После се добавя кашкавала и натрошеното сирене и се сипва там, където ще се пече - някакъв намаслен съд. Получава се гъсто, едва потичащо тесто, на което му помагам с лъжица за да го настаня и изравня в караванката. В моята фурна става по-бавно – около 40 минути на средна температура, но в общи линии се пече докато се зачерви.
      Изчаква се да изстине, реже и се яде сладко сладко. Конспирацията е овладяна.


петък, май 16, 2014

Печено пиле върху сол... с гарнитурата


Това вече съм го споделяла тук, в блога. Печенето върху сол е страхотен трик, вкъщи редовно го прилагам, най-вече защото яденето само си става, не го дебна кога е готово, дали ще прегори или нещо подобно, а да не говорим колко е вкусно месцето. Имам си изпробвано правило - цяло пиле се изпича идеално за 50 минути, на 200 градуса, без вентилатор, средно положение във фурната. Може леко да се мазне с масло по сухите места, но не е задължително.

Този път направих един експеримент - понеже имах само половин пиле, тавата ми стоеше празна и ме предизвикваше да я допълня сн ещо. Реших да сложа около пилето добре измити картофи, една глава лук (обелена) и нарязан на едри парчета морков. Съжалявам, че не сложих още лук, защото резултата беше фамозен! Освен печено пиле, имах и гарнитура от печени зеленчуци. Единствената мазнина, която добавих, беше няколко капки зехтин върху зеленчуците, най- вече върху лука и моркова. Следващия път ще сложа поне още три-четири глави лук, вкусът е уникален!
 

неделя, май 04, 2014

Агнешко с лапад

   

  Да почетем предстоящия празник – освен задължителното печено агнешко, дроб сърма, агнешко с лапад е друго предложение, което аз готвя и през останалото време. Най-лесният начин за мен е да сваря агнешкото до готовност, заедно с нарязани лук, чесън и подправки – сол, черен пипер, дафинов лист и джоджен. В тенджера под налягане става за около 1 -1. 15 минути, в нормална малко повече. След това намалявам силата на котлона и добявам ориз – в съотношение 1:3 в полза на бульона и нарязания на ситно лапад. Досварявам на тих огън. Става и със спанак, почти същото е, като аз обичам яденето да не е съвсем сухо. Тъй като предварително накисвам измития ориз в подсолена, малко по-топла от хладка вода той се сварява бързо и без да го бъркам.  
   Обикновено поднасям с кисело мляко и чесън, може и без него, но така го обичат у нас.
   Това е – няма значение рецептата –важното е да е празнично, а ако има и агнешко всичко ще си е дошло на мястото.

сряда, април 30, 2014

Супичка от охлюви (направена от тате) или как никога не е късно да се изненадате от себе си

    Дълго заглавие, къса рецепта и много приказки. Голяма кулинарка, ще кажете, дето баща и готви чорбите. Всъщност тези охлюви сама щях да си ги правя (защото ги обичам), след като милото уговори около дъждовете да ни съберат. Да, обаче аз с кокошия си мозък, съм пропуснала една много важна подробност.
    Айде подред – прибира се мъжът ми с блеснали очи и ми подава тежка торба с думите –  ето  охлювите. Супер, радвам се аз и какво да видя – те вътре живички, мърдат и се кокорят с рогцата си – очи. Е що съм решила, че ще ми ги доставят в умряло състояние както пилетата от магазина не знам, но изведнъж взех да мигам и заеквам, представих си как се гърчат и ме гледат с укоряващи очи, докато ги варя живи…абе ревнах със сълзи  на милото, че няма да ги убивам, готвя, пипам и т.н и т.н и т. н. Ето тук много се изненадах от себе си, защото цял живот се имам за корава..хм..домакиня.
     Мъжът ми, иначе нервен по природа, този път изненада мен с мъдра реакция - само въздъхна тежко и гледайки мрачно настрани, разпореди да се обадя на тате, че ще ги занесе той да се оправя с тях. Както се оказа,на него пък не му се занимавало с пипкавата охлювена работа.
    А те, животинките, трябва първо 2 денонощия да седят в (примерно в тенджера) затиснати ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с нещо тежко, за да се изчистят от това, което са яли. Което ми напомня как  навремето като бях малка, една сутрин намерихме кухнята цялата в охлюви. Милите бяха надхитрили баща ми и  бяха успели да излязат. Гледката беше сюрреалистична – кухненска стая в панелка цялата в мекотели.
    След това се измиват добре в студена вода и се слагат наведнъж или на порции във вряла вода. Тези две операции, колкото и да се мисля за хладнокръвна , се оказаха не по вкуса и силите ми.
   Водата се изхвърля и вече охлювите, заедно с разни зеленчуци – моркови, лук, чесън, пащърнак, целина и каквото се сетите, се варят поне 3 часа. Може с черупките, ама после ще се цапате , затова най-добре без. Когато се чистят, от месото им оставям само долната част, с която охлювите пълзят.  Обичам тази тъмна супа люта и харесвам мириса, който ми напомня за коприва. Иначе се готвят и с ориз и панирани, но за мен супичката е върхът. Става за мезе на ракия, оказа се че става и за биричка, стига разбира се изобщо да обичате охлюви. Ако не обичате остава изводът, че никога не е късно за изненади. Всякакви.

четвъртък, април 17, 2014

Козуначени кифлички


     Когато бях малка обичах да гледам как бабите ми месят и точат. Имаше нещо успокояващо в ритмичните им движения. Някакъв транс, в който се потапяха и който ме омагьосваше. И аз, преди известно време, открих за себе тази магия - месенето ми е като терапия, нещото което ме откъсва от действителността. А тя, каквото и да си говорим, понякога тежи.  
     Козуначени кифлички искам да направя отдавна, защото за козунак не ми достига самочувствие и опит. Знам, че това тесто е махнато и не бих се захванала с него току- така. Когато си купя хлепопекарна няма да му мисля. Засега кифлички и то на ръка. 

   Рецептата взех от уютния блог на ЛЕТИ, заедно с нейното насърчение и съвети. Ще копирам директно от нея и продуктите и описание на процеса.Ще пропусна частта за тестото в хлебопекарна, защото моят опит не е такъв. На Лети и благодаря от сърце.    
                            Продукти    :                                         
           250 мл мляко    
3 яйца    

      120 гр. захар,
       80 гр. масло
                             4-5 с.л. олио (или зехтин)
                          1 ампула ванилова есенция
         ½ равна ч.л. сол
              ½ кубчеВ прясна мая
                 около 700 гр. брашно

           
 За пълнеж на кифличките може да използвате конфитюр, сладко, течен шоколад или локум. За мазане и поръсване отгоре 1 яйце + 1с.л. вода, разбито с вилица
кристална захар за поръсване 

    Пресейте брашното два пъти, прибавете солта. Размийте в купичка маята с малко от топлото прясното мляко (то трябва да е топло, но не горещо, горе долу с телесна температура), докато се получи кашичка. Прибавете 1с.л. от брашното и 1 с.л. от захарта, разбъркайте и оставете за 10-15 минути, маята да "шупне".
   Загрейте прясното мляко, изсипете захарта  в него и бъркайте докато захарта се разтвори. Оставете млякото да се охлади до телесна температура, трябва да е топло, но не горещо.
   Направете кладенче в средата на пресятото брашно, изсипете шупналата мая, солта, разбитите с вилица яйца, ванилията, топлото мляко с разтопената в него захар. Замесете меко тесто. След това продължете да месите, като прибавяте малко по малко, разтопеното масло, смесено с олиото (или зехтина). Месете тестото продължително, докато  започне да образува шупли. Сложете в купа, покрийте с фолио за свежо съхранение и оставете да втаса, докато удвои обема си.
    Втасалото тесто се разделя на три топки. Всяка топка се разточва на кръг, от който подобно на торта се отрязват триъгълни парчета. Работете върху намазнен плот, за да не залепва тестото. В широката част на всяко триъгълно парче се слага от избраната плънка - може да е конфитюр или пък течен шоколад, а може и парченце локум. Завива се като кифличка. Кифличките се подреждат в тава на разстояние една от друга, оставят се на топло да втасат втори път, мажат се с разбитото с 1 с.л. вода яйце поръсват се с кристална захар и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато станат златисто кафяви.
   Можете и да не пълните кифличките, а просто от топката да скъсате по-малки топчета, да направите фитили и да ги сплетете на "възелчета", намазвате ги с разбитото яйце, поръсвате с кристалната захар и печете. Аз импровизирах и с други поръски, но със захар си е класика. Вътре сложих шоколад и то на парчета. 
     Можеше и по-добре, но първия път избързах с втасването на тестото от нетърпение, а втория път, когато пак трябваше да втасат, само че като кифлички, ми дойде гостенка и ща не ща пак избързах. Освен това в търсене на най-топло място, разхождах тавите из жилището, а капризното козуначено тесто не обича такива температурни маймунджулуци.
    Като за първи опит бива. Сега мисля да си купя хлебопекарна, а месенето на тесто на ръка ще го оставя само за случаи, когато ми се иска магия или терапия. Или и двете.
    Весели Празници !





неделя, април 13, 2014

За провалите с едни сърми в листа от лапад

    Казват, че провалите са важна част от живота, нещо нормално,  от което да се поучим. След това помпозно  начало ще кажа – ще се поуча, ама нъцки. Самодоволното ми девешко его, решило, че след като се захващам с неща, за които имам капацитет, съм застрахована от провали. Има няма дни след един брашнян соден провал, дойде ред на друг – зелен и оризов.

     Не обичам много сърмите със лозов лист – те са ми груби, дори и по-крехките, е ..може и въпрос на вкус да е, но бях решила, че ще ги направя с листа от лапад. Такива съм яла и много ми харесаха.
     Първи неуспешен опит – мама- свеки ми донася поредната порция листа, заделям аз собственоръчно такива, дето уж ще ми свършат работа. Правя си плънка – задушавам лук и чесън, добавям измития ориз, докато стане стъклен, обилно джоджен, сол и чер пипер. Готвя до готовност. Заемам се с листата ...и още на първото завиване се оказва, че тези дето си ги харесах ми идват малки. Абсурд  да завия нещо в тях.  Мда...провалите са резултат от грешни преценки. От наличният ориз имровизирам някаква манджа и чакам втората порция лапад. Този път обясних на свекърва ми за какво са листата, че жената поне знае за какво иде реч. Все пак, когато тя е готвела, аз съм си мислела че бебетата ги носи щъркелът.  А провалите учат да се вслушваш и в чужди мнения.
    Втори полууспешен опит – листата идват, оказват се дълги колкото половината ми ръка, а те моите никак не са къси. Трябва да се почистят дръжките по дължина, колкото да се изреже стърчащата им част. Пипкаво нещо, от типа, за които не ми стига достатъчно търпение. Но няма как- почиствам и после ги попарвам леко в гореща вода, за да омекнат и да могат да се навиват. Упражнението с  ориза е готово, само като изстина му добавям сирене. Започвам да навивам. Навивам...навивам..10 сърми...навивам...край нямат...усещам аз, че и там нещо не ми е наред – май трябва да са по-стегнати...навивам 20 броя...нервите ми играят танц със саби или нещо още по-бързо....хеле на 40-тата довърших . Подредени в тенджерата, доливам вода и затискам с чиния. Слагам и засилвам котлона с идеята да го намаля, като заврат, но те гадините ме изненадват – тенджерата клокочи и всичко подскача барабар с чинията.  Докато намаля, докато се успокои ситуацията - махам от котлона, уж знам, че малко време им трябва ..и какво да видя. Не стига, че долния ред сарми са залепнали, ами цъфнали и като майски рози, оттук-оттам ориз наднича, бе излагация отвсякъде. Останали бяха няколко  манекенки като за снимка, но с  различни размери, останалото беше трудно да нарека сърма. Слаба утеха, че бяха вкусни.Милото две  чинии изяде – с кисело мляко с чесън, но за да ми е гадно не ме критикува, та не можах и на него да си го изкарам. Седях и мърморех пред чинията – на провала фатката му е да можеш  и да го понесеш.
     Трети опит – вероятно предстои. Преди щях да бъда сигурна, че ще е успешен, сега само се надявам. Провалите учат да не си вириш много носа. Все се надвам и аз да съм научила нещо или ако съм научила, да не го забравям.
      За провалите толкова. Честита Цветница ! 

неделя, април 06, 2014

Есетра и Чига на скара


Преди няколко дни имахме пътуване и решихме да се поглезим с нещо ново, неопитвано досега - есетра и чига. Не се усетих, че обработката е трудничка - това са големи и твърди риби и си изискват сечене с брадва, но това да е проблемът!

Самото приготвяне е лесно - нарязаната на филийки (или както дойде) риба се овалва в малко олио и смлян черен пипер, и е готова за скарата.

Гарнитура - задушени зеленчуци.

Прекрасни са на вкус тия риби! По-хубави от акулата - те са от един клас с нея - хрушялни, но са славководни и явно затова не миришат изобщо на амоняк (както понякога става с акулата).

Главите и опашките замразих - по-натам ще направя рибена чорба от тях.

...

...

...

...

...

И наздраве с мускат отонел!

:)

...

петък, април 04, 2014

Сулка на фурна върху зеленчуци

 
      Докато чакаме Гуен да вложи коричките от портокали от предния пост :) да ви разкажа за рибата. Не си падам много по нея и не опитвам в кухнята си нови видове толкова лесно и толкова често, както правя за други неща. Знам, че не обичам сладководната риба, а ако е и тревопасна , каквато е шарана, дори и някой Николай не може да ме убеди да го сготвя и изям (шарана, не Николай).
    Сулката - бяла, хищна риба ми попадна случайно, защото ми я донесоха изчистена, филетирана и готова. Не ми се пържеше или панираше, което впоследствие се оказа добро решение.Реших да е на фурна, а многознаещия нет каза, че мога да я опека всякак.
     И ето ме нарязала няколко глави лук на шайби, моркови и чесън. Слагам всичко в една тава, добавям половин чаша бяло вино, 1-2 лъжици зехтин-или друга мазнина. Имах някакви листа левурда, които наредих най-отгоре, но те освен с красота и цвят, не допринесоха с друго за вкуса. Липсваха ми лимони, но нямах в момента. Парчетата риба предварително насолих и оставих така за няколко часа, за да поемат сол.Това е важно за сладководните риби, защото иначе стават някак по-безвкусни. После ги подредих с кожата нагоре върху зеленчуците, както нета каза. Обилно добавих и девисил, на който държа за рибешките изпълнения и пекох около 35-40 минути.
    За моя изненада тази риба не умириса всичко наоколо. Месото беше бяло, плътно, но нежно и много вкусно. Липсваше и типичния за този вид риби дъх на тиня. Зеленчуците, задушени във виното бяха вкусни дори и самостоятелно, а аз за пореден път си напомних да не бъда предубедена и да давам шансове на неща, които си мисля,че не харесвам.

сряда, април 02, 2014

Портокалови корички

 
Вече за втори път купувам едни страхотни портокали, много сладки и ароматни, био производство от Гърция, дано наистина да е така. Факт е обаче, че кората им не лъщи от парафин, отвътре не са кухи и безвкусни, а в момента, в който ги донесох вкъщи, веднага се разнесе тяхното свежо ухание. Едва на втората партида ми просветна, че бих могла да използвам корите им за сладкарски цели. Бърза справка в нета ми подсказа най-простото решение, но за да съм коректна към автора, ето линк към блога, от който си откраднах "рецептата".
 

Е, не минах без импровизации - след усърдно, уморително и ужасно пипкаво рязане на лентички от кората на един-единствен портокал, реших че ще действам с рендето. Оказа се, че точно за една минутка рендосах на едро кората на още два портокала, така че определено препоръчвам този начин! Вместо бяла захар използвах  тръстикова кафява, която ухае на карамел и в комбинация с портокаловия аромат се получи просто перфектно съчетание. Та така, вече си имам едно ценно бурканче с портокалови корички, сега е време да им намеря приложение, можете да ми подскажете малко...?

вторник, март 25, 2014

Овчарски пай по български

    



     Не обичам много мусака, но у дома я харесват и ща не ща я правя. Овчарският пай ми е почти същото като нея, а за него го знам от книгата на Mиро “Cooking the English way " и за да уважа авторското право и оригинала ето как са написали рецептата в книгата :
     Понеже  чат – пат овчарски пай виждам и по други блогове  (Траянче – намиг ;)  да взема да си кажа и моят вариант.
     Общо взето представлява задушена с подправки  и зеленчуци кайма върху която е сложен пласт картофено пюре, като цялото това нещо се запича във фурна. Дали ще изберете вариантът от книгата или моят– избирайте според вашата гледна точка J
       Моята в случая е, че на мен тази манджа ми е по-лесна, защото милото вари картофите и мачка пюрето, че и каймата задушава, понякога даже от предния ден, а аз съм седнала да ви разправям как готвя  J но разбирате защо ми е по-лесно от досадното рязане на картофи на кубчета, още повече, че е по-леко и като консумация.
      Правя картофено пюре от 6-7 големи картофа, в което слагам малко масло и разреждам с чаша доматен сок ( или домати от буркан). Пробвах с добавено прясно мляко, но стана различно и усещах липсата на киселичкото . Отделно се задушавам кайма (като за сос за спагети) със лук, чесън, моркови и подправките – мащерка, магданоз, чер пипер и сол. Този соев сос в рецептата от книгата леко ме изненадва – кой ли английски овчар ще го е знаел… и аз го пропускам.
      После в една неголяма тава застилам ред пюре, по средата кайма и отгоре пак пюре. Настъргвам кашкавал и пека колкото да се зачерви отгоре.





        А този картоф го показах на децата с думите :
-          - Вижте  картоф –сърце.
-          -Картоф – дупе – контрира хихикайки синът ми.
        Казвам ви - гледната точка..

петък, март 21, 2014

Бобена салата

Вкъщи обичаме боб във всякакви варианти. Винаги когато варя боб, половината го правя на ей тази салатка, а останалата част отива по надлежния ред - в тенджерата на манджа. От известно време се престраших да извадя за ползване тенждерата под налягане (имам кофти спомени с една такава), с която варенето на упорит твърдоглав боб вече не отнема часове на печката. Ако се сетя навреме, тоест от предишната вечер, да го накисна в студена вода, на следващия ден  сваряването във въпросната тенджера отнема не повече от час.
Понеже децата не одобряват боба във вид на салата и си го искат в традиционния му вид, правя и по двата начина едновременно - няма проблем, всеки с вкусовете си, пък и е работа за десет минути. Навън вече е истинска пролет и зеленото все повече превзема трапезата. Аз съм си верен поклонник на пресните салатки и всякакви зеленилки, затова и тук им намерих мястото - по една връзка пресен лук, чесън, копър и магданоз, ситно нарязани, както и  няколко кисели краставички - идеално си подхождат към сварения боб. Дресингът е обичайния при мен - зехтин, ябълков оцет, малко сол и една лъжица от медената горчица. Не знам дали това е точно салата, аз всъщност се наяждам съвсем добре с едно по-сериозно количество. При всички положения в този вариант боба ми е по-вкусен, особено ако уцеля онзи сорт, който е по-сладък и мазен. Манджата - да си я яде, който иска.

четвъртък, март 20, 2014

Домашни бисквитки с парченца шоколад и орехи

Дам, отново се нося на сладката вълна. То направо си е едно цунами, не мога да сляза от него. Колкото и да се напъвам, колкото и да се уговарям да не припарвам до разните сладки изкушения из чужди блогове и всякакви виртуални пространства (като мъчението е само в главата ми и без никаква приятелска подкрепа от домочадието), та страдам си аз самотно от гузност и неприятни пориви на съвест, отчитайки виновно факта, че пролетта дойде, а "онези" килца си стоят... Но какво се получава -  (случайно!) попаднах на поредната страхотна рецепта, сладкарска, то се знае, и не устоях! Веднага ме засърбяха ръцете, апетитът ме изръчка в ребрата и у дома се появиха две тави прясно изпечени, неустоими, дъхави до безобразие курабии. 

Извън лиричното отклонение, мрънкане и унили оправдания, искам да отбележа, че въпросната рецепта е от един много приятен кулинарен сайт, който най-напред ме грабна с тези бисквитки, особено с анонса за "бързо и лесно приготвяне", а после и с другите си публикации.
 
Докато се усетя, вече преглеждах шкафовете за нужните наличности и се оказа, че съм в пълна бойна готовност да действам. Няма накъде, бисквитките вече са факт, като отбелязвам, че не мина без модификации от моя страна - замених бялото брашно с типово, сложих изцяло само кафява захар, освен тъмното Мусковадо, а ореховите ядки не са ситно счукани, а едро натрошени, даже са почти цели - така ми харесват повече.

Понеже не мога да сравня как се получава, ако бяха с бяло брашно, отбелязвам, че моите бисквити се надигнаха съвсем добре, опекоха се идеално отвътре и накрая, след като изстинаха, станаха твърди по краищата, но меки и леко влажни  в центъра. Абе какво да говоря повече, ще стоя далеч от кантара и това е! А на вас да ви е сладко! ;)

понеделник, март 10, 2014

Брускети

Напоследък ги правим често у дома и все забравям да щракна поне една снимка, за блога. Нищо особено не са, но внасят приятно разнообразие сред обичайните домашни манджи.
  • Продукти - една или две хубави франзелки, пресни домати, пресен босилек, чесън, каперси, маслинова паста, авокадо, зехтин.
Във фурната препрекох цяла тава с филийки от франзелите. В хаванчето счуках чесън и листа от босилек, после добавих зехтин, малко сол и лимон. Щом франзелките се зачервиха, извадих ги и още топли намазах всяка със сместа. Доматите нарязах на дребно, а авокадото размачках на пюре в хаванчето, веднага след чесъна и босилека, та да поеме от техния аромат.

Гарнирах филийките богато с доматите, пастата от авокадото и маслини, а накрая сложих от любимите каперси. В този вариант брускетите са изцяло вегератиански, но иначе прекрасно си отиват с резен прошуто или парченца моцарела. И с чаша хубаво винце! :)
 
Глезотията този уикенд продължи с един позабравен сладкиш, който отдавна ми се въртеше наум. Сладкият салам ми беше любим като дете, приготвяше го само леля ми и го омитахме за минути. На децата се падаше честта да натрошат бисквитите, което беше голяма забава. Преди време го правих по спомени, но стана много твърд и трошлив. Този път се порових за рецепта от нета и се спрях на варианта на Супичка. Естествено, имаше и малко импровизация от моя страна. Преди да завия сладкото руло, ми хрумна отвътре да сложа няколко лъжички  домашно малиново сладко, което се вписа идеално. Ех, колко вкусно и носталгично! Бон апети на всички пораснали деца!
 
 

сряда, март 05, 2014

Крем супа с тиква и оранжева леща

        Гледах на идеята за тиква на супа с недоверие. Доста дълго време. После се усетих, че и манджите са като хората - даваш им поне един шанс, за да разбереш дали ще се харесате, дали интересът  е само моментен или пък химията ще е в по-голямо количество, та пак ще се изконсумирате с удоволствие.Тиквата, колкото и да е несладка има някаква захар, затова избрах лещата да и прави компания. Освен това си отиваха и на цвят :-)
       
        Дотук с тиквата. Колкото до оранжевата леща – нея я ползвам от години и у нас е от любимите - харесвам мекия и вкус, липсата на груби люспи и бързото сваряване. Засищаща, по-гъста може да мине за основно ядене. Без преувеличение -  опитайте я, с една лъжица сметана или кисело мляко има страхотен вкус, неприличащ на този на кафявата или зелената си  посестрими.
    

  

      В тенджерка пуснах нарязани две парчета тиква, няколко скилидки чесън, две шепи оранжева леща и малко черен и бял пипер. Варих  до готовност и пасирах. Пак ще повторя, че тази леща е готова за доста по-кратко време, в сравнение с другата. Накрая не се стърпях и освен лъжица кисело мляко ( може и сметана) я сервирах с парчета бекон. Тиквата се усещаше, но леката сладост се компенсираше от лещата. Хареса ми и в бъдеще тази комбинация пак ще се срещне с мен в кухнята. Единственото, което ще променя е съотношението тиква- леща в полза на втората. Без съмнение - ако не дадеш шанс на нещо, не можеш да изкажеш мнение. За крем-супата от тиква аз вече мога :)

сряда, февруари 26, 2014

Домашни тортили, стават и за начос


   Тези мексикански щуротии  се промъкнаха в нас покрай децата. Във филмчетата 90% от героите ядат или начос или буритос или нещо подобно. Основното, което ги свързва е тортиля - мексиканска питка с царевично брашно. Не претендирам, че давам най-точната информация за тези храни - когато опитах да проуча нещата се обърках още повече :)
    Сега ще споделя и една лична тайна. Много често използвам здравословието за причина да направя това, което си наумя у нас. Е, често наистина предпочитам домашно приготвеното, вместо дежурното изречение на милото " В магазина има готово, защо си играеш да го правиш вкъщи "
Така беше и с купешките тортили - децата ги харесаха, но аз не - бяха ми безвкусни, жилави, а отзад на опаковката имаше вложени сума ти неща, повечето от които не приличаха на нищо, което става за ядене. Освен това обичам да меся, факт на който още се чудя, но това е положението - няма какво да ме спре. 
    Рецептата копирам директно от свежата Анабел от 24 китчън. В линка има и клип, улеснението е пълно. Моята промяна на рецептата беше, че замених една чаша пшенично брашно с  царевично. Освен това реших да приготвям половината доза, от нея ми излязоха 4 тортили, но това може би защото и чашата ми беше малка.

 Продукти за цяла доза :




           3.5 ч.ч. брашно    
           1 ч.л. сол
           0.5 ч.л. сода бикарбонат
           0.5 ч.ч. олио
           1 ч.ч. гореща вода








     В купа смесете брашното със солта, содата, олиото и водата. Разбъркайте и омесете тестото около 20 пъти, като го натискате, за да се образувал глутен. Сложете тестото в купа и го покрийте с кърпа. Оставете го 15 минути да почине. 
   Разделете тестото на половинки, след това на четвъртинки. Всяка четвъртинка разделете на четири топчета. Разточете всяко топче с точилка много тънко. 
   Изпечете тортилите в загрят тиган без мазнина. Печете по 30 секунди от всяка страна или докато се издуе тортилята и се образуват мехурчета. Аз подскачах от радост, че се получават точно такива. Ако можех да докарам и идеално кръглата форма на готовите и салто щях да направя, но това не можах, язък.
  
     Подреждате ги една върху друга в чиния. Слагате във всяка по желание някаква плънка, увивате и ядете. Това представлява бурито. Снимка на готово такова нямам, защото като ги изпекох и децата вече дебнеха около мен и чакаха да грабнат чинията с готовата и увита с плънка тортиля. Хубаво е, каквото и да правите, да го направите веднага след като изпечете тортилите -аз чаках да направя всички и те после станаха чупливи и трудно се увиваха.
   Но дори това се случи - може да направите чипс от тортиля, като я начупите на парчета, намажете с олио, отгоре сложите каквото искате и запечете за десетина минути. Това пък май се казваше начос. Моят начос (първата снимка) е от готовия тортила чипс, с някакво месо,кашкавал, кетчуп и майонеза. Надявам се да е последния начос, купен от магазина, който ще приготвя у нас, но за това последното не съм сигурна и няма да се заричам :)