Домашни тортили, стават и за начос

   Тези мексикански щуротии  се промъкнаха в нас покрай децата. Във филмчетата 90% от героите ядат или начос или буритос или нещо подобно. Основното, което ги свързва е тортиля - мексиканска питка с царевично брашно. Не претендирам, че давам най-точната информация за тези храни - когато опитах да проуча нещата се обърках още повече :)
    Сега ще споделя и една лична тайна. Много често използвам здравословието за причина да направя това, което си наумя у нас. Е, често наистина предпочитам домашно приготвеното, вместо дежурното изречение на милото " В магазина има готово, защо си играеш да го правиш вкъщи "
Така беше и с купешките тортили - децата ги харесаха, но аз не - бяха ми безвкусни, жилави, а отзад на опаковката имаше вложени сума ти неща, повечето от които не приличаха на нищо, което става за ядене. Освен това обичам да меся, факт на който още се чудя, но това е положението - няма какво да ме спре. 
    Рецептата копирам директно от свежата Анабел от 24 китчън. В линка има и клип, улеснението е пълно. Моята промяна на рецептата беше, че замених една чаша пшенично брашно с  царевично. Освен това реших да приготвям половината доза, от нея ми излязоха 4 тортили, но това може би защото и чашата ми беше малка.

 Продукти за цяла доза :

           3.5 ч.ч. брашно    
           1 ч.л. сол
           0.5 ч.л. сода бикарбонат
           0.5 ч.ч. олио
           1 ч.ч. гореща вода








     В купа смесете брашното със солта, содата, олиото и водата. Разбъркайте и омесете тестото около 20 пъти, като го натискате, за да се образувал глутен. Сложете тестото в купа и го покрийте с кърпа. Оставете го 15 минути да почине. 
   Разделете тестото на половинки, след това на четвъртинки. Всяка четвъртинка разделете на четири топчета. Разточете всяко топче с точилка много тънко. 
   Изпечете тортилите в загрят тиган без мазнина. Печете по 30 секунди от всяка страна или докато се издуе тортилята и се образуват мехурчета. Аз подскачах от радост, че се получават точно такива. Ако можех да докарам и идеално кръглата форма на готовите и салто щях да направя, но това не можах, язък.

  

     Подреждате ги една върху друга в чиния. Слагате във всяка по желание някаква плънка, увивате и ядете. Това представлява бурито. Снимка на готово такова нямам, защото като ги изпекох и децата вече дебнеха около мен и чакаха да грабнат чинията с готовата и увита с плънка тортиля. Хубаво е, каквото и да правите, да го направите веднага след като изпечете тортилите -аз чаках да направя всички и те после станаха чупливи и трудно се увиваха.
   Но дори това се случи - може да направите чипс от тортиля, като я начупите на парчета, намажете с олио, отгоре сложите каквото искате и запечете за десетина минути. Това пък май се казваше начос. Моят начос (първата снимка) е от готовия тортила чипс, с някакво месо,кашкавал, кетчуп и майонеза. Надявам се да е последния начос, купен от магазина, който ще приготвя у нас, но за това последното не съм сигурна и няма да се заричам :)

Какаов крем с фалшива тиква

  Искате нещо сладко и шоколадово, а в главата ви връхлетяват калории, фигура, диета, обиколка на талията и всякакви способни да убият радостта от храненето дразнещи мисли.

  Тогава сварявате във вода парче от неголяма тиква. Добавяте ванилия и нещо за подслаждане – алтернативи на захар има достатъчно – мед, стевия, кафява захар или каквото прецените. След това пасирате с малка част от водата до гладък крем.

  Добавяте най-хубавото какао, което имате – една две лъжици или колкото ви душа иска. Задължително какао –а не някакво разтворимо подобие на такова. Аз ползвам едно холандско, което като го сложа в  някой сладкиш ммм...тук ми идват наум звуци и определения на възтрог, които ще звучат по-скоро еротично, отколкото кулинарно :)

  Тиквата има сравнително неутрален вкус, а този на какаото доминира. Колкото до това, че е фалшива–ами да,  без канела или джинджифил, тиквата не е тиква, а пълнеж на един страхотен и елементарен крем. 

Нещо бързо с праз

     Едно лесно и бързо предложение, ей така между другото,  за нещо с праз – зеленчук, който аз много обичам. Получава се едно такова мусакоподобно на форма и напомня огретен , ама не съвсем. Леко е, постно и върви добре с бяло вино. Предразполага към импровизации, нещо което винаги ми е много приятно в една рецепта.

2 стръка праз, нарязани и задушени до омекване (може и вариант бланширане , ама е пипкаво)

1 глава лук (по желание)

3 с.л царевично брашно

прясно мляко – на око, около половин чаена чаша за разбъркване на брашното в него

вътре може се добавят (евентуално) и един жълтък на яйце, кашкавал, сирене – всичко с уговорката, че може и без тях.

Моят вариант беше без яйце, със сирене, а когато нямам мляко, слагам вода и една с.л заквасена сметана.

накрая сол, черен и бял пипер, розмарин, но последния само защото го обичам печен, иначе каквото

зелено харесвате и смятате, че ще ви се върже на вкус е добре дошло.

     Става буквално за 10 минути.  Докато задушавах праза и лука с малко вода и мазнина (задължително до омекване за да не хрупа) забърквам  млякото с царевичното брашно и добавките и нека всичко да е малко по-гъсто от боза. Добавям към праза, който е сложен в тавичката и пак обърквам. Може да се заглади и отгоре да се настърже кашкавал.       Цялото добре объркано нещо се пече във фурната на средна температура, докато се зачерви отгоре. Брашното слепва отделните късчета праз и така лесно се реже на парчета, които изглеждат приятно, като едно цяло, много е вкусно и леко, а най- хубавото е, че става бързо, във фурна. Идеална комбинация за всеки готвещ.

Брауни

Понеже навън вече е истинска зима, вее и фучи страховито, а снега се трупа по външната страна на прозорците ми, та някак ми се дощя да си хапна нещо калорично, шоколадово и плътно. Абе, за неустоимото брауни ми е думата!

Преди време се хвърлих да правя едно панджиало с маскарпоне, което не се задържа много в кухнята ми, обаче шоколадовия му блат постепенно стана хит сред приятелите ми и започнах да го приготвям само него, без маскарпонения крем, като вместо това го сервирам с топка сладолед. Рецептата е микс от няколко други подобни, тоест "адаптирах" я набързо. :)

Прави се много лесно, просто са необходими доста продукти: - 110 г черен шоколад, 100 г масло, 1 ч.ч. захар, 2 с.л. нес кафе, 1/2 ч.ч. натурално какао, канела, 3 яйца - на стайна температура, 1/2 ч.ч. брашно, щипка сол, 1/2 ч.ч. орехи (може и без тях), някаква любима есенция (ванилия, ром, коняк, уиски - по избор)

В една малка тенджерка на слаб огън разтопявате маслото и начупения шоколад. Добавяте захарта, канелата, нес кафето и какаото. Бърка се на ръка, докато сместа стане гладка, не отнема повече от две минути. Ред е на яйцата - добавят се едно по едно, предварително леко разбити, като след всяко се бърка хубавичко. Последни се добавят брашното, солта и орехите. 

Получава се гъста и лепкава смес, която се разлива доста трудно. Моята тава беше прекалено голяма, затова сместа я оформих само в две трети от нея, за да не стане съвсем тънък блата. Получи се около сантиметър и половина висок. Пече се на 160 градуса, без вентилатор, за 30 минути. Блатът трябва да хване коричка отгоре, а отвътре да е мек и леко мазен. 

 

Още докато се печеше сладкишът, домочадието яко се настърви от прекрасния му шоколадов аромат - едва го дочакахме да се охлади и пристъпихме към унищожаване. Е, какво да кажа, отвън е свирепа зима, а на масата ни се мъдри благоуханен брауни сладкиш в компанията на топка сладолед, полята с лъжичка домашно дюлево сладко, разкошшш!

Агнешка главичка

       

Агнешката ми главичка е поздрав към Гуен и всички, които за разлика от нас двете със Соня не обичат карантии. Тази снимка щеше да е закачка, особено когато разбрах, че у тях все пак има почитател на агнешкото. Гуен, след като се престраши да сготвиш (цитирам по памет) езика на горкото добиче - теле, може пък да опиташ и това! За съжаление снимката ми е съвсем нормална и готварска, така че провокацията леко се развали, а щеше да е проява на лош кулинарен вкус да снимам главата сурова и кървава или още по-зле - сварена и съвсем озъбена.
        

Затова споделям с вас простата рецепта за агнешка главичка, запечена на фурна. Една агнешка главичка се слага в студена вода с малко подправки - дафинов лист, черен пипер и сол и се вари до готовност. В тенджера под налягане става за час, час и половина. След това се вади и с остър нож се разцепва отгоре, там където има лек процеп между черепните плочки. Обезкостява се, вади се език, мозък и всички крехки месца по главата и се внимава с едни много остри костички около челюстта, които е по-добре да се махат.

Звучи кръвожадно, но аз гледам на храната като на храна, без излишни сантименти как е изглежала, подскачала и колко пухкава е била. Е, друго ще е ако аз съм се грижила за това животно, но готовото от магазина... не е същото. Ако вие не можете да преодолеете тези пречки, най-вероятно Мъжът у вас ще свърши касапската работа. След това месцата се запичат на фурна с малко мазнина, нещо което аз рядко правя, защото си я изяждаме направо сварена. Моята на снимката съм я наръсила с чесън на прах и сол, и толкова. Рецептата и презентирането ми не са кой знае какво, а провокацията като такава хич я няма - но за сметка на това агнешкото си го бива. Който обича - да опита.

Лучен гратен

   

    Този гратен го видях при Йоана. Хареса ми нейното предизвикателство да добавиш каквото искаш и да изразиш себе си чрез това елегантно ядене. Признавам, че този път нямах особени импулси да променям и да развихрям фантазия, харесваше ми нейната идея за много лук и сметана и сирене и хрупкава коричка. Нямах и желание да слагам месо, достатъчно прекалявах с него през празниците и затова само добавих малко нарязани маслини и замених пармезана с кашкавал, и то само защото рядко го имам, за да го ползвам. Освен това оползотворих един много проклет, домашен и дребноват лук, който отмъстително ме накара да си поплача. 

   Ами..това е. Постно описание на едно неочаквано за мен добро ястие. Никак не съм се надявала, че почти само от лук (и без месо) може да се получи такова вкусно и просто нещо. Копирам нейната рецепта и добавям 2 -3 елемента от мен, но и без тях гратенът е страхотен, а ако вие искате добавете повече, защото всякакви импровизации ще са сполучливи. Продукти :

500 г лук, нарязан на тънки полумесеци (аз като върл, неуморен ентусиаст рязах на шайби)
30 г (2 супени лъжици) масло
1/2 чаена лъжица смлян карамфил (аз ползвах 7-8 пръчки несмлян)
1 стрък прясна мащерка, нарязана на ситно
1 жълтък
50 мл сметана 30% или 35%
30 г прясно настърган пармезан (кашкавал от мен)
черни маслини без костилките - количество по желание
2-3 с.л. бяло вино
сол на вкус
аз добавих също чер пипер и нарязан на ситно зелен и праз лук- просто за цвят

  Лукът задуших в маслото до карамелизиране. Стана мек и кафяв, а от карамфила придоби страхотен аромат, който се усеща при ядене. Задушаването го направих от вечерта и прибрах в хладилник. На другия ден само смесих леко в купа с разбития жълтък, сметаната и виното. Сложих в съда, в който ще се пече и мащерка и загладих. Отгоре наръсих кашкавал и хоп във фурната докато се зачерви. Ядохме го топъл, ядохме го студен и все си беше вкусен.
   Като обобщение да кажа, че голямо рязане и голям рев беше, но повярвайте ми - заслужаваше си всяка сълза :)

Зелева чорба със свинско

О, да, това е най-подходящото начало за Новата година за един непретенциозен кулинарен блог - една простичка рецепта за зелева чорба с месце. Особено подходяща след обилното преяждане и препиване, започнало от Коледа и все още във вихъра си. За да си направите тази вкусна чорбица обаче има едно абсолютно важно условие - наличието на кисело зеле и достатъчно зелев сок.

Какво е необходимо:
- един-два листа от кисела зелка, нарязани на ситно;
- свинска мръвка около 300 г, нарязана на дребни парченца, за предпочитане от плешката;
- 1 малка глава стар лук и едно парче праз лук;
- 2-3 чаши кисел зелев сок;
- ситно нарязана червена чушка;
- 3-4 супени лъжици прясно мляко;
- 1 супена лъжица брашно или нишесте.

Най-напред леко запържвате дребните парченца месо, после добавяте ситно нарязания лук и не толкова ситно нарязания праз лук, последни са зелевите листа. След няколко минути доливате малко вода и задушавате. След това добавяте зелевия сок и подправки, каквито предпочитате, но без сол. Подходящи са черния пипер и магданоза. Може да добавите фиде или ориз, за повече плътност, но на мен ми харесва и без тях. Накрая, след като вече чорбата е увряла, дръпвате я от котлона и добавяте млякото с разтвореното нишесте или брашно.

Зелевата чорба е най-хубава гореща, в компанията на някое люто чушле и комат пресен хляб. Идеална е за след тежък махмурлук, има магическото въздействие на шкембе чорбата, но с неоспоримото предимство, че след употребата й няма да воните на чесън в радиус от 5 метра. На мен ми е повече от любима, така да се каже, много съм пристрастна!

И все пак, ако не успях да ви изкуша да си жертвате киселото зеленце за тази чорба, тогава просто си го нарежете на салатка и да си кажем наздраве и за много години!

Честита нова година, нека е успешна и добра за всички!

Гръцки постни гевречета

Наближава Бъдни вечер и дори тези, като мен, които не постиха досега, се замислят какви постни ястия ще сложат на трапезата в тази специална вечер. Изплува ми един смешен детски спомен, как бабите ми винаги слагаха на масата неща като орехи, чесън, ябълки, дюли, парче тиква, а аз твърдях, че това не се брои за постно ядене...

Рецептата за тези постни гевречета идва от Гърция, но не от някоя готварска книга, а е пренесена от моя приятелка, която живееше там. Стори ми се доста интересна откъм съставки, освен това слушах доста суперлативи колко са вкусни и ето, ще я пробвам днес!

Продукти: 

- 2 1/2 ч.ч. олио, 2 ч.ч. захар, 1 ч.ч. сок от портокал, 1/2 ч.ч. коняк, ликьор или ракия, 1 бакпулвер, 1 ч.л. с връх сода, килограм и половина бяло брашно, малко канела, карамфил и джинджифил -  по желание може да се сложи 1 яйце, но в оригиналната рецепта няма яйца (днес аз сложих, защото хич не ми се вярваше, че ще излезе нещо свястно от подобни съставки)

Тестото се замесва като към всички течни неща се добавят сухите. Получава се мазно, трошливо тесто, от което се оформят малки гевречета. Може и пръчици. Поръсвате със сусам, захар или маково семе, каквото имате подръка - в оригинал е със сусам, но аз нямах. Пекат се на около 200 градуса с вентилатор, докато получат приятен загар - при мен времето се оказа около 11-12 минути на всяка тава.

Отзивите вкъщи бяха доста неочаквани - настъпи разочарование, че това всъщност са сладки гевречета, а не солени, както домочадието си беше представило в началото на брашняната суматоха. Както и да е, гевречетата си ги бива и не приличат на нищо, което съм яла или правила досега. Отвън са хрупкави, а отвътре мекички, освен това са доста издръжливи - до 2 седмици, ако изобщо останат. Приличат ми на прастар вид курабии, промъкнали се някак до нашето изтънчено кулинарно възприятие - малко неугледни, но вкусни. Определено заслужават своето място на масата на Бъдни вечер. 

Светли и уютни празници ви пожелавам, бъдете здрави и добри!

Фалафели по домашному

Кой, кой да ми каже, че можело толкова лесно и бързо да си приготвя любимите фалафели у дома, на всичкото отгоре - излизат безобразно евтино. Мда, ще се наложи да подготвя отделен пост за био-магазина, намиращ се в съседство с офиса ми, в който всеки път щом вляза за тривиални неща като мед, ядки или маслини, обикновено си тръгвам и с някоя нова, интересна стока - този път беше готовата смес за фалафели (едно  пакетче - 2,50 лв.)

Както самия собственик на магазина колоритно ми обясни: - "Трябва ти само една чаша вода!". И беше прав. 

Към готовата смес (от едно пакетче), съставена от брашно от нахут и ароматни арабски подправки, долях чаша студена вода и разбърках хубаво. След десетина минути водата разду сместа и я превърна в полу-тесто. С лъжица оформих топчета, които пуснах в загрятата мазнина на широк тиган. За нула време извадих двайсетина златисти фалафела, а в къщи се размириса на дюнерджийница.

Набързо забърках половин кофичка кисело мляко с една супена лъжица горчица - и ето ти един лек и много подходящ за фалафелите млечен сос. Класическият вариант е комбинацията с лют червен сос, но с млечния ми допада повече. Воала, вечерята е готова! Има ли гладни?

 

Греяно вино и продължение на миналата тема

  
   Никулден мина, а аз съм болна, скапана и ми липсва нещо топло, а когато човек има липси, най- малкото търси заместител. Като продължение на предишния пост на Сончето, и в търсене на топлина си направих греяно червено вино. Не е кой знае каква рецепта, но пък е нещо просто, което всеки може да направи по свой вкус. Греяно вино правят толкова много нации и затова и рецепти бол. Скандинавската с добавена водка ми се видя много драстична, а българската - само с чер пипер - постна. Затова си харесах малко по-пикантни за вкуса ми подправки, а резултатът беше отличен, зашеметяващ и загряващ.
   Сложих  карамфил, смляно индийско орехче, пръчка канела и половин нарязана дюля. Може още да сложите ванилия, кардамон , анасон, а за плодове ябълки, мандарини, кори или самият плод портокал, всеки може да си хареса каквото иска. Например при Супичка преди няколко дена имаше рецепта по немски маниер, може да погледнете и там.

    Загрях водата с подправките, за да пуснат аромат и подсладих с мед. Може кафява или бяла захар също. Тъй като е важно виното да не загрява много, тъй като над 70 и няколко си градуса алкохолът се изпарявал, го добавих след това. Когато и то се стопли си го налях в чаша и го изпих бавно и с удоволствие. За пръв път ми хареса сладко вино и няма да е последното такова, което правя.
   С благодарност към всички баби, които си гледат внучетата и оставят болните майки да си починат, написах това и смятам да спра. А и както ви казах, резултатът от виното беше зашеметяващ :)
   Любопитна съм какъв е  вашият вариант.

Хайку, вино и пирожки със спанак по Андреевден

Андреевден, Мечкинден... Няма да преразказвам народните и религиозните предания - само ще постна снимки от днешната вечеря и едно-две хайку-та - виното през зимата винаги ме избива на хайку.

...

Зимният звезден свод

потъва в две чаши червено вино.

...

През заснежените клони

Луната се къпе във виното.

...

Осветеният от звездите сняг

се оглежда в червеното вино.

...

...

...

...

Сладкиш с дюли и ябълки

От години се каня да го направя този сладкиш, и все не успявам. Вчера успях!

Освен другото, не ми се занимаваше с трудната обработка на дюлите - твърди са и не се нарязват лесно, но им намерих цаката - надве-натри ги обелих с нож и после, без да ги разрязвам на две и чистя, направо както са си цели, ги настъргвам на реднето - до сърцевината. Т.е. докъдето може да се стърже.

За отгоре съм нарязала само една дюля - и тя така - без да я режа на две - направо от цялата дюля.

Интересното в този сладкиш е, че в него ням бяло брашно и бяла захар. Подслаждането е направено с 1/2 чена чаша кафява захар и около 40 мл Стевия, която се равнява на 200 гр. захар. Брашното е пълнозърнесто-ръжено.

Ето я и рецептата - съвсем обикновена:

Продукти:

3 яйца

1 ч.ч захар (или 1/2 ч.ч. кфява захар и 40 мл стевия)

1 ч.ч. прясно мляко

3/4 ч.ч. олио

1 бакпулвер

3-4 пакетчета ванилия

1-2 ч.л. канела

2 ч.ч. брашно

няколко дюли

няколко ябълки

(броя на плодовете - на око или на вкус. Аз слагам настъргани плодове с обем, раен на обема на тестото)

ядки - орехи, бадеми, по избор и вкус;

...

Начин на приготвяне:

Яйцата се разбъркват хубаво няколко минути. Към тях се прибавя захарта и отново се разбъркват буйно. След това към сместа се сипват млякото, олиото, бакпулвера, подправките. После постепенно се добавя и брашното. Бърка се постоянно. Готово е с разбъркването, когато стане на мехурчета. Добавят се настърганите плодове и ядки.

Изсипва се в намаслена и набрашнена тава (аз го правя в голяма тава, защото формите за кекс са малки за това количество), или в тава с хартия за печене, отново намазана с олио. Пече се на 180 градуса, до готовост - около 30-40 минути.

...

Този вид сладкиши са ми едни от любимите. Те, освен че от тях не се дебелее (проверено! :), дават и страхотно усещане за уют в зимните вечери!

...

Ето го, зареден във фурната, с наредени отгоре (по желание) резенчета ябълка и дюля, очакващ печене:

...

Вече готов:

...

...

...

...

П.П. Чудех се, както винаги, дали да не сложа и малко индийско орехче. Както е известно, то е един от малкото реални халюциногени, които по неизвестни причини не са забранени и се намират в почти всяка кухня. В малки, готварски дози, то дава хубави сънища. Зимно-сладкишено-винени... Наздраве! :) Но не сложих...

...

Вегетариански овесени кюфтенца

Не твърдя, че страшно ми харесаха. Идват ми леко безлични, да не кажа блудкави, затова е препоръчително да влязат в ход всички зелени и пикантни подправки, налични в кухнята ви. За един заклет месояд като мен, това си беше изпитание - да направя кюфтета с нещо, различно от месо. За почитателите на вегетарианската кухня, това пък се явява едно приятно разнообразие.

Нужните продукти:

• един пакет овесени ядки (не трици!)
• доматен сок или пасирани домати - около 500 мл
• 4 яйца
• сиренце - около 200 г
• шепа кашкавал - настърган
• една голяма глава лук
• подправки - сол, чубрица, черен или бял пипер, куркума, др.

Доматите, лукът и яйцата пасирате заедно. В дълбока купа изсипвате овесените ядки и ги заливате със сместа.Натрошавате или по-добре рендосвате вътре бучката сирене, също и кашкавала. Слагате подправки на вкус - солта е важна, не я пестете, нищо че сиренето и кашкавала са доста солени - сложете още щипка, две. Обърквате всичко и оставяте да отлежи половин час, докато овесените ядки омекнат и се надуят. Трябва ви една широка, плоска тава, която застилате с хартия за печене.  Загрявате фурната на 200 градуса с вентилатор. С малко черпаче изсипвате дози от сместа в тавата, горе долу колкото голямо кюфте.
Изпичат се за около двайсет минути. Както се вижда от съставките, мазнината отсъства изцяло, така че освен вегетариански, кюфтетата са и доста диетични. Според мен студени са по-вкусни - може да се комбинират с някой млечен сос, дали с чесън, дали с горчица, всякак си отиват. Аз предпочитам горчицата. Добър апетит!

Салата с нахут

Продължавам салатената тема с едно предложение напълно в духа на предколедните пости - нахут от консерва, кисели краставички, зелени маслини и лук.

Със сока от консервата, малко зехтин и лимон направих лек ароматен дресинг. Лукът нарязах на тънки резени, леко осолен го размачках с ръка, докато омекне. Киселите краставички и маслинките нарязах на кубчета и ги добавих към нахутените зърна и лука. Обърках всичко в една купа и това е. Работа за пет минути, стига вече да имате осигурен консервиран нахут.

Салатата си подхожда с някое по-сериозно питие, но това всеки си го  решава сам. Сега отивам да си купя нова консерва с нахут, защото имам поръчка за тази вечер от същото! :)

Зимна салата с цвекло

Цвеклото не ми е в обичайното меню по никакъв начин. Знам, че е много полезно нещо, пълно с витамини и прочие, но не ми допада мириса му, нито пък ми харесва как жестоко боядисва ръцете в упорит наситен червен цвят, докато се опитвам да го обеля и нарежа. Ако обаче има кой да ми го докара до рендосан вид, като този на снимката, тогава всъщност стигаме до консенсус! :)

Под влияние на половината домочадие (цвекло-почитатели), вече няколко пъти правих една проста салата от едро настъргани моркови, ябълки и цвекло. Може да не белите ябълките. За четири човека са достатъчни една едра глава цвекло, 5-6 моркова и 2 средно големи ябълки. Овкусявам с най-обикновен дресинг от зехтин, ябълков оцет и сол. Ако имате изчистени орехи, може да ги добавите едро счукани или настъргани. А може и да ги минете първо през нагорещено тиганче с няколко капки зехтин, след  което да ги добавите към салатата, аромата си заслужава усилието.
Тази салата има подчертано сладък вкус, но е много свежа и убедена съм, много здравословна. Специфичният мирис на цвеклото се изгубва в общия микс от вкусове и аромати, а ако ябълките са от по-киселите, направо става върха! Опитайте!

Сьомга с лук и морковени резенки

 

Подозирам, че някъде из страничките на блога ми вече съм споменавала за приготвянето на тези котлети, най-вече за странната ми приумица да сложа морковените резенки отгоре.  

Дори да е така, все ще се намери някой, когото да изненадам днес с това кулинарно решение.
Но, да карам поред!

  

Продукти:

 

3-4 средно големи котлета прясна сьомга (предпочитам тези към опашката, понеже не са толкова мазни, както по-едрите от средната част на рибата)

 5-6 глави лук, нарязани на едри парчета
3-4 едри моркова, настъргани с картофобелачка на тънки лентички
зехтин - няколко супени лъжици
горчица - за омазване на котлетите

Подскачащ сладкиш с маково семе

     Есента е време, когато лека полека започвам да правя с по-калорични десерти и по-тежки меса. Месата са ми любими, но сега ви представям едно сладко,интересно, по-различно, лесно и вкусно предложение. Ако трябва да опиша този сладкиш с думи, ще кажа -  сиропиран, сочен и сладък, но за оригиналност (каквато  обещах) добавяме макови семена, които  предизвикват един приятен звук кръц..кръц…докато го ядете, сякаш някакви топченца подскачат шавливо из устата ви.

     И ако дотук не съм успяла да ви заинтригувам, нататък нямам шансове J

Кюнефе

      Някога, близо до офиса, имаше турски ресторант. Отвреме-навреме обядвахме там и никога няма да забравя най-вкусната доматена супа, с пресни домати и отгоре с настърган кашкавал, най-вкусните агнешки котлети и десертите. Още помня един прекрасен десерт с ухание на рози и нещо с рози в името си, както и този, който ще ви представя днес, а именно- кюнефе.
      Кюнефе се прави с кадаиф и се сиропира, но с това приликата му с познатия кадаиф се изчерпва. В него се слага прясно неосолено сирене, което променя вкуса на десерта и го прави вкусен и неустоим. Става с всякакво неузряло сирене, което се къса на влакна, може да се замени с моцарела, а също и с някакъв не толкова солен кашкавал. Тогава обаче изпъква онзи типичен сладко-солен вкус, който за щастие у дома се харесва.

Печен патладжан с домати

Отдавна не съм качвала нищо в блога, не защото хич не готвя, а защото напоследък нищо особено не съм приготвяла. Това се отнася и за тези патладжани, дето съм ги изтипосала тук. Много ги обичам, да им се не знае, пък така да ме мързи да ги приготвям... Най-любимия ми вариант са пържени и поръсени с чесън, копър и магданоз, овкусени с оцет. Обаче не това се предпочита от останалите в семейството, така че се наложи да ги приготвя по друг начин - с домати.

 

Отначало не възприех идеята, щото човек като си има нещо наум в главата (разбирай, пържената комбинация с чесън и зелени подправки), всичко друго се подлага на съмнение и откровен бойкот. От немай къде, пробвах следното - шайбите патладжан (предварително осолени за да изтече горчивия сок, подсушени и омазани с олио), наредих в тавата и хоп, на средно положение във фурната, на 200 гр. В пасатора смлях домати, добавих и една залежала миналогодишна домашна лютеница, няколко парчета праз лук, няколко скилидки чесън и всичко това превърнах в силно ароматна смес.

Залях отгоре вече позапечените патладжани, пуснах вентилатора на фурната и след петнайсетина минути доматената паста се сгъсти като пюре. Размириса се бая хубавичко!

Разбира се, това нещо се яде като поизстине, а аз не пропуснах да си сложа отгоре прясно накълцан чесън и магданоз. Да, и една чаша червено винце си сипах, признавам си! :) Та така, бива си ги патладжаните и така приготвени, дано се харесат и на вас!
 

Разтоварване с готвене (и кошнички с крема сирене и черен сусам)

    Има хора, които се чудят как така се разтоварвам (и) като готвя нещо. Аз пък не им се чудя как така шият гоблени със същата цел, защото от разтоварване има нужда всеки, независимо от начина.
При мен училището започна, а с него и лудницата. Сутрин екшън с 3 препъващи се, сънени, приличащи на зомбита деца, после осем часов работен ден, някакви извънучилищни дейности– водене, вземане, прибиране, 3 чифта очи се целят в мен още с влизането вкъщи, а думите Мамо, Мамо летят наоколо като сачми. Всеки иска нещо да ми разкаже, на всеки му е важно, всеки държи да получи грижа и внимание, аз пък искам да прегледам домашните и уроците и да вечерям и току виж останало време и да си почина. Ах да, имам и съпруг (пак повтарям- грижа и внимание)…та предполагам картинката ви е ясна, а и не ви е чужда. Ето в такива моменти се затварям в кухнята и обръщам готвенето от досадно задължение в удоволствие и разтоварване. Така направих кошничките, които видях при Траяна и запомних, за да направя мой вариант.