Сладко от боровинки

Тази вечер за пръв път в живота си варих сладко - от боровинки. Дадох си сметка, че по-ясен признак за неизбежното излизане от младостта просто не може да има. Бъкащият плодов вулкан в тенджерата на котлона и строените разнокалибрени буркани (с капачка на винт, поради което особено ценни!),  имат траен отпечатък в съзнанието ми - една изначална картинка в българския бит - или казано иначе, великото свещенодействие по приготвяне на зимнината.Та дойде и моя ред.
Сега остава да обясня - идеята за това "сладко-варене" дойде покрай  моя добра приятелка, която миналата зима ме почерпи с едно невероятно сладко от малини. Както каза тя самата - "Абе, лесно е и става от всякакви берита!". Всичките й berry-сладка бяха свежи, със запазен аромат на плодовете, без онази лепкава гъстота на традиционните домашни сладка. Което страшно ми хареса. Затова днес давам нейната  рецепта, за всички, които биха си направили такъв вид домашно сладко.

 
Продукти: - 3 кг боровинки (или малини, ягоди), 2 кг захар, 2 чаши вода, 30 гр. пектин.

Най-напред разтваряме пектина в малко студена вода, докато се превърне в гъста каша. Захарта и водата се слагат да врят до получаване на гъст сироп, за около 20 минути. Към тях се прибавят плодовете като внимателно се бъркат с дървена лъжица за да не се смачкат напълно. Добавя се и пектина (дори да има малки бучици, те ще се разтворят при варенето с плодовете).
 Сладкото се вари около 20 минути, в това се крие разковничето за красивия цвят на плодовете и свежия им вкус. Отстранявате от огъня и наливате в сухи буркани. Пълните буркани се обръщат за една нощ или докато напълно изстинат. 
Ето ги моите пишман бурканчета - оказа се, че не бях преценила количеството на сладкото и в последния момент бясно издирвах и мих буркани, докато боровинковата лава заплашваше да изригне от ръба на тенджерата, амахаа! Но хайде, да ви е сладко!

Печено пиле със салвия VS саксия с мушкато

     

     Всяка година бера упреци от мама-свеки, която упорито иска да ме вкара в нейните стандарти - как така не гледам цъфтящи цветя на терасата си. Ма моля ви, представяте ли си, голяма слънчева тераса и нито едно мушкато, сакъзче или подобните там ??  Вместо това съм опнала едни саксии с подправки - зелено до зелено. Какво да правя, цветята са си хубави, но не ме радват. Мен ме радват неща, които мога да ползвам, а в случая - да ям.

          Тази година освен обичайните копър и магданоз, босилек, мащерка и индрише, станах и горд собственик на един красив розмарин, цяла саксия с градински чай (или салвия ) и няколко лавандули (за тези, които ще кажат,че лавандулата не се яде - не е така :)

Чийзкейк с малини

Тъкмо се връщам от морето и още ми е едно такова, лежерно,  полу-ваканционно и категорично не-работно-понеделнишко. Куфарът ми се търкаля захвърлен в коридора, трябва да оправям багаж, но не сега - в момента си допивам джинчето с тоник и любовно съзерцавам снимките на днешното ми творение - много свеж и идеално допълващ мързеливата неделя, един вълшебен малинов чийзкейк. Рецептата ми идва от Бургас, заедно с  морските песъчинки в куфара ми. Ах, морето... скоро се връщам там, летния сезон е вече открит!

Но, обратно към рецептата. Започваме от блата: 

• по оригиналната рецепта трябват 250 г какаови бискивити (напр.Еверест), натрошени на ситно. Аз сложих повече, по-точно един пакет и половина. Следващия път ще сложа направо два пакета, защото обичам бисквитения блат да е по-дебел, а пласта малинов крем по-тънък, въпрос на вкус.
• 75 г масло 
• 3 супени лъжици мед

Разтапяме маслото и в него добавяме меда. Сместа изсипваме върху натрошените бисквити и объркваме до хомогенна смес. В тортена форма с подвижен ринг хубаво натъпкваме и притискаме с лъжица, докато стане плътен и равен блат. Прибираме в хладилника да стегне, поне за час.

Продължаваме с малиновия крем.

Домашна майонеза без яйца

      На всичкото отгоре е със сметана и става за 10-тина минути. Рецептата я намерих в едно списание на мама-свеки веднъж като и бяхме на гости и веднага я снимах с телефона за да я пробвам.

     Не че не купувам готови неща, но когато мога правя домашни. Вкусът на тази майонеза  е като на млечната, която продават по магазините. За съществената разлика между готово и домашно, ми се иска да говоря сухо и без да си оплюя брадата какво глупости слагат в първото. Kак обаче да го направя, като от роднини, които работеха  в майонезена фабрика знам, че в купешката не се влага нищо, което е в натуралния си вид. В тази рецепта има само сметана, олио и няма сурови яйца, които мен винаги са ме притеснявали.

     Нужцните  продукти са :

ш1 ч.чаша заквасена сметана
1 ч.чаша олио

1 ч. л. мед

1/2 ч. л. морска сол

2 ч. л. лимонов сок

     Сигурно е излишно да казвам, че мерките, които са дадени са донякъде и на вкус. Червен пипер не сложих, защото не ми хареса идеята, но пък добавих малко черен. Мазнината я направих 50 на 50 с олио и зехтин.С миксера (не пасатор! важно е ) разбих сметаната със солта и меда. Според указанията на бавна скорост изливах олиото на струйка и когато накрая сметаната пое мазнината и се сгъсти, добавих лимоновия сок. Получи се леко жълтеникава, много приятна на вкус майонеза, почти като тази от магазина. Единствения недостатък беше, че стана една идея по-рядка, в хладилника това го коригирах. Имам съмнения, че медът помага на сметаната да се втечни и затова следващия път не го слагах.

За простите неща и едни прости карамелени бонбони с овесени ядки

         Просто, просто, а още на заглавието се препънах. Аз и простотата съвместно сме оксиморон, но като не мога в друго, поне в кулинарията се стремя и ми доставят удоволствие лесни и неусложнени рецепти, които да направя ей - така,  без да ми се налага да се задълбочавам в излишно мислене, претегляне и пресмятане.

       Вкусът на карамел пък ме връща в детството, при онези фабрични захарни петлета, едни изтумбени такива, през които гледах нагоре и небето се виждаше алено червено. Прекрасни спомени.

       Миналата неделя тръгнах от някаква сложна рецепта за десерт с праскови, карамел и овесени ядки, въртях и суках и накрая редуцирах нещата до тези съвсем обикновени карамелизирани топчета с орехи и стафиди, които оформих като бонбони. Де да можех да опростявам така и в реалния живот, но там няма какво да се направи. Ще удържа на изкушението да ги нарека здравословни, само защото има овесени ядки, но ако другия път ги направя с мед ще са на 100% такива.
       Продуктите са :


          шепа орехи (или други ядки) наситнени     

          2-3 с. л. овесени ядки

          шепа стафиди, накълцани на дребни парченца

          1/2 ч.чаша кафява захар

          ванилия

Лесен домашен сладолед или FB ирония

         Обичам домашно приготвени неща, особено, когато в днешно време готовите са се изродили в семпъл вариант на Менделеева таблица. То ясно, че всичко е химия, ама нека поне аз да избирам реда и вида на химичните елементи в храната, която приготвям на семейството си. Освен домашна кайма, пастет, майонеза и други неща, каквито съм готвила и не се сещам в момента да изброя, на мушка ми е сладоледа. Мога да издържа и година без сладолед (и само два дена без месо), но не така стоят нещата при децата. Това за сладоледа.

Кулебяка – тесто, плънка и Гогол!

       Първо, снимка – за зарибяване:

     

Торта с кокос и ганаш без печене

 Цялата работа започна с един кокосов орех, който децата поискаха да им купим. След прецизната операция по премахването на черупката и двете лъжички сок с неопределен сладникав вкус някак се оказа, че у нас кокос много-много не се обича. Щерката и аз изгризахме едно парче просто ей така - имаха си вкус на обичайния кокос и дотук. Останаха ми ето тези парчета, които се зачудих какво да правя. Можело да ги изсуша на фурна, за да си направя стърготини, но при наличието на готови ми се стори безсмислено.

Разядка от пресен чесън в марината

Покрай тези дълги празници, дето още не са свършили, пада такова изобилно ядене, че нямам никакъв ищах да се занимавам и с блога. Един вид, това дето сме го изяли, хич не ща да го документирам черно на бяло, че ме хващат още по-големи угризения. Обаче това дето ще го постна сега, според мен си струва усилието и маааалкото угризенийце, защото е толкова вкусно и е точно според сезона. 

Продукти:

• две връзки пресен чесън
• една глава стар лук
• 2 чаши подсолена вода
• 1/2 ч.ч. оцет, 1/2 ч.ч. зехтин или олио
• 1 с.л. хубаво, ароматно вино
• магданоз, копър, други подправки

Пресният чесън нарязвате на парчета около 4-5 см, заедно с перата.Кипвате подсолената вода и заливате чесъна. След 5 минути отцеждате водата, след което заливате с подготвената марината от оцет, зехтин и подправки. Ако имате стар лук, обелвате една глава, режете на едри филии и запичате върху скара или сух тиган. Омекналият лук се добавя към чесъна. Който обича лютичко, да си добави няколко парченца люта чушка към маринатата. Чесънът се прибира в хладилника за час, след което е готов за консумация. Получава се изключително приятна свежа разядка с дъхаво сосче, в която острия аромат на чесъна е чувствително притъпен. Това е нещо доста различно от обичайната сезонна зелена салата, която лично на мен вече много ми омръзна. Чесновата разядка върви добре с агнешко и други по-тежки меса, и предупреждавам - отваря голям апетит! :)

Пържена цаца, ама на фурна и най-вкусната рибена чорба

       Обичта ми към цацата е обратнопорпорционална на обичта ми към пърженето и. Казано по-просто мразя да пържа цаца , но пък обичам тези малки рибки, които вървят чудесно с бира и нямат нужда да бъдат чоплени за кости.

      Алтернативата е цаца на фурна, която става почти като пържена, но не е толкова тежка и мазна, спестява и време и случката да вмирисвам на пържено апартамента, кожата и душичката си. Рецептата е проста и лесна, правя я от години и реших да я споделя след като се плеснах по челото с възгласа "Ама как не се сетих" именно когато Гуен сподели нейните "като пържени, но на фурна картофи" . Сега освен рибките, си приготвям и картофите така и всичко без пържене.

Пълнени рулца от свинско месо със сос от бяло вино и мащерка

     Зад това типично за мен, дълго заглавие, се крие проста рецепта, която ползвам за разнообразие от редовните пържоли. Като истински хищник обичам и често ги правя. Явно прекалявам, защото когато синът ми разбере, че пак ще яде пържоли, очите му стават кръгли и пълни със страдание като на котарака от Шрек и от тях започват да капят едри, истински сълзи - бе манипулация от чист вид. В такива моменти си мисля, че е дете на някоя вегетарианка, което в родилния дом е разменено с моето. Естествено, като видя лицето си копи-пейстнато върху неговото, тези мисли бързо ми минават. Така или иначе ползвам си аз пържолките, задължително начукани на тънко, но напълнени с любимото му топено сирене и кисели краставички.

Мексиканска Начос Торта

    

      Уау или казано на нашенски уха - беше реакцията ми при вида на това разкошно нещо, наречено Мексиканска Начос Торта. И не се подлъгвайте от името - тортата е солена и върви най-добре с гуакамоле. Всичко това направи и после предостави рецептата и на нас, редовният ни читател Митко. Ето списъкът с необходимите продукти. Преди да го прочетете и да си помислите каквото и да е, предварително ще ви цитирам какво ми каза той :

    " Само на пръв поглед изглежда трудна. И е много вкусна."                                                                                                    

 

Слънце и лучена супа по френски или не съвсем

    Беше топло, беше слънчево и аз  в унисон с времето бях същата като него. Садих подправки, ших пердета, играх футбол и готвих, глезих и изпълнявах кулинарни желания с усмивка. Освен това приключих един ремонт на кухнята, който вместо 5, ми се стори дълъг 55 дена, но после се сдобих с една нова, слънчева ( тоест и в жълто) кухня. Сърбяха ме ръцете да готвя и наваксвах.

    Изпратих зимата, с едни карамелизирани ребра. Те постояха една нощ в марината от 2 с.л. соев сос, 3 с.л. мед и малко червено вино. По едно време ги снимах, още не бяха се карамелизирали докрай, но иначе нямаше шанс да ги докопам за фотосесия. Аз не обичам сладко-соленото, но нали разбирате - изпълнявах желания. Ако и вие не обичате, ТУК  Гуен ги приготвя с кетчуп - стават приятни и вкусни и не по този начин сладки.

    Правих торта, правих пържолки, правих и други работи и накрая си викам, я да взема да изпълня и едно свое желание. От много време подминавам рецептата за френска лучена супа. Все се чудех как така в нея ще се мотае само някакъв гол лук и ще е вкусна. Обаче французите не ще да са прости (кулинарно) хора, та си викам, я да се хвана сериозно и да взема да се пробвам. Значи номерът е в използването на бульон-може зеленчуков или месен - без значение от какво  месо. 

     Предполагам става и с кубче, но аз съм решила, че ако е гарга, ще е рошава (за гаргите друг път, че много теми в един пост си е не кулинария, а чесане на езици) и си ползвах нормален бульон, в който съм варила месо. 
    Ето накратко технологията, много е лесна и вярно, че може да се яде и като супа и като лека вечеря. Продукти ( приблизителни за около 2 големи * порции )  :
    4 глави лук, нарязан на полумесеци
     масло за задушаване на лука
    1 литър месен бульон
    150 мл бяло вино 
    2-3 лъжици брашно
    мащерка, дафинов лист, черен пипер
    филийка хляб и някакво твърдо жълто сирене - при мен ементал, но мисля, че и с кашкавал ще се получи.
    След като сте си поплакали добре, задушете в масло нарязаният на полумесеци лук, докато омекне и хване загар. Бъркайте сегиз - тогиз да не залепва. Добавете брашното и бъркайте за да се запържи и то. После добавете виното, оставете малко да поизври и сипете бульона. Оставете (пак бавно) за известно време. Към края сложете един дафинов лист и мащерка. Моето вино беше някакво шардоне - придаде приятен аромат на супата, а месният ми бульон си беше от истинско селско добиче и нямаше как да не се получи страхотния вкус.

    Тъъй .. Дотук с френската част. Според рецептите, които прегледах трябваше да сипя супичката в огнеупорни съдове, да поставя отгоре една филия (или франзела) върху която съм настъргала обилно кашкавала и да запека във фурната. В други може да се издълбае кръгло хлебче и да се сипе вътре. Аз се изхитрих да препека филии на тостера, да сложа един слайс ементал отгоре и заедно със супата да затопля в микровълновата. Френска, френска, ама.. милото си натроши вътре едно съвсем нашенско бяло сирене и пак си беше вкусно. Негова е порцията горе, на снимката.
    В крайна сметка с тези филийки хляб, ементала отгоре им и плътността на супата, се получи една чудесна лека вечеря, която си заплювам и за лятото.
    И накрая, както казваха мъпетите навремето, гледайте ни и следващия  път, когато ще прочетете за един Меxican Nachos Cake. Какво е туй чудо ? И аз не знам точно, сготви го един наш редовен читател, аз го видях само на снимка и изглеждаше вкусно, с препечена кора отгоре, пълнеж от зеленчуци и някакво тънко тесто за основа. Или поне така ми се видя,но не съм сигурна и  затова го чакам с нетърпение.
  


* голяма порция  в нашето семейство е когато от лакомия си сипеш два пъти

Баничка- охлювче за закуска и други приложения

    

         Баницата за закуска е нещо, с което сме свикнали от детинство. И понеже баница всеки може да прави, в този пост само ще предложа (или припомня) този вид на баничките като самостоятелни парчета, които всеки, който иска, може да си завие в салфетка и да си вземе.

     Като пусна конвейра и напълня една голяма кутия с вкусни, хрупкави банички, всеки минава и си прибира, без значение - за закуска, училище, от големи, малки, мъже, жени, деца - ох, ако ви се налага да изхранвате толкова народ, колкото аз, ще разберете предимството точно на тази удобна форма.

      И тъй - плънката е по желание, аз съм правила на едно печене и различни плънки - със сирене, спанак, праз и каквото пожелаете.

     Технологията е лесна - един лист кора се намаслява, на края му се реди плънка, (например натрошено сиренце), завива се на руло и се завърта като охлювче. После в тавата за печене. Отгоре намазвам пак с някаква мазнина (не казвам, че баницата е диетична :) и наръсвам с мак, черен кимион, сусам . Или нищо, за да си спестя гледката как една глезла чопли отгоре.

     Сурови може да ви се сторят сплескани, но от печенето се надуват и добиват вид.

     По същият начин, но с плънка за тиквеник или ябълков щрудел, правя десерт, който като наръся с пудра захар и сервирам дори и на гости, съм спокойна, че ще се хареса.

    Лесно и функционално - точно като за нас!

Домашен пастет от черен дроб

       Преди да споделя тази лесна рецепта за пастет в домашни условия ще ви напиша един цитат от една от любимите ми (ни) автори.
      Обичам да препрочитам книги, защото всеки път откривам в тях нещо пропуснато от предишнo четене. Този път беше пътеводителя на Дъглас Адамс. Цитатът ми напомни как едно време не мислехме какво има в кренвиршите, малотрайните колбаси и пастетите . Сега се ужасявам, че децата ще поискат да им купя нещо от гореизброените, защото не съм сигурна дали в тях има месо и дали изобщо съдържимото им е органично или поне от животински произход. В този ред на мисли попадам на  :
        " Безрадостни тръбички, пълни с хрущяли, плуващи в море от нещо топло и тъжно — Паметник на някой готвач, мразещ света и умрял сам и забравен от всички, сред котките си, на някое задно стълбище в бедняшки квартал“. Мда.. Дъглас Адамс си го бива.
      В случай, че се чудите за какво става дума -  точно за кренвиршите. Напълнени с хрущяли, плуващи в нещо топло и тъжно, бррр, това описание ще ме преследва всеки път, когато ги видя в магазина. Същите чувства и недоверие изпитвам и към пастета,  затова спрях да го купувам и реших сама да се пробвам да си направя.
     Вярна на навика си да скалъпвам моя си рецепта от всичко прочетено в нета ви представям нещо лесно и бързо. За намазване на около един хляб ви трябват  :
  
     100 г черен дроб
     100 мл чаена чаша прясно мляко
     царевично нишесте (или  пшеничен грис )  
     подправки - сол, черен и/или бял пипер, счукан бахар, индийско орехче или каквото пожелаете.

      Аз ползвах свински дроб, но ставало и с пилешки. Дробът се нарязва на парчета и се сварява за около 10 -тина минути във вода. Слагате в блендер и захващате млякото, което трябва да се свари. Намалявате силата на огъня и в млякото добавяте царевичното нишесте, така както когато правите кремче. Разликата е, че трябва да е малко по-гъсто от боза, защото с него ще разредите разбития дроб, който иначе би бил много гъст. Тъй като аз нямах царевично нишесте ползвах пшеничен грис и с него пастетът не загуби от качествата си, просто не стана толкова гладък.
    Искам да добавя,че мерките са леко ориентировъчни и пропорцията на дроб и млечно-нишестяна смес е пожелателна. 
    В блендера разбивате поохладения дроб и към него добавяте направената с мляко смес, докато се смесят. Аз сложих и малко чесън на прах и прибрах в хладилника да стегне.
    После пада едно мазане и ядене, но най-важното беше, че знаех какво има в моя пастет.
    Точно каквото трябва да има.

Какаови кексчета с орехи

Откакто Кайти пусна мъфините в нашия блог, мен не ме свърта да експериментирам с разни стари и изпитани рецепти за домашни кексове, но поднесени малко по-различно, мъфински, така да се каже! :)

Днес си поиграх да префасонирам една широко разпространена рецепта за всеизвестния и обичан у дома сладкиш "Негърско дупе". Името винаги е предизвиквало ехидна усмивка у мен, но нищо не мога да направя, именно така е известен този вкусен какаов сладкиш.

Лесни мъфини или шоколад с шоколад и шоколад

   Миналата седмица в един ресторант за десерт ядох шоколадово суфле. Ние със суфлето (ама не шоколадовото) имаме история, която още не е приключила и затова този пост не е за него. Този пост е за съчетанието на лесно с шоколадово. 
  Та поръчах си аз суфлето и въпреки, че се намериха по-капризни от мен да му намерят кусури, аз си изядох моето с удоволствие. Издълбах го добре за да не остане и грам от вкусната, течна, гореща, шоколадова смес и оставих само корите на суфлето, така както осите оставят само кожичката на крушата, след като я изядат отвътре. Това ме накара да направя извода, че дори и необичащите много сладко като мен хора не отказват шоколад. А когато детето ми се помоли да му направя нещо сладичко с думите "Ама, мамо, и нека да е шоколадово и с шоколад!" се сещам за мъфините. 
   Имам една рецепта за мъфини, която след много проби се пребори за първото място, защото е с най-простите продукти, които винаги имам в хладилника и винаги е сполучлива. С тази базова рецепта може да се направят солени мъфини (ако се добави сиренце например), а сладките варианти са безброй - зависи какво искате и имате да добавите вътре. Сега ще предложа моята шоколадена версия. 

   Трябват ви : 

Кисело мляко - 250 г

Яйце - 1 бр

Олио - 80мл

Бяла захар - 120г

Брашно - 250 г

Бакпулвер - 1 пакетче

Ванилия - 1 пакетче

Какао - 2 супени лъжици

Натрошен на малки парчета шоколад - един или колкото имате.

     Излизат около 12 броя.

    Смесете киселото мляко, яйцето, олиото и захарта  в купа.

В друга купа сте сложили сухите съставки - брашно (добре е да е пресято), бакпулвер, ванилия и какаото. Тях ги добавяте към течните и бъркате докато стане хомогенна смес, без да се мотаете прекалено.

   Разбъркайте добре сместа и накрая сложете парченцата шоколад.Напълнете формичките за мъфини. Не забравяйте да не ги пълните докрай, а да оставите около един пръст свободно място, за да може бакпулвера да има поле за действие. Печете 20 мин при 180 градуса или докато по клечката спре да лепне тесто.

  Отгоре мажа с течен шоколад и посипвам с шоколадови пръчици, е да, заради кулинарното желание на щерката. Имаме мъфини с какао и шоколадови парченца, плюс шоколадова глазура. 
  Пък суфлето... да внимава с мен. Един полууспешен опит няма да ме откаже лесно!
  

  

Свински крачета и супа- пача

     Супа-пача е нещо, което като шкембето, ми е по-зимно и сгряващо. Освен това след комбинацията с много чесън се налага еднодневна изолация, а да си стоиш у дома, когато навън е студено и неуютно не е никак лоша идея.

     Първите сготвени от мен свински крачета не можах да ям, защото за епилирането им беше натоварено милото, а то май не взе много присърце тази дейност. Така е, понякога мъжете нехаят за детайлите. Вторият път бях по-настоятелна и след като крачетата бяха обработени както трябва, се заех с направата им.

Кулинарни филми - ареее на кино !

    В последните години все по-рядко харесвам филми, но упорито продължавам да давам на Холивуд шансове, за които на него му е през.. мхм... крачола. Чат-пат някоя независима продукция успява да ме впечатли, но най-често се ядосвам за загубеното в гледане на глупости време. Като се замисля последният хубав (смислен ) филм за мен беше "Сектор 9", а след това нито Аватари, нито Хобити ми докараха нивото на еуфория, което беше предизвикано от него.

   Единственото, което гледам без да ме е яд, е детска анимация или филми на кулинарна тема. Затова днес гасим котлоните, хвърляме престилките и отиваме на кулинарно кино.

Класически палачинки

Отново е събота и разбира се, традиционно се заех с приготвянето на закуската. Днес имаше поръчка за палачинки, нищо особено, кой ли не знае да прави палачинки?! Ами, аз. Открай време това е запазена територия на моя мъж, но понеже тази сутрин го оставих да се наспи, просто се наложи да извадя тефтера със рецептите, в който си записвам най-сполучливите ми попадения. Специално при палачинките имам няколко поредни провала, какво не им уцелвам, нямам идея, но не стават хубави и това си е. В момента се напъвам да се сетя откъде я преписах тази хубава палачинкова рецепта, със сигурност беше от нета, обещавам да потърся след като си довърша писанията и да сложа линк.

Фокача с лук, лавандула и любов

          Фокачата била правоъгълен италиански хляб. Ако имате търпение да стигнете до нея, ще има и рецепта със снимка. Като в кулинарен блог. А как лавандулата и любовта са свързани, ще разкажа след малко. 
          Започнахме този блог преди година с любов. Сега... защо точно аз пиша за любов не зная, може би защото едно нейно разклонение хич не ми е ясно и опитите ми все още да го проумея  се простират във всичко. Конкретно за този пост са виновни:

          Моите приятелки- съблогърки, които според мен са върли любовчийки (момичета, сори, това е комплимент, за който ви завиждам :)) Поздравявам ги и ни пожелавам дълго кулинарно сътрудничество.
         Другото са предстоящите празници - вино, любов или кой каквото иска и може.

Третото беше един коментар на анонимен в блога ни, в който ставаше дума за вкуса на сърцето и идващото от него (ако ви се чете онзи дългичкия, по-надолу ТУК ).

Картофи на фурна

Изкуших се да постна това свръх елементарно ядене само поради една-единствена причина. Ако обожавате пържените картофи, но не обичате да пържите (независимо по каква причина), това е начина да ги приготвите по най-лесния възможен начин, като вкуса е именно онзи, на пържено в тиган картофче! :)

Преди да продължа, непременно искам да отбележа, че този тарикатски маниер го видях от бабата на моя мъж, която е (била) професионален готвач в ресторант и която досега ме е научила на доста трикове и майсторлъци.

Чеснови руладини с кайма

Руладините с кайма не са голямо кулинарно предизвикателство. С кайма може да готви всеки, дори без да има опит. Тези руладини са с пълнеж, лесни за приготвяне и са добра алтернатива за разнообразие, когато искаме да сменим кюфтетата с нещо друго. 

Моята предпочитана рецепта е следната :

Телешки език в масло и чесън, яйчена салата и овесени бисквитки

Ето, казах си всичко още в самото начало. След свръх апетитния постинг на Кайти за вкусни карантийки, пастърми и други нетипични за моята кухня благини, мислих, мислииих ... и взех, че се престраших.

Патешко магре (филе)

Публикувано от кайти
     
     Зимата е време на тъмните пива и тъмните меса. Такова месо е патешкото, а магре се наричало филето с кожата (и аз скоро разбрах от тук ). Най-важно за него е, че  е сухо и не трябва да се обработва топлинно дълго време за да не изсъхне съвсем. По желание се яде алангле, нещо с което не можах да свикна.

     Имах патешко магре под ръка и се чудех какво да го правя. След кратка разходка из нета и любимите ми кулинарни сайтове скалъпих и рецепта. 

Млечна баница

Публикувано от Gwendoline  
 
Не мога да си обясня как съм могла да забравя този толкова любим десерт от детството ми. Нямам представа и защо у дома никога не са ми приготвяли такова нещо, а винаги се случваше да попадам на млечната баница единствено по столове - училищни и студентски.

Миналата седмица с една приятелка имахме среща за обяд и подгонени от брулещия леден вятър из центъра на София, някак на майтап се намърдахме в стола на едно голямо учреждение. Влязохме в огромно помещение, пълно с хора, маси и вкусни миризми, един спокоен оазис насред нервния град. А сред изобилието от манджи, на рафта с десертите се кипреше забравената млечна баница.

Хорър или шкембе-чорба и пастърма

Публикувано от кайти
      
      Кръв, черва и мозъци -  за вас е филм на ужасите, а за мен са субпродукти, тоест нещо за ядене. Днес ще се опитам да ви заинтригувам с предложения от тази категория, но различни от най-популярния черен дроб. Как ви звучи - крехка пастърма от сърца, вкусна супа от език и класиката - шкембе чорба?

    За начало ви сипвам по една шкембе-чорба. Първо сварявам шкембето за около половин час и изхвърлям тази вода (ако ползвате готово сварено, това не е нужно ). После варя шкембето със сол, дафинов лист и черен пипер. Това е най-простия твариант. Аз обаче предпочитам във водата, в която варя шкембето, да добавя телешки крак (в идеалния вариант би било джолан), а понякога и някое свинско краче). Варя в тенджера под налягане за около 2 часа. Когато е готово добавям прясно мляко (200-300 мл) и правя запръжка от масло, брашно и червен пипер. След това много чесън и люто и се затварям в къщи поне за 24 часа!  :)

     Следва свинският/телешки език.

Да разтоварим (лятно)

Публикувано от кайти

От хола в трапезарията. Хранене.

От трапезарията - пред телевизора.

От телевизора до мамини (за да се наядем, естествено).

От там - обратно в къщи. Хоп - дошла вечерята и пак на масата.

Няколко дена на работа и... аууу отново празници.

Повторение на горното.

Познато ви е, нали :)

  

Рецепти днес няма, защото не са кой знае какви невиждани кулинарни постижения.

Само малко снимки и моите предложения за разтоварване, които правя в подобни  случаи. 

Зайченцето бяло

Публикувано от кайти

          Честита Нова Година на всички, с пожелание най-вече за здраве! Благодарим ви, че ни четете и се радваме на всеки, който се отбива тук в нашия блог.
          Ще открия 2013 година с нещо симпатично, бяло, пухкаво и ако решите да го ядете - вкусно. Заешко задушено във фурна.

         

Баклава

Публикувано от Gwendoline

Смятам да завърша участието си тази година в общия ни кулинарен блог с една всеобща любимка - празничната баклава. У дома вече ни обхвана предколедната треска, децата се вълнуват дали ще получат желаните  подаръци, а аз правя последни приготовления. Обичам да сме заедно около масата, обичам да имаме гости, обичам да подарявам подаръци, обичам хората да са доволни и щастливи. 

Доброто настроение винаги идва и от добрата храна. Тук споделям моя начин за приготвяне на баклава, който научих преди години от верния приятел нета и вече не я правя по друг начин.

Предколедно (нещо за пиене)

Публикувано от кайти

    Седмицата ми беше натоварена - психически и физически. За капак ме довърши и Коледния купон с част от хората, с които работя. Въпреки, че се опитвах да не прекалявам, на другия ден все още се чувствах преяла и леко препила, а краката ми носеха пресни спомени от високите токове на ботушите и хората, които друсках. Бях недоспала, беше ми студено и въпреки, че у нас е топло, обличах дреха върху дреха.

    Предобед някак мина, с децата изрязахме около 50 шарени и весели хартиени снежинки, които закачихме тук-там. Все още телом ми беше некомфортно и тогава се сетих за рецептата за топъл зимен коктейл със ябълков сайдер, който прочетох  ТУК , в случай че пожелаете да спазите оригиналната рецепта.

    Не си  падам по коктейли, но това определено беше точното нещо за случая. Леко измених рецептата по предложение на авторката и според моя вкус.

    Имах у нас от най-хубавият сайдер, който ако беше лято нямаше да хабя по този начин. Това, че е газиран не му пречи. Сложих го да се кипне заедно с десетина зърна карамфил, канела (трябваше да е на пръчка, но нямах) и щипка индийско орехче. Пропуснах да добавя твърдия алкохол -ром или някакакъв бърбън. Е, само този път.
    Добавих бучка масло (по желание) и прецедих, прелях в чаша, подсладих  с мед и мушнах няколко резенчета ябълка. След като го изпих загрях и се освежих, а светът стана топъл и уютен. 

               
   


















      Следобеда премина във фотосесии, направени от сина ми. Ето поздрави и от нашия коледен елен, който детето папарашки издебна, когато си  шушукаше нещо с Дядо Коледа. Онова на ухото на Еленчо е една от снежинките. Нямало розови снежинки ? Аааа, има, има - питайте дъщеря ми :)

      Толкова засега от мен, аз мисля малко да си почина. Ако не се видим до тогава Весело посрещане на Коледните празници и не се преуморявайте ! 

Сладки масленки, захарно-канелени бисквитки, какаови снежинки!

Публикувано от Gwendoline

Тези дни просто не мога да спра. Вероятно се дължи на предколедното настроение у дома и хубавия сняг отвън. Та искам да кажа, че произвеждам сладки, курабии и други нездравословни храни като на конвейр. Мъжът ми само вдига многозначително нагоре вежди щом отново мерне в списъка за пазаруване все същите продукти - масло, захар, брашно, канела, ядки. Вдъхновението ми идва от един любим сайт, чиято собственица не веднъж ме е черпила с нейните сладки творения, та поне знам с какво се захващам. 

Нещо за душата - трюфели

      Всичко започна с ваниловата есенция, която скоро си направих. Заинатих се, че няма да ползвам синтетичната и освен истинска бурбонска ванилия си набавих и ванилови шушулки пак от този вид. Не съм разбирач на ванилии, но Ради  (колежка ) ми каза така :  - Ще ти взема и ще ти пратя бурбонска, тя е най-хубава. После при Йоана прочетох същото и пак там нагледно видях как стават нещата.
      И ето ме с няколко разцепени на две ванилови шушулки, малко алкохол (най-добре водка, но може и друг), десетина и кусур дни чакане и малко шишенце с много и прекрасен аромат. 

      

Домашна лека торта

Публикувано от Gwendoline

Не знам какво ме прихвана снощи, но реших да направя една тортичка. Сигурно защото видях кутията с маскарпоне в хладилника и ми стана гузно, че я оставям така да отвисява, вместо да направя някой сладкиш. Днес е събота и тъкмо всички сме си у дома, идеален повод да има нещо по-така за десерт. За пръв път правя домашен пандишпанен блат, сигурно можеше и по-добре да стане, подозирам че не се надигна достатъчно. Ще пробвам пак скоро.

Пъстърва на фурна. Идва Никулден!

Никулден е утре, но аз не издържах и метнах във фурната купената днес пъстърва. Не ядем често риба, за мое съжаление, но просто няма откъде да си набавя прясна риба. Замразената не я признавам. Днес приложих най-простата тактика - наредих рибите в тава, наръсих отвън и отвътре с подправка за риба, после напъхах резени стар лук във всяка риба, ръснах отгоре зехтин и май това е всичко. А да, сложих в тавата и няколко кръгчета морков, за цвят.

Ориент експрес

       Ако не обичате агнешко, това не е вашият пост. Ако  обаче  сте любопитни да внесете арабски привкус във вашата кухня, ще се радвам да продължите с мен.
      Дадоха ми шилешко месо - тоест поотраснало агне, преди да стане дърта овца. Беше от предпочитаното ми - с кост. От този вид става най-вкусния месен бульон и хич не ми се слуша как агнешкото мирише. Мирише на агне, както пилешкото на пиле и рибата на риба. И на тази тема много се паля, за което се извинявам отсега.
      Та значи - месцето беше оваляно обилно със черен кимион и оставено да полежи така няколко часа. Тази подправка обикновено я ползвам  за поръсване на питки и солените курабии, които правя.  Има интересен вкус, който се затруднявам да опиша. Снощи дъвках усилено няколко зърна с тази цел, обаче не, не мога, и не ми остава друго, освен да кажа, че няма общо с познатия ни вкус на  кимион и придава интересна нотка на яхнията.

      Изглежда така  :

П, Пости, Праз

 Публикувано от кайти  

   Постите ли ? Аз не, но веднага оказвам пълна подкрепа на тези, които спазват тази традиция, с няколко идеи. Хрумна ми, когато правех набързо ей тези гъбки, напълнени с чесън и маслинка . Странна, но приятна комбинация между другото (и се извинявам за туфата с магданоз, но аз него не го ям, а направо паса ).

    Та значи - имам един любим зеленчук, който е леко пренебрегван и с който ще ви занимая след малко – праз. Той е в разгара на сезона си и освен с месо е много вкусен и постен. Например,ако сготвите праз с ориз.

    И така, започвам по хронология.

Какво да сготвя набързо ?

   Не, не и не.

   Заглавието трябваше да е " Всички обичат мексиканско ", което е реплика от любимо филмче на децата, но пътя ми до Мексико в кухнята, мина именно през питането  - "Какво да сготвя набързо ? "
   По принцип знам и ползвам някои рецепти - сирене по шопски в микровълнова (20 минути ), леко задушено пилешко месо и лъжица сметана накрая (30 мин)  или картофи нарязани на по-дребно с колбас (бекон, пилешко), малко кашкавал отгоре и бум във фурната под формата на запеканка (40 минути). Сега обаче мисълта ми е за самото питане.

    Освен,че майка ми имаше едно готварско книжле с това име, този въпрос го задавам, ако се налага да се впиша в разнородна женска компания, която не познавам добре (например на автобусна спирка с колежки). От това се раждат и добри идеи - например едната казва -  " Що ли не метна един боб ? ", другата  - "Абе я да взема кило кайма ..", а на мен ми идва наум да комбинирам и двете, защото ги обичам.

   Това представлява чили кон карне или казано на български - боб с кайма по мексикански. Става бързо (с консерва боб), телешката кайма се води диетична, а и децата го харесаха. Върви с биричка или вино, освен ако не сложите от тях, защото има и такива рецепти. Всъщност рецепти бол, вижте например ТУК  . Хубавото е, че това е манджа, която търпи вариации. Първото ми чили кон карне беше доста чили и си го ядох сама, във второто не сложих царевица и така всеки път с нещо повече или по-малко, но винаги вкусно.

   Следва  една мексиканска пилешка супа. Рецептата е на мой колега, който освен финансов има и сериозен професионален кулинарен стаж.

   Задушават се чушки (и люти), лук и чесън, счукан бахар и зърна бял пипер. Добавя се пилешко месо ( за предпочитане от филе и без кубчета изкуствен бульон). Когато месото е сварено се добавя предварително запържено в масло брашно, с което супата се сгъстява. Сервира се с парчета авокадо и прясна салца (обикновено ги пропускам) и лимонов сок. Проста, с деликатен вкус на истински бульон, вкусна и сгряваща.

   Тази супа се поднасяла с тортила чипс. От него между другото трябваше да направя начос, пак по желание на децата,но отпадна ( fuck- off Cartoon network). Те просто си го ядяха така.
   А когато направя истински тортили непременно ще се похваля.

   И за край исках да завърша със снимка и кратко описание на едно гуакамоле, ама и двете се налага да ги чакам, а на мен търпението ми е липсващо качество.
   Толкова за комбинацията  Мексико и бързо готвене.
   Набързо :)

  
  

 

 

Нещо солено за закуска

Публикувано от Gwendoline

Събота е и всички сме вкъщи. Сутринта се събудих отпочинала, лежерна, за никъде не бързам и не дебна с едно око стрелката на часовника, както е в обикновен делничен ден. Ха, доброто ми настроение бързо се преобразува в желание да угаждам на домашното народонаселение и затова се заех да им спретна една по-завъртяна закуска.

Тези солени кексчета ги видях тук и вече два пъти ги правя съвсем успешно. Рецептата леко я измених, като вместо бяло брашно сложих грахам, а сиренето котидж въобще отпадна от рецептата, такова не се намира в моя хладилник, та сложих съвсем обикновено натрошено сиренце. 

Не смятам, че кексчетата загубиха нещо от тази промяна, освен че с бялото брашно придобиват по-златист вид, а с грахама стават по-тъмни и не съвсем представителни. На вкус обаче тези мини кексчета са много добри, идеална закуска и добро начало на един слънчев, мързелив ноемврийски съботен ден.