Нещо бързо с праз

     Едно лесно и бързо предложение, ей така между другото,  за нещо с праз – зеленчук, който аз много обичам. Получава се едно такова мусакоподобно на форма и напомня огретен , ама не съвсем. Леко е, постно и върви добре с бяло вино. Предразполага към импровизации, нещо което винаги ми е много приятно в една рецепта.

2 стръка праз, нарязани и задушени до омекване (може и вариант бланширане , ама е пипкаво)

1 глава лук (по желание)

3 с.л царевично брашно

прясно мляко – на око, около половин чаена чаша за разбъркване на брашното в него

вътре може се добавят (евентуално) и един жълтък на яйце, кашкавал, сирене – всичко с уговорката, че може и без тях.

Моят вариант беше без яйце, със сирене, а когато нямам мляко, слагам вода и една с.л заквасена сметана.

накрая сол, черен и бял пипер, розмарин, но последния само защото го обичам печен, иначе каквото

зелено харесвате и смятате, че ще ви се върже на вкус е добре дошло.

     Става буквално за 10 минути.  Докато задушавах праза и лука с малко вода и мазнина (задължително до омекване за да не хрупа) забърквам  млякото с царевичното брашно и добавките и нека всичко да е малко по-гъсто от боза. Добавям към праза, който е сложен в тавичката и пак обърквам. Може да се заглади и отгоре да се настърже кашкавал.       Цялото добре объркано нещо се пече във фурната на средна температура, докато се зачерви отгоре. Брашното слепва отделните късчета праз и така лесно се реже на парчета, които изглеждат приятно, като едно цяло, много е вкусно и леко, а най- хубавото е, че става бързо, във фурна. Идеална комбинация за всеки готвещ.

Брауни

Понеже навън вече е истинска зима, вее и фучи страховито, а снега се трупа по външната страна на прозорците ми, та някак ми се дощя да си хапна нещо калорично, шоколадово и плътно. Абе, за неустоимото брауни ми е думата!

Преди време се хвърлих да правя едно панджиало с маскарпоне, което не се задържа много в кухнята ми, обаче шоколадовия му блат постепенно стана хит сред приятелите ми и започнах да го приготвям само него, без маскарпонения крем, като вместо това го сервирам с топка сладолед. Рецептата е микс от няколко други подобни, тоест "адаптирах" я набързо. :)

Прави се много лесно, просто са необходими доста продукти: - 110 г черен шоколад, 100 г масло, 1 ч.ч. захар, 2 с.л. нес кафе, 1/2 ч.ч. натурално какао, канела, 3 яйца - на стайна температура, 1/2 ч.ч. брашно, щипка сол, 1/2 ч.ч. орехи (може и без тях), някаква любима есенция (ванилия, ром, коняк, уиски - по избор)

В една малка тенджерка на слаб огън разтопявате маслото и начупения шоколад. Добавяте захарта, канелата, нес кафето и какаото. Бърка се на ръка, докато сместа стане гладка, не отнема повече от две минути. Ред е на яйцата - добавят се едно по едно, предварително леко разбити, като след всяко се бърка хубавичко. Последни се добавят брашното, солта и орехите. 

Получава се гъста и лепкава смес, която се разлива доста трудно. Моята тава беше прекалено голяма, затова сместа я оформих само в две трети от нея, за да не стане съвсем тънък блата. Получи се около сантиметър и половина висок. Пече се на 160 градуса, без вентилатор, за 30 минути. Блатът трябва да хване коричка отгоре, а отвътре да е мек и леко мазен. 

 

Още докато се печеше сладкишът, домочадието яко се настърви от прекрасния му шоколадов аромат - едва го дочакахме да се охлади и пристъпихме към унищожаване. Е, какво да кажа, отвън е свирепа зима, а на масата ни се мъдри благоуханен брауни сладкиш в компанията на топка сладолед, полята с лъжичка домашно дюлево сладко, разкошшш!

Агнешка главичка

       

Агнешката ми главичка е поздрав към Гуен и всички, които за разлика от нас двете със Соня не обичат карантии. Тази снимка щеше да е закачка, особено когато разбрах, че у тях все пак има почитател на агнешкото. Гуен, след като се престраши да сготвиш (цитирам по памет) езика на горкото добиче - теле, може пък да опиташ и това! За съжаление снимката ми е съвсем нормална и готварска, така че провокацията леко се развали, а щеше да е проява на лош кулинарен вкус да снимам главата сурова и кървава или още по-зле - сварена и съвсем озъбена.
        

Затова споделям с вас простата рецепта за агнешка главичка, запечена на фурна. Една агнешка главичка се слага в студена вода с малко подправки - дафинов лист, черен пипер и сол и се вари до готовност. В тенджера под налягане става за час, час и половина. След това се вади и с остър нож се разцепва отгоре, там където има лек процеп между черепните плочки. Обезкостява се, вади се език, мозък и всички крехки месца по главата и се внимава с едни много остри костички около челюстта, които е по-добре да се махат.

Звучи кръвожадно, но аз гледам на храната като на храна, без излишни сантименти как е изглежала, подскачала и колко пухкава е била. Е, друго ще е ако аз съм се грижила за това животно, но готовото от магазина... не е същото. Ако вие не можете да преодолеете тези пречки, най-вероятно Мъжът у вас ще свърши касапската работа. След това месцата се запичат на фурна с малко мазнина, нещо което аз рядко правя, защото си я изяждаме направо сварена. Моята на снимката съм я наръсила с чесън на прах и сол, и толкова. Рецептата и презентирането ми не са кой знае какво, а провокацията като такава хич я няма - но за сметка на това агнешкото си го бива. Който обича - да опита.

Лучен гратен

   

    Този гратен го видях при Йоана. Хареса ми нейното предизвикателство да добавиш каквото искаш и да изразиш себе си чрез това елегантно ядене. Признавам, че този път нямах особени импулси да променям и да развихрям фантазия, харесваше ми нейната идея за много лук и сметана и сирене и хрупкава коричка. Нямах и желание да слагам месо, достатъчно прекалявах с него през празниците и затова само добавих малко нарязани маслини и замених пармезана с кашкавал, и то само защото рядко го имам, за да го ползвам. Освен това оползотворих един много проклет, домашен и дребноват лук, който отмъстително ме накара да си поплача. 

   Ами..това е. Постно описание на едно неочаквано за мен добро ястие. Никак не съм се надявала, че почти само от лук (и без месо) може да се получи такова вкусно и просто нещо. Копирам нейната рецепта и добавям 2 -3 елемента от мен, но и без тях гратенът е страхотен, а ако вие искате добавете повече, защото всякакви импровизации ще са сполучливи. Продукти :

500 г лук, нарязан на тънки полумесеци (аз като върл, неуморен ентусиаст рязах на шайби)
30 г (2 супени лъжици) масло
1/2 чаена лъжица смлян карамфил (аз ползвах 7-8 пръчки несмлян)
1 стрък прясна мащерка, нарязана на ситно
1 жълтък
50 мл сметана 30% или 35%
30 г прясно настърган пармезан (кашкавал от мен)
черни маслини без костилките - количество по желание
2-3 с.л. бяло вино
сол на вкус
аз добавих също чер пипер и нарязан на ситно зелен и праз лук- просто за цвят

  Лукът задуших в маслото до карамелизиране. Стана мек и кафяв, а от карамфила придоби страхотен аромат, който се усеща при ядене. Задушаването го направих от вечерта и прибрах в хладилник. На другия ден само смесих леко в купа с разбития жълтък, сметаната и виното. Сложих в съда, в който ще се пече и мащерка и загладих. Отгоре наръсих кашкавал и хоп във фурната докато се зачерви. Ядохме го топъл, ядохме го студен и все си беше вкусен.
   Като обобщение да кажа, че голямо рязане и голям рев беше, но повярвайте ми - заслужаваше си всяка сълза :)

Зелева чорба със свинско

О, да, това е най-подходящото начало за Новата година за един непретенциозен кулинарен блог - една простичка рецепта за зелева чорба с месце. Особено подходяща след обилното преяждане и препиване, започнало от Коледа и все още във вихъра си. За да си направите тази вкусна чорбица обаче има едно абсолютно важно условие - наличието на кисело зеле и достатъчно зелев сок.

Какво е необходимо:
- един-два листа от кисела зелка, нарязани на ситно;
- свинска мръвка около 300 г, нарязана на дребни парченца, за предпочитане от плешката;
- 1 малка глава стар лук и едно парче праз лук;
- 2-3 чаши кисел зелев сок;
- ситно нарязана червена чушка;
- 3-4 супени лъжици прясно мляко;
- 1 супена лъжица брашно или нишесте.

Най-напред леко запържвате дребните парченца месо, после добавяте ситно нарязания лук и не толкова ситно нарязания праз лук, последни са зелевите листа. След няколко минути доливате малко вода и задушавате. След това добавяте зелевия сок и подправки, каквито предпочитате, но без сол. Подходящи са черния пипер и магданоза. Може да добавите фиде или ориз, за повече плътност, но на мен ми харесва и без тях. Накрая, след като вече чорбата е увряла, дръпвате я от котлона и добавяте млякото с разтвореното нишесте или брашно.

Зелевата чорба е най-хубава гореща, в компанията на някое люто чушле и комат пресен хляб. Идеална е за след тежък махмурлук, има магическото въздействие на шкембе чорбата, но с неоспоримото предимство, че след употребата й няма да воните на чесън в радиус от 5 метра. На мен ми е повече от любима, така да се каже, много съм пристрастна!

И все пак, ако не успях да ви изкуша да си жертвате киселото зеленце за тази чорба, тогава просто си го нарежете на салатка и да си кажем наздраве и за много години!

Честита нова година, нека е успешна и добра за всички!

Гръцки постни гевречета

Наближава Бъдни вечер и дори тези, като мен, които не постиха досега, се замислят какви постни ястия ще сложат на трапезата в тази специална вечер. Изплува ми един смешен детски спомен, как бабите ми винаги слагаха на масата неща като орехи, чесън, ябълки, дюли, парче тиква, а аз твърдях, че това не се брои за постно ядене...

Рецептата за тези постни гевречета идва от Гърция, но не от някоя готварска книга, а е пренесена от моя приятелка, която живееше там. Стори ми се доста интересна откъм съставки, освен това слушах доста суперлативи колко са вкусни и ето, ще я пробвам днес!

Продукти: 

- 2 1/2 ч.ч. олио, 2 ч.ч. захар, 1 ч.ч. сок от портокал, 1/2 ч.ч. коняк, ликьор или ракия, 1 бакпулвер, 1 ч.л. с връх сода, килограм и половина бяло брашно, малко канела, карамфил и джинджифил -  по желание може да се сложи 1 яйце, но в оригиналната рецепта няма яйца (днес аз сложих, защото хич не ми се вярваше, че ще излезе нещо свястно от подобни съставки)

Тестото се замесва като към всички течни неща се добавят сухите. Получава се мазно, трошливо тесто, от което се оформят малки гевречета. Може и пръчици. Поръсвате със сусам, захар или маково семе, каквото имате подръка - в оригинал е със сусам, но аз нямах. Пекат се на около 200 градуса с вентилатор, докато получат приятен загар - при мен времето се оказа около 11-12 минути на всяка тава.

Отзивите вкъщи бяха доста неочаквани - настъпи разочарование, че това всъщност са сладки гевречета, а не солени, както домочадието си беше представило в началото на брашняната суматоха. Както и да е, гевречетата си ги бива и не приличат на нищо, което съм яла или правила досега. Отвън са хрупкави, а отвътре мекички, освен това са доста издръжливи - до 2 седмици, ако изобщо останат. Приличат ми на прастар вид курабии, промъкнали се някак до нашето изтънчено кулинарно възприятие - малко неугледни, но вкусни. Определено заслужават своето място на масата на Бъдни вечер. 

Светли и уютни празници ви пожелавам, бъдете здрави и добри!

Фалафели по домашному

Кой, кой да ми каже, че можело толкова лесно и бързо да си приготвя любимите фалафели у дома, на всичкото отгоре - излизат безобразно евтино. Мда, ще се наложи да подготвя отделен пост за био-магазина, намиращ се в съседство с офиса ми, в който всеки път щом вляза за тривиални неща като мед, ядки или маслини, обикновено си тръгвам и с някоя нова, интересна стока - този път беше готовата смес за фалафели (едно  пакетче - 2,50 лв.)

Както самия собственик на магазина колоритно ми обясни: - "Трябва ти само една чаша вода!". И беше прав. 

Към готовата смес (от едно пакетче), съставена от брашно от нахут и ароматни арабски подправки, долях чаша студена вода и разбърках хубаво. След десетина минути водата разду сместа и я превърна в полу-тесто. С лъжица оформих топчета, които пуснах в загрятата мазнина на широк тиган. За нула време извадих двайсетина златисти фалафела, а в къщи се размириса на дюнерджийница.

Набързо забърках половин кофичка кисело мляко с една супена лъжица горчица - и ето ти един лек и много подходящ за фалафелите млечен сос. Класическият вариант е комбинацията с лют червен сос, но с млечния ми допада повече. Воала, вечерята е готова! Има ли гладни?

 

Греяно вино и продължение на миналата тема

  
   Никулден мина, а аз съм болна, скапана и ми липсва нещо топло, а когато човек има липси, най- малкото търси заместител. Като продължение на предишния пост на Сончето, и в търсене на топлина си направих греяно червено вино. Не е кой знае каква рецепта, но пък е нещо просто, което всеки може да направи по свой вкус. Греяно вино правят толкова много нации и затова и рецепти бол. Скандинавската с добавена водка ми се видя много драстична, а българската - само с чер пипер - постна. Затова си харесах малко по-пикантни за вкуса ми подправки, а резултатът беше отличен, зашеметяващ и загряващ.
   Сложих  карамфил, смляно индийско орехче, пръчка канела и половин нарязана дюля. Може още да сложите ванилия, кардамон , анасон, а за плодове ябълки, мандарини, кори или самият плод портокал, всеки може да си хареса каквото иска. Например при Супичка преди няколко дена имаше рецепта по немски маниер, може да погледнете и там.

    Загрях водата с подправките, за да пуснат аромат и подсладих с мед. Може кафява или бяла захар също. Тъй като е важно виното да не загрява много, тъй като над 70 и няколко си градуса алкохолът се изпарявал, го добавих след това. Когато и то се стопли си го налях в чаша и го изпих бавно и с удоволствие. За пръв път ми хареса сладко вино и няма да е последното такова, което правя.
   С благодарност към всички баби, които си гледат внучетата и оставят болните майки да си починат, написах това и смятам да спра. А и както ви казах, резултатът от виното беше зашеметяващ :)
   Любопитна съм какъв е  вашият вариант.

Хайку, вино и пирожки със спанак по Андреевден

Андреевден, Мечкинден... Няма да преразказвам народните и религиозните предания - само ще постна снимки от днешната вечеря и едно-две хайку-та - виното през зимата винаги ме избива на хайку.

...

Зимният звезден свод

потъва в две чаши червено вино.

...

През заснежените клони

Луната се къпе във виното.

...

Осветеният от звездите сняг

се оглежда в червеното вино.

...

...

...

...

Сладкиш с дюли и ябълки

От години се каня да го направя този сладкиш, и все не успявам. Вчера успях!

Освен другото, не ми се занимаваше с трудната обработка на дюлите - твърди са и не се нарязват лесно, но им намерих цаката - надве-натри ги обелих с нож и после, без да ги разрязвам на две и чистя, направо както са си цели, ги настъргвам на реднето - до сърцевината. Т.е. докъдето може да се стърже.

За отгоре съм нарязала само една дюля - и тя така - без да я режа на две - направо от цялата дюля.

Интересното в този сладкиш е, че в него ням бяло брашно и бяла захар. Подслаждането е направено с 1/2 чена чаша кафява захар и около 40 мл Стевия, която се равнява на 200 гр. захар. Брашното е пълнозърнесто-ръжено.

Ето я и рецептата - съвсем обикновена:

Продукти:

3 яйца

1 ч.ч захар (или 1/2 ч.ч. кфява захар и 40 мл стевия)

1 ч.ч. прясно мляко

3/4 ч.ч. олио

1 бакпулвер

3-4 пакетчета ванилия

1-2 ч.л. канела

2 ч.ч. брашно

няколко дюли

няколко ябълки

(броя на плодовете - на око или на вкус. Аз слагам настъргани плодове с обем, раен на обема на тестото)

ядки - орехи, бадеми, по избор и вкус;

...

Начин на приготвяне:

Яйцата се разбъркват хубаво няколко минути. Към тях се прибавя захарта и отново се разбъркват буйно. След това към сместа се сипват млякото, олиото, бакпулвера, подправките. После постепенно се добавя и брашното. Бърка се постоянно. Готово е с разбъркването, когато стане на мехурчета. Добавят се настърганите плодове и ядки.

Изсипва се в намаслена и набрашнена тава (аз го правя в голяма тава, защото формите за кекс са малки за това количество), или в тава с хартия за печене, отново намазана с олио. Пече се на 180 градуса, до готовост - около 30-40 минути.

...

Този вид сладкиши са ми едни от любимите. Те, освен че от тях не се дебелее (проверено! :), дават и страхотно усещане за уют в зимните вечери!

...

Ето го, зареден във фурната, с наредени отгоре (по желание) резенчета ябълка и дюля, очакващ печене:

...

Вече готов:

...

...

...

...

П.П. Чудех се, както винаги, дали да не сложа и малко индийско орехче. Както е известно, то е един от малкото реални халюциногени, които по неизвестни причини не са забранени и се намират в почти всяка кухня. В малки, готварски дози, то дава хубави сънища. Зимно-сладкишено-винени... Наздраве! :) Но не сложих...

...

Вегетариански овесени кюфтенца

Не твърдя, че страшно ми харесаха. Идват ми леко безлични, да не кажа блудкави, затова е препоръчително да влязат в ход всички зелени и пикантни подправки, налични в кухнята ви. За един заклет месояд като мен, това си беше изпитание - да направя кюфтета с нещо, различно от месо. За почитателите на вегетарианската кухня, това пък се явява едно приятно разнообразие.

Нужните продукти:

• един пакет овесени ядки (не трици!)
• доматен сок или пасирани домати - около 500 мл
• 4 яйца
• сиренце - около 200 г
• шепа кашкавал - настърган
• една голяма глава лук
• подправки - сол, чубрица, черен или бял пипер, куркума, др.

Доматите, лукът и яйцата пасирате заедно. В дълбока купа изсипвате овесените ядки и ги заливате със сместа.Натрошавате или по-добре рендосвате вътре бучката сирене, също и кашкавала. Слагате подправки на вкус - солта е важна, не я пестете, нищо че сиренето и кашкавала са доста солени - сложете още щипка, две. Обърквате всичко и оставяте да отлежи половин час, докато овесените ядки омекнат и се надуят. Трябва ви една широка, плоска тава, която застилате с хартия за печене.  Загрявате фурната на 200 градуса с вентилатор. С малко черпаче изсипвате дози от сместа в тавата, горе долу колкото голямо кюфте.
Изпичат се за около двайсет минути. Както се вижда от съставките, мазнината отсъства изцяло, така че освен вегетариански, кюфтетата са и доста диетични. Според мен студени са по-вкусни - може да се комбинират с някой млечен сос, дали с чесън, дали с горчица, всякак си отиват. Аз предпочитам горчицата. Добър апетит!

Салата с нахут

Продължавам салатената тема с едно предложение напълно в духа на предколедните пости - нахут от консерва, кисели краставички, зелени маслини и лук.

Със сока от консервата, малко зехтин и лимон направих лек ароматен дресинг. Лукът нарязах на тънки резени, леко осолен го размачках с ръка, докато омекне. Киселите краставички и маслинките нарязах на кубчета и ги добавих към нахутените зърна и лука. Обърках всичко в една купа и това е. Работа за пет минути, стига вече да имате осигурен консервиран нахут.

Салатата си подхожда с някое по-сериозно питие, но това всеки си го  решава сам. Сега отивам да си купя нова консерва с нахут, защото имам поръчка за тази вечер от същото! :)

Зимна салата с цвекло

Цвеклото не ми е в обичайното меню по никакъв начин. Знам, че е много полезно нещо, пълно с витамини и прочие, но не ми допада мириса му, нито пък ми харесва как жестоко боядисва ръцете в упорит наситен червен цвят, докато се опитвам да го обеля и нарежа. Ако обаче има кой да ми го докара до рендосан вид, като този на снимката, тогава всъщност стигаме до консенсус! :)

Под влияние на половината домочадие (цвекло-почитатели), вече няколко пъти правих една проста салата от едро настъргани моркови, ябълки и цвекло. Може да не белите ябълките. За четири човека са достатъчни една едра глава цвекло, 5-6 моркова и 2 средно големи ябълки. Овкусявам с най-обикновен дресинг от зехтин, ябълков оцет и сол. Ако имате изчистени орехи, може да ги добавите едро счукани или настъргани. А може и да ги минете първо през нагорещено тиганче с няколко капки зехтин, след  което да ги добавите към салатата, аромата си заслужава усилието.
Тази салата има подчертано сладък вкус, но е много свежа и убедена съм, много здравословна. Специфичният мирис на цвеклото се изгубва в общия микс от вкусове и аромати, а ако ябълките са от по-киселите, направо става върха! Опитайте!

Сьомга с лук и морковени резенки

 

Подозирам, че някъде из страничките на блога ми вече съм споменавала за приготвянето на тези котлети, най-вече за странната ми приумица да сложа морковените резенки отгоре.  

Дори да е така, все ще се намери някой, когото да изненадам днес с това кулинарно решение.
Но, да карам поред!

  

Продукти:

 

3-4 средно големи котлета прясна сьомга (предпочитам тези към опашката, понеже не са толкова мазни, както по-едрите от средната част на рибата)

 5-6 глави лук, нарязани на едри парчета
3-4 едри моркова, настъргани с картофобелачка на тънки лентички
зехтин - няколко супени лъжици
горчица - за омазване на котлетите

Подскачащ сладкиш с маково семе

     Есента е време, когато лека полека започвам да правя с по-калорични десерти и по-тежки меса. Месата са ми любими, но сега ви представям едно сладко,интересно, по-различно, лесно и вкусно предложение. Ако трябва да опиша този сладкиш с думи, ще кажа -  сиропиран, сочен и сладък, но за оригиналност (каквато  обещах) добавяме макови семена, които  предизвикват един приятен звук кръц..кръц…докато го ядете, сякаш някакви топченца подскачат шавливо из устата ви.

     И ако дотук не съм успяла да ви заинтригувам, нататък нямам шансове J

Кюнефе

      Някога, близо до офиса, имаше турски ресторант. Отвреме-навреме обядвахме там и никога няма да забравя най-вкусната доматена супа, с пресни домати и отгоре с настърган кашкавал, най-вкусните агнешки котлети и десертите. Още помня един прекрасен десерт с ухание на рози и нещо с рози в името си, както и този, който ще ви представя днес, а именно- кюнефе.
      Кюнефе се прави с кадаиф и се сиропира, но с това приликата му с познатия кадаиф се изчерпва. В него се слага прясно неосолено сирене, което променя вкуса на десерта и го прави вкусен и неустоим. Става с всякакво неузряло сирене, което се къса на влакна, може да се замени с моцарела, а също и с някакъв не толкова солен кашкавал. Тогава обаче изпъква онзи типичен сладко-солен вкус, който за щастие у дома се харесва.

Печен патладжан с домати

Отдавна не съм качвала нищо в блога, не защото хич не готвя, а защото напоследък нищо особено не съм приготвяла. Това се отнася и за тези патладжани, дето съм ги изтипосала тук. Много ги обичам, да им се не знае, пък така да ме мързи да ги приготвям... Най-любимия ми вариант са пържени и поръсени с чесън, копър и магданоз, овкусени с оцет. Обаче не това се предпочита от останалите в семейството, така че се наложи да ги приготвя по друг начин - с домати.

 

Отначало не възприех идеята, щото човек като си има нещо наум в главата (разбирай, пържената комбинация с чесън и зелени подправки), всичко друго се подлага на съмнение и откровен бойкот. От немай къде, пробвах следното - шайбите патладжан (предварително осолени за да изтече горчивия сок, подсушени и омазани с олио), наредих в тавата и хоп, на средно положение във фурната, на 200 гр. В пасатора смлях домати, добавих и една залежала миналогодишна домашна лютеница, няколко парчета праз лук, няколко скилидки чесън и всичко това превърнах в силно ароматна смес.

Залях отгоре вече позапечените патладжани, пуснах вентилатора на фурната и след петнайсетина минути доматената паста се сгъсти като пюре. Размириса се бая хубавичко!

Разбира се, това нещо се яде като поизстине, а аз не пропуснах да си сложа отгоре прясно накълцан чесън и магданоз. Да, и една чаша червено винце си сипах, признавам си! :) Та така, бива си ги патладжаните и така приготвени, дано се харесат и на вас!
 

Разтоварване с готвене (и кошнички с крема сирене и черен сусам)

    Има хора, които се чудят как така се разтоварвам (и) като готвя нещо. Аз пък не им се чудя как така шият гоблени със същата цел, защото от разтоварване има нужда всеки, независимо от начина.
При мен училището започна, а с него и лудницата. Сутрин екшън с 3 препъващи се, сънени, приличащи на зомбита деца, после осем часов работен ден, някакви извънучилищни дейности– водене, вземане, прибиране, 3 чифта очи се целят в мен още с влизането вкъщи, а думите Мамо, Мамо летят наоколо като сачми. Всеки иска нещо да ми разкаже, на всеки му е важно, всеки държи да получи грижа и внимание, аз пък искам да прегледам домашните и уроците и да вечерям и току виж останало време и да си почина. Ах да, имам и съпруг (пак повтарям- грижа и внимание)…та предполагам картинката ви е ясна, а и не ви е чужда. Ето в такива моменти се затварям в кухнята и обръщам готвенето от досадно задължение в удоволствие и разтоварване. Така направих кошничките, които видях при Траяна и запомних, за да направя мой вариант.

Диви гълъби - пост със чорба ( за разнообразие )

    
    Диви гълъби - толкова прекрасно заглавие се получи, че чак ми иде да пиша за друго. Свободни, летящи на воля и така нататък поетични неща...а пък накрая в тенджерата. Читателю със слаби нерви - не чети публикацията и не гледай снимката на тези крехки пернати. Аз лично нямам скрупули, защото след като са открили ловния сезон за птици, значи е дошъл ред да се контролира разпространението на този дивеч. Поне така компетентно ми обяснява Ловецът. 

Пъстърва в билков сос

 Истината е, че не обичам особено риба. Харесвам донякъде цаца и мазна сьомга, но упорито и редовно се опитвам да приготвям всякакви риби, най-вече заради децата и защото знам колко е полезна. Идеята за тази пъстърва взех от  Вкусно с Йоли . Малко я промених, но само с цел да стане по-лесно и бързо - нещо типично за жени като мен, които не винаги имат достатъчно време за готвене. Рецептата ми хареса, заради многото уханни зелени подправки, които все още растат в моята есенна градина на терасата. Можете спокойно да се доверите на Йоли, а аз само ще преразкажа моят вариант. 

 
    Почиствам рибите и ги слагам в съд за

Патладжан по египетски и запечено сирене със семе от копър

    

  

    Ще ми се да говоря за въображение и фантазия, но първо няколко думи за Миро. Срещите ми с него протичат винаги по един и същ начин. Говорим малко за работа, повече за децата и най-много за готвене и нови, интересни за мен рецепти. Миро ми е колега, най- предпочитаният партньор на белот по тиймбилдингите, единственият мъж освен баща ми, който не се е изнервял от свърхразсеяната ми игра. Това не е толкова важно, за мен е носталгия по отминали времена. Важното е, че Миро има сериозен, професионален кулинарен опит, от който аз с удоволствие черпя, когато се видим.

Лесна рецепта с леща и едно мармаладено руло

Публикувано от Marta

Вече позахладня. Изгревите се изтеглиха към седем и сутрин си е за горна дрешка. Септември се шири от три дни и си доведе един хладничък и палав есенен вятър, който е пуснал свободно да брули орехи и някои по-криви круши, а може би  позакъснели смокини, праскови и сливи...Брулещ вятър във всеки случай!

Каня се от август, от големите жеги, когато на никого не му се въртеше особено край печката, бях решила да покажа една простичка, но много вкусна леща, която приготвям от известно време. Арабска рецепта. Срещнах я и като ливанска. С малки промени я открих като ирландска и като кипърска рецепта. Хубавото е, че не се налага да се стои много-много около печката, което си е предимство и при класическата леща. Накратко - сварява се 200 грама леща в тенджерка , в друга се вари още толкова ориз до пълна готовност. Ако има останала вода тя се прецежда добре. Двете варива се смесват и се добавят подправки на вкус - черен пипер, чубрица, сол. Нарязват се две глави лук на полумесци и се запържват до златисто в сгорещена мазнина - прибавя се при лещата и ориза и се разбърква. Поднася се с кисело мляко и чесън. Опитвала съм веднъж да ги сваря заедно (така е в ливанския вариант) - лещата и ориза, но оризът стана сивкав и не беше същото.

Шоколадов коблер

    

     Това е най-шоколадовия десерт, който е подходящ  в случаите когато дъщеря ми поиска „ нещо шоколадово с шоколадов пълнеж и шоколад “. Десертът е нещо средно между  пудинг и сладкиш, много сочен поради подобието на крем от шоколад и все пак не съвсем течен, защото си има основа.

      Преведох заглавието директно от английски, но не съм сигурна дали коблер е най-точното. Този път, нетипично за мен ще пропусна информацията и кое какво значело, ако някой иска да чете уики или други кулинарни блоговеJ Иначе  попаднах на рецептата  в блога на Lillian – екзалтирана американка, която пише с много удивителни и обича да пробва всякакви рецепти из нета. Точно тази ми допадна заради многото шоколад, който е на почит у нас, а предполагам и във всяка друга къща.

Кюфтета със смокинови листа

Наскоро открих смокиновите листа като интересна подправка, придаваща характерен вкус на различни ястия, включително и месни. Видях из Нета, че листата на това свещено дърво са нашироко използвани с такава цел в средиземноморската кухня - нормално, в тия области смокините са често срещани. Но и у нас ги има. А изсушените листа са дори още по-ароматни от свежите.

Тук ще покажа кюфтета, съвсем обикновени, на скара, с леки модификации - особеното е, че съдържат тиквички, люти чушки и смокинови листа. Ето я рецептата:

800 грама кайма (аз си я правя от 2/3 свинско и 1/3 телешко)

2-3 средно големи или големи тиквички

2-3 глави лук

3-4 скилидки чесън

2 яйца

сол, чубрица

черен пипер, червен пипер

кимион, риган

смокинови листа

няколко люти чушки (по желание)

Тиквичките се настъргват и се изстискват, преди да се сложат в сместа, защото са много водни.

...

Така приготвени кюфтетата - с тиквички - стават някак полувегетариански... ;) Но на вкус са си истински кюфтета!

...

...

...

Дюнер в омлет

Публикувано от Кайти

Има дни, в които в хладилника ми няма нищо прясно сготвено,  освен остатъци.  Отварям и намирам примерно останало бяло месо от печеното пиле, някакви яйца и онези като пържени картофи на фурна на Гуен, които традиционно вървят с пилето. Намират ми се също и три капризни деца, които за разлика от гореизброените, са ми винаги в наличност . Ако и на мен не ми се готви (живи хора сме!) положението става сериозно и само въображението и практичността ми ме спасяват от чуденето с какво да ги храня.

 

Идеята за дюнер в омлет е леко заимствана, видях я в менюто на кетъринговата фирма, която ни храни на работа и взаимствах. Самият омлет може да се направи по стандартния начин. Аз реших в моя да сложа малко повече брашно -  да няма нужда да се яде хляб, но това си е по желание.

Не спестих почти нищо, освен че зелето  го  замених с настъргани краставици. Пилешкото месо го обърках с моята домашна майонеза, после картофките, отгоре даже и кетчуп слагахме –  всичко стана бързо и лесно, храната се оползотвори и народът беше щастлив. А аз като всяка майка съм  доволна, когато и децата ми са доволни. 

Почивка, мързел и чаша студен чай

     Сериозно, в тази жега има ли някой на когото му се готви ? Е, може и да има, но май ние, съпритежателките на този блог не сме от тях. Подкарали сме го на салати, таратори, любимото гаспачо, от време на време някое месце или риба на скара и почти само толкова.
     Затова днес вземам една- две шепи листа от джоджен (защото нямам мента, но и така става), малко билки - каквито имате. Аз разполагам с прясна мащерка, листа от салвия и няколко стръкчета розмарин. Правя чай, подслаждам го с мед, изтисквам в него и един лимон и после в хладилника. За разкош може да добавите и нарязана на по-дребни парчета нектарина или ябълка.
     Сипвам си вече изстудения чай в една от любимите ми зелени чаши, излизам на терасата да видя цъфналата си лавандула, сядам на стола да дочета една книга...и май мога да изкарам няколко часа така. А за вечеря - плочка сирене, залято със зехтин и размекнато в микровълновата и голяма купа със салата.
    Студеният чай е изключително освежаващ и вкусен и вероятно не е някаква новост за вас, но всички заслужаваме почивка. 
    С най-приятелски поздрав - почивайте си, готвенето не е заек да избяга. Пък и заек да беше, пак ще го хванем и сготвим. По-нататък :)

Сладко от боровинки

Тази вечер за пръв път в живота си варих сладко - от боровинки. Дадох си сметка, че по-ясен признак за неизбежното излизане от младостта просто не може да има. Бъкащият плодов вулкан в тенджерата на котлона и строените разнокалибрени буркани (с капачка на винт, поради което особено ценни!),  имат траен отпечатък в съзнанието ми - една изначална картинка в българския бит - или казано иначе, великото свещенодействие по приготвяне на зимнината.Та дойде и моя ред.
Сега остава да обясня - идеята за това "сладко-варене" дойде покрай  моя добра приятелка, която миналата зима ме почерпи с едно невероятно сладко от малини. Както каза тя самата - "Абе, лесно е и става от всякакви берита!". Всичките й berry-сладка бяха свежи, със запазен аромат на плодовете, без онази лепкава гъстота на традиционните домашни сладка. Което страшно ми хареса. Затова днес давам нейната  рецепта, за всички, които биха си направили такъв вид домашно сладко.

 
Продукти: - 3 кг боровинки (или малини, ягоди), 2 кг захар, 2 чаши вода, 30 гр. пектин.

Най-напред разтваряме пектина в малко студена вода, докато се превърне в гъста каша. Захарта и водата се слагат да врят до получаване на гъст сироп, за около 20 минути. Към тях се прибавят плодовете като внимателно се бъркат с дървена лъжица за да не се смачкат напълно. Добавя се и пектина (дори да има малки бучици, те ще се разтворят при варенето с плодовете).
 Сладкото се вари около 20 минути, в това се крие разковничето за красивия цвят на плодовете и свежия им вкус. Отстранявате от огъня и наливате в сухи буркани. Пълните буркани се обръщат за една нощ или докато напълно изстинат. 
Ето ги моите пишман бурканчета - оказа се, че не бях преценила количеството на сладкото и в последния момент бясно издирвах и мих буркани, докато боровинковата лава заплашваше да изригне от ръба на тенджерата, амахаа! Но хайде, да ви е сладко!

Печено пиле със салвия VS саксия с мушкато

     

     Всяка година бера упреци от мама-свеки, която упорито иска да ме вкара в нейните стандарти - как така не гледам цъфтящи цветя на терасата си. Ма моля ви, представяте ли си, голяма слънчева тераса и нито едно мушкато, сакъзче или подобните там ??  Вместо това съм опнала едни саксии с подправки - зелено до зелено. Какво да правя, цветята са си хубави, но не ме радват. Мен ме радват неща, които мога да ползвам, а в случая - да ям.

          Тази година освен обичайните копър и магданоз, босилек, мащерка и индрише, станах и горд собственик на един красив розмарин, цяла саксия с градински чай (или салвия ) и няколко лавандули (за тези, които ще кажат,че лавандулата не се яде - не е така :)

Чийзкейк с малини

Тъкмо се връщам от морето и още ми е едно такова, лежерно,  полу-ваканционно и категорично не-работно-понеделнишко. Куфарът ми се търкаля захвърлен в коридора, трябва да оправям багаж, но не сега - в момента си допивам джинчето с тоник и любовно съзерцавам снимките на днешното ми творение - много свеж и идеално допълващ мързеливата неделя, един вълшебен малинов чийзкейк. Рецептата ми идва от Бургас, заедно с  морските песъчинки в куфара ми. Ах, морето... скоро се връщам там, летния сезон е вече открит!

Но, обратно към рецептата. Започваме от блата: 

• по оригиналната рецепта трябват 250 г какаови бискивити (напр.Еверест), натрошени на ситно. Аз сложих повече, по-точно един пакет и половина. Следващия път ще сложа направо два пакета, защото обичам бисквитения блат да е по-дебел, а пласта малинов крем по-тънък, въпрос на вкус.
• 75 г масло 
• 3 супени лъжици мед

Разтапяме маслото и в него добавяме меда. Сместа изсипваме върху натрошените бисквити и объркваме до хомогенна смес. В тортена форма с подвижен ринг хубаво натъпкваме и притискаме с лъжица, докато стане плътен и равен блат. Прибираме в хладилника да стегне, поне за час.

Продължаваме с малиновия крем.

Домашна майонеза без яйца

      На всичкото отгоре е със сметана и става за 10-тина минути. Рецептата я намерих в едно списание на мама-свеки веднъж като и бяхме на гости и веднага я снимах с телефона за да я пробвам.

     Не че не купувам готови неща, но когато мога правя домашни. Вкусът на тази майонеза  е като на млечната, която продават по магазините. За съществената разлика между готово и домашно, ми се иска да говоря сухо и без да си оплюя брадата какво глупости слагат в първото. Kак обаче да го направя, като от роднини, които работеха  в майонезена фабрика знам, че в купешката не се влага нищо, което е в натуралния си вид. В тази рецепта има само сметана, олио и няма сурови яйца, които мен винаги са ме притеснявали.

     Нужцните  продукти са :

ш1 ч.чаша заквасена сметана
1 ч.чаша олио

1 ч. л. мед

1/2 ч. л. морска сол

2 ч. л. лимонов сок

     Сигурно е излишно да казвам, че мерките, които са дадени са донякъде и на вкус. Червен пипер не сложих, защото не ми хареса идеята, но пък добавих малко черен. Мазнината я направих 50 на 50 с олио и зехтин.С миксера (не пасатор! важно е ) разбих сметаната със солта и меда. Според указанията на бавна скорост изливах олиото на струйка и когато накрая сметаната пое мазнината и се сгъсти, добавих лимоновия сок. Получи се леко жълтеникава, много приятна на вкус майонеза, почти като тази от магазина. Единствения недостатък беше, че стана една идея по-рядка, в хладилника това го коригирах. Имам съмнения, че медът помага на сметаната да се втечни и затова следващия път не го слагах.

За простите неща и едни прости карамелени бонбони с овесени ядки

         Просто, просто, а още на заглавието се препънах. Аз и простотата съвместно сме оксиморон, но като не мога в друго, поне в кулинарията се стремя и ми доставят удоволствие лесни и неусложнени рецепти, които да направя ей - така,  без да ми се налага да се задълбочавам в излишно мислене, претегляне и пресмятане.

       Вкусът на карамел пък ме връща в детството, при онези фабрични захарни петлета, едни изтумбени такива, през които гледах нагоре и небето се виждаше алено червено. Прекрасни спомени.

       Миналата неделя тръгнах от някаква сложна рецепта за десерт с праскови, карамел и овесени ядки, въртях и суках и накрая редуцирах нещата до тези съвсем обикновени карамелизирани топчета с орехи и стафиди, които оформих като бонбони. Де да можех да опростявам така и в реалния живот, но там няма какво да се направи. Ще удържа на изкушението да ги нарека здравословни, само защото има овесени ядки, но ако другия път ги направя с мед ще са на 100% такива.
       Продуктите са :


          шепа орехи (или други ядки) наситнени     

          2-3 с. л. овесени ядки

          шепа стафиди, накълцани на дребни парченца

          1/2 ч.чаша кафява захар

          ванилия